Решение № 281 от 10.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Стара Загора, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева

Членове:

Анна Т. Трифонова

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20255500500487 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 206/08.04.2025 г. по гр. д. № 2940/2024 г. на Районен съд – Казанлък, е уважен предявеният от Д. М. М., ЕГН **********, собственик на апартамент № 55 по разпределение на етажната собственост на сграда в гр. К., ***, иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, като е отменено като незаконосъобразно приетото на 22.11.2022 г. по т. 4 от дневния ред решение на общото събрание на етажната собственост – „Не изменя гласуваните на предходното събрание вноски“.

Първоинстанционното решение е постановено при трето по ред разглеждане спора от районния съд, след като с решение № 407/13.12.2023 г. по в.гр.д. № 706/2023 г. и решение № 181/19.06.2024 г. по в.гр.д. № 250/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора са обезсилени съответно решение № 257/19.05.2023 г. по гр. д. № 2948/2022 г. и решение № 23/19.01.2024 г. по гр. д. № 2993/2023 г. на Районен съд – Казанлък, като е постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Срещу решението по гр. д. № 2940/2024 г. на Районен съд – Казанлък е подадена въззивна жалба от собствениците от етажна собственост на сграда в гр. К., ***, представлявани от управителя „Н.в.“ ООД. Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо поради липса на правен интерес за предявяване на иска, като са изложени и доводи и за неговата неправилност поради противоречието му с материалния закон. Твърди се, че процесното 1 решение на общото събрание на етажната собственост е отрицателно и не е произвело правни последици в правната сфера на ищцата, поради което същото не подлежи на съдебен контрол. Отделно от горното, съдът неправилно е кредитирал събраните по делото свидетелски показания относно съдържанието на протокола от ОС при липса на доказателства за спазване на уредената в ЗУЕС процедура за неговото оспорване. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска. Релевирано е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата Д. М. М. - С. е подала в законоустановения срок писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Релевирано е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК , поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд – Стара Загора намира, че първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск.

Районен съд – Казанлък е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

В исковата молба се твърди, че ищцата Д. М. не обитава притежавания от нея апартамент, находящ се в сградата на етажната собственост. При посещение в имота в края на м. май 2022 г. същата узнала за проведено общо събрание на етажната собственост, на което е било взето решение относно дължимите от етажните собственици месечни такси за режийни разходи и за възнаграждение за избраният професионален домоуправител – „Н.в.“ ООД. По нейно настояване на 22.11.2022 г. било проведено ново ОС, на което било разгледано възражението й срещу взетото решение необитаемите апартаменти да заплащат разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. В тази връзка ОС на ЕС взело решение, обективирано в т. 4 на протокол от 22.11.2022 г. – „Не изменя гласуваните на предходното събрание вноски“. Ищцата е оспорила решението като незаконосъобразно, като взето в нарушение на императивната правна норма на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, както и поради пороци при съставяне на протокола за проведеното ОС, изразяващи се в липсата на отразяване на участието й чрез пълномощник, който е бил надлежно упълномощен от нея и е взел участие при провеждането на събранието.

Съгласно практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия въззивен състав, не всички незаконосъобразни решения на ОС на ЕС подлежат на 2 обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние. Това са такива решения, които пораждат определени правни последици или, както е възприето да бъдат определяни, т. нар. положителни решения на ОС на ЕС. Онези от решенията на ОС на ЕС, с които по същество не се пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на приемането им правно положение, не подлежат на обжалване, респ. на отмяна /в този смисъл - определение № 308/30.06.2011 г. по ч. гр. д. № 21/2011 г. на ВКС, І г. о.; решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, І г.о. и др./.

В случая от т. 4 на представения по делото протокол от 22.11.2022 г. е видно, че процесното решение на ОС на ЕС, формулирано както следва: „Не изменя гласуваните на предходното събрание разноски“, е прието, след като всички присъстващи собственици на самостоятелни обекти са гласували в подкрепа на направеното предложение: „да не бъде променян бюджета и определените вноски да си останат, както са гласувани на предходното ОС…“.

От изложеното по-горе се установява, че с решението си от 22.11.2022 г. по т. 4 от дневния ред ОС на ЕС не е приело нов размер на бюджета и дължимите към ЕС вноски, а само е потвърдило вече взетото решение от предходно ОС. С процесното решение не е променена съществуващата правна и фактическа обстановка в сградата в режим на етажна собственост, поради което то не подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 40 ЗУЕС. Същото няма конститутивно действие, защото не води до промяна в правния мир – т.е. не поражда права и задължения за етажните собственици, които към този момент не са съществували, а само приема, че вече възникналите задължения за вноски /за режийни разходи, фонд „Ремонт и обновяване“ и професионален домоуправител/ остават дължими, така както и досега. Доколкото с решението от 22.11.2022 г. единствено е запазено завареното състояние, установено с предходното решение на ОС, без каквито и да е промени, то за ищцата не е налице правен интерес от отмяната му, поради което предявеният от нея иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС се явява недопустим.

Предвид изложеното, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК решението на Районен съд – Казанлък, като постановено по недопустим иск, следва да се обезсили, а производството по делото следва да се прекрати.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК въззиваемата ищца следва да заплати на въззивниците сторените от тях съдебни разноски в първоинстанционното и въззивното производство, съгласно представените от тях списъци по чл. 80 ГПК.

Видно от протокол от проведено на 10.03.2025 г. о.с.з. по гр. д. № 2940/2024 г. на Районен съд – Казанлък и от молба от 25.09.2025 г., депозирана по в. гр. д. № 487/2025 г. на Окръжен съд – Стара Загора, ищцата е релевирала съответни възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатените от ответната страна адвокатски възнаграждения в размер от по 1200 лева, съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие от 3

19.01.2023 г.; 13.07.2023 г.; 13.01.2025 г. и 05.05.2025 г. Съдът намира тези възражения за основателни, доколкото настоящото производство се характеризира с ниска фактическа и правна сложност, а по спорните между страните въпроси е налице практика на ВКС. Ето защо на основание чл. 78, ал.

5 ГПК съдът следва да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, а именно – по 600 лева по всеки от договорите.

С оглед изложеното въззиваемата страна следва да заплати на собствениците от етажната собственост съдебни разноски пред Районен съд – Казанлък в общ размер - 1200 лева /адвокатски възнаграждения по договори за правна защита от 19.01.2023 г. и 13.01.2025 г./, както и общо 1250 лева /50 лева – държавни такси и 1200 лева – адвокатски възнаграждения по договори за правна защита от 13.07.2023 г. и 05.05.2025 г./ - разноски пред Окръжен съд – Стара Загора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 206/08.04.2025 г. по гр. д. № 2940/2024 г. на Районен съд – Казанлък, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***, да заплати на собствениците от етажна собственост на сграда в гр. К., ***, представлявани от управителя „Н.в.“ ООД, ЕИК ***, сумата от 1200 – съдебни разноски за производството пред Районен съд – Казанлък, както и 1250 лева – съдебни разноски за производството пред Окръжен съд – Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.

280, ал. 3, т. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4