Определение № 1877 от 08.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1877 гр. Пловдив, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501522 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба,подадена от „Мъни плюс корп“ЕАД,ЕИК203037835,гр.София чрез адв.Ив.Л. против определение № 5035/22.04.24г.,постановено по гр.д.№ 4452/24г.по описа на ПдРС,22-ри гр.с.,с което е върната искова молба вх.№ 26398/08.03.24г.,подадена от „Мъни плюс корп“ЕАД против „наследници на Х.Х.Б.,ЕГН**********“ поради неизпълнение в дадения от съда срок на указанията за отстраняване на нередовностите й и е прекратено производството по делото.

Определението се обжалва с доводи,че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалния ред и се иска неговата отмяна.Твърди се,че ищецът е отстранил всички констатирани от съда нередовности,с изключение на тази да посочи имената на наследниците на Х.Х.Б. и адреси за призоваването им,което било по причина,че съдът не му изпратил издаденото съдебно удостоверение,което да представи пред община Пловдив.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Пред ПдРС е подадена искова молба от „Мъни плюс корп“ЕАД срещу „наследници на Х.Х.Б.,ЕГН-**********“ и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД,гр.София.

Районният съд с разпореждане от 11.03.24г.е дал указания на ищеца да отстрани констатирани нередовности в определен от съда срок,включително му е указал да посочи надлежни ответници по предявения иск,като ги индивидуализира с три имена,ЕГН и адреси 1 за призоваване.В тази връзка със същото разпореждане е разпоредил да се издаде съдебно удостоверение,което да бъде предоставено на ищеца след заплащане на дължимата ДТ от 5лв.Съдебното удостоверение е издадено на 13.03.24г.,но не е потърсено от ищеца.Противно на твърденията в частната жалба,ищецът е научил за издаденото му удостоверение още на 21.03.24г,когато му е връчен редовно препис от разпореждането.Това се потвърждава и от факта,че с уточнителната молба от 28.03.24г.ищцовото дружество представя пл.нареждане за внесена държавна такса за издаване на съдебното удостоверение.Със същата уточнителна молба се отстраняват част от нередовностите,а по отношение индивидуализацията на ответниците е поискан от съда нов срок с оглед техническото време,необходимо за снабдяване с удостоверение за наследници от община Пловдив.

С ново разпореждане от 02.04.24г.районният съд отново указва на ищеца „да посочи имената на наследниците на Х.Х.Б. и адрес за призоваването им,(в която връзка е издадено и съдебно удостоверение)“с предупреждение,че ако не отстрани нередовностите в срок,производството по делото ще бъде прекратено.

С втора уточнителна молба,получена в съда на 18.04.24г.ищцовото дружество прави нови уточнения,като във връзка с издаденото съдебно удостоверение заявява,че същото не му е представено и не е уведомен за него и моли удостоверението да му се изпрати,като му се даде нов срок за снабдяване с удостоверение за наследници от община Пловдив въз основа на съдебното удостоверение.

С обжалваното определение ПдРС е върнал исковата молба и е прекратил производстото по делото,констатирайки,че повторно предоставения на ищеца срок да посочи имена и адреси на ответниците-наследници на починалото лице,е изтекъл и повторно дадените указания не са изпълнени.За пълнота на изложението съдът е посочил,че за него не съществува задължение да уведомява ищеца за издаването на съдебното удостоверение и да му го изпраща,както е поискано.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд.

Съдът е уведомил ищеца,че следва да отстрани констатирани нередовности,като му е дал изрични указания в тази връзка и е разпоредил издаване на съдебно удостоверение,още с разпореждането си от 11.03.24г,получено редовно от ищеца на 21.03.24г.Същият е бил запознат още тогава,че му е издадено такова удостоверение,платил е дължимата ДТ за него и е поискал нов срок за изпълнение на указанията,но не е посочил ответници като наследници на Х.Х.Б. в дадения му срок,а с втората уточнителна молба вече твърди,че не знае за издаденото му удостоверение и иска същото да му бъде изпратено.

За съда не съществува задължение да изпраща на страните издадени от него удостоверения.Задължение на ищеца е да вземе удостоверението,след като такова му е издадено и е платил съответната ДТ за него, и да отстрани в срок нередовностите на исковата си молба.Съдебното удостоверение е издадено за улеснение на самия ищец,а не е задължение на съда,още по-малко е задължен да му го изпраща.

Доводите в частната жалба,че идването до ПдРС,за да вземе съдебното удостоверение 2 би затруднило пълномощника на ищеца предвид,че не е от Пловдив и това би затруднило изпълняването на служебните му задължения към клиентите му,е напълно несъстоятелно.Поемайки защитата на ищеца,пълномощникът следва да е наясно,че е възможно да не може да осъществява тази защита изцяло дистанционно.Нито пък съдът дължи произнасяне по искането му за изпращане на удостоверението.Дори и районният съд да бе уважил молбата му и изпратил съдебното удостоверение,то на пълномощника пак щеше да му се наложи да пътува до Пловдив,за да се снабди с удостоверение за наследници,доколкото община Пловдив също не изпраща удостоверения за наследници по пощата или чрез куриер.

Така в крайна сметка ищцовото дружество не е отстранило в срок нередовност на исковата молба,поради което правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото с атакуваното определение.Същото като законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5035/22.04.24г.,постановено по гр.д.№ 4452/24г.по описа на ПдРС,22-ри гр.с.,с което е върната искова молба вх.№ 26398/08.03.24г.,подадена от „Мъни плюс корп“ЕАД против „наследници на Х.Х.Б.,ЕГН-**********“ и е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3