Решение № 103 от 20.09.2022, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 394/2021
- Вид
- Решение № 103
- Подписан
- 20.09.2022
- В сила
- 07.04.2023
- Състав
- Искра Кирилова Трендафилова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.32 · Закон за техническите изисквания към продуктите
- чл.36, ал.1 · Закон за техническите изисквания към продуктите
- чл.42 · Закон за техническите изисквания към продуктите
- чл.42, ал.1 · Закон за техническите изисквания към продуктите
- чл.42, ал.2 · Закон за техническите изисквания към продуктите
- чл.46, ал.2, т.3 · Закон за техническите изисквания към продуктите
- чл.54, ал.1 · Закон за техническите изисквания към продуктите
- чл.55, ал.1 · Закон за техническите изисквания към продуктите
- чл.58, ал.1 · Закон за техническите изисквания към продуктите
- §1, ал.1, т.9 · Закон за техническите изисквания към продуктите
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.2 · Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори
- чл.24, ал.2 · Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори
РЕШЕНИЕ
№ 103 гр. Разлог, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Анелия Р. Татарска в присъствието на прокурора разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Административно наказателно дело № 20211240200394 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „П.к.”ООД, представлявано от управителя Е.С., подадена срещу НП №НП-303/21.12.2018 г., издадено от Зам. председател на ДАМТН, с което на жалбоподателя на основание чл.55, ал.1 от ЗТИП е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 2`000.00 лв., затова че при извършена проверка на 07.08.2018 г. на пътнически ел. асансьор с рег. №*, монтиран в хотел „П.Р.“, находящ се в г.Б., у.„Г.”№5, стопанисван от „П.к.”ООД, представлявано от управителя Е.С., е установено, че асансъора се експлоатира, като се движи и превозва хора и изпълнява зададените му чрез бутоните му команди за управление, а след пускане на асансьора в експлоатация на 03.12.2010 г. не е извършван периодичен технически преглед от орган за технически надзор. Така „П.к.”ООД, представлявано от управителя Е.С. е допуснал експлоатация на асансьора, без да му е извършен технически преглед повече от 24 месеца, след пускане на асансьора в експлоатация - нарушение по чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП, във вр. с чл.42 от ЗТИП, във вр. с чл.24, ал.1, т.2 и чл.24, ал.2 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори.
В жалбата се навежда довод за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми.
Излагат се съображения, че липсва ясно описание на нарушението, като не са посочени обстоятелствата по извършването му. Твърди се, че също така, че са допуснати и нарушения по предявяване и връчване на АУАН, без да се сочи в какво се изразяват. На последно място се излагат и съображения, че нарушението не е извършено.
В откритото съдебно заседание за жалбоподателя не се явява законния представител.
Процесуалният представител – адвокат Х., в съдебно заседание и представени писмени бележки, излага съображения, подкрепящи доводите за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП. Сочи, че при извършване на проверката не е присъствал представител на жалбоподателя. От друга страна не е изяснено от проверяващите кой е ползвател на асансьорите, дали жалбоподателя или „П.с.“ООД. Твърди, че към деня на проверката асансьора не е работил, защото и той, и всички останали такива са били спрени от експлоатация месец преди проверката. На следващо място излага, че посочените като 1 нарушени разпоредби съдържат различни предложения, които в АУАН и НП не са конкретизирани, а това нарушава правото на защита на жалбоподателя, защото за него остава неясно за кое именно нарушение е наказан. На последно място сочи, че АУАН не е предявен и връчен на жалбоподателя, защото лицето, чрез което това е сторено, няма процесуални правомощия да представлява същия.
Ответната страна /АНО/ – редовно призована, представител не се явява.
РП-Р. - редовно призована, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства.
Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.08.2018 г. свидетелите З.Б., Р.С. и С.Д., инспектори към ДАМТН, пристигнали в хотел „П.Р.“, находящ се в г.Б., у.„Г.”№5, за да извършат проверка на 6 електрически асансьора, монтирани в него. След като от рецепцията на хотела им издали два касови бона от монтирани там фискални устройства, тримата установили, че хотела се стопанисван от „П.к.”ООД, представлявано от управителя Е.С., след което пристъпили към проверка на асансьорите. В хода на проверката тримата са качили във всеки от асансьорите, като установили, че се движат и изпълняват зададените им чрез бутоните им команди за управление. След това свидетелите на АНО изискали от свидетелката Е.М., служител в „П.к.”ООД ревизионните книги за асансьорите. След като същите им били представени, включително и Ревизионен акт от 2010 г. за един от асансьорите, свидетелите З.Б., Р.С. и С.Д. установили, че асансьорите не са минали годишен технически преглед, а от Ревизионен акт от 2010 г., че на единият от асансьорите след пускането му в експлоатация на 03.12.2010 г. въобще не е правен годишен технически преглед, включително и 24 месеца след тази дата. От представени им от присъстващите на проверката служители на жалбоподателя, договор и предизвестие за прекратяване, свидетелите на АНО установили още, че „П.к.”ООД е имало договор с „Г.“ООД за поддържане, ремонтиране и преустройството на асансьорите, както и че същият е прекратен едностранно преди проверката от последното дружество. След това свидетеля С.Д. съставил ревизионен акт.
На 16.10.2018 г., свидетелят Р.С., в присъствието на свидетелите З.Б. и С.Д., съставил на търговеца АУАН №126/16.10.2018 г., за това че при извършена проверка на 07.08.2018 г. на пътнически електрически асансьор с рег. №* монтиран в хотел „П.Р.“, находящ се в г.Б., у.
„Г.”№5, стопанисван от „П.к”ООД, представлявано от управителя Е.С. е установено, че асансьора се експлоатира, като се движи и превозва хора и изпълнява зададените му чрез бутоните му команди за управление, а след пускане на асансьора в експлоатация на 03.12.2010 г. не е извършван периодичен технически преглед от орган за технически надзор.
Така „П.к.”ООД, представлявано от управителя Е.С. е допуснал експлоатация на асансьора, без да му е извършен технически преглед повече от 24 месеца, след пускане на асансьора в експлоатация - нарушение по чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП, във вр. с чл.42 от ЗТИП, във вр. с чл.24, ал.1, т.2 и чл.24, ал.2 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори.
АУАН е бил предявен и връчен на дружеството - жалбоподател, чрез упълномощено лице – св. А.Д., която представила пълномощно.
Въз основа на АУАН, било издадено НП №НП-306/21.12.2018 г., издадено от Зам. председател на ДАМТН, с което на жалбоподателя на основание чл.55, ал.1 от ЗТИП, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 2`000.00 лв.
НП не е връчено на жалбоподателя, а на неустановено лице – на 18.01.2019 г. Жалбата е депозирана на 25.01.2019 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите З.Б., Р.С., С.Д., А.Д., Е.М. и М.А., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.
2
За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават сравнително ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са последователни и логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите З.Б., Р.С. и С.Д., са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта, освен номера на проверения асансьор. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, част от констатираните при нея факти и обстоятелства, както и обстоятелствата по съставяне на ревизионен акт и АУАН. Част от твърденията им относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставения ревизионен акт.
Съдът не възприема показанията на тримата единствено в частта, в която излагат, че на рецепцията на хотела им е издаден един касов бон. Това им твърдение се опровергава от представените писмени доказателства – два броя фискални бонове от ФУ на различни дружества.
При изграждане на фактическите си изводи съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК, писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.
В този смисъл съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.
Тези доказателства оборват частично показанията на свидетелите А.Д. и М.А..
В показанията си първата от тях твърди, че на проверяващите не са представяли писмено предизвестие за прекратяване на договора с „Г.“ООД, както и че асансьорите не са работели.
В своите пък, свидетелката М.А. излага, че в дена на проверката асансьорите не са били експлоатирани и не са превозвали пътници. При това положение, показанията им в тази им част следва да се констатират като недостоверни, защото се опровергават от тези на свидетелите З.Б., Р.С. и С.Д.. За тези обстоятелства следва да се кредитират показанията на последните, поради тяхната непротиворечивост, както и поради тяхната еднопосочност и логическа издържаност отново в тази им част. От показанията на последните трима се установява, че лично са се качили във всеки един от проверените асансьори, като са установили, че се движат и изпълняват зададените им чрез бутоните им команди за управление, като са им били предоставени както договора, така и предизвестието за прекратяване. Така съдът отхвърля изцяло показанията на свидетелите А.Д. и М.А. за тези обстоятелства, тъй като не се подкрепят от доказателствения материал. В тази им приета за недостоверна част показанията им се явяват изцяло израз на защитна позиция, като се опровергават от целия останал достоверен доказателствен материал по делото, като същевременно се отчете, че и трите са заинтересовани от изхода на делото, поради обстоятелството, че са настоящи или бивши служители в дружеството-жалбоподател.
Що се касае до показанията на свидетелите А.Д. и М.А. в останалата им част, както и тези на свидетелката Е.М., същите следва да се кредитират изцяло, тъй като в тази им част визираните гласни доказателствени средства се отличават с конкретика и изцяло кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед 3 на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
На първо място съдът не приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.
След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН.
АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.58, ал.1 от ЗТИП. Съгласно тази разпоредба, актовете за установяване на нарушенията по на глава пета на закона и разпоредбите по нейното прилагане се установяват с актове, съставени от служителите от ГД"ИДТН". В случая Акта за установяване на АН, е съставен от гл. инспектор към ДАМТН.
От представената и приета като доказателство по делото Заповед №А-819/28.11.2018 г. на Председателя на ДАМТН е видно, че на основание чл.54, ал.1 от ЗТИП, длъжностното лице – Р.С. е определено да съставя актове за установяване на адм. нарушения за извършени нарушения по глава пета на закона от ЗТИП.