Акт № 505 от 10.11.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- 319/2026
- Подписан
- 10.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.137, ал.3 · Закон за енергетиката
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 505 гр. София, 10.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Жаклин Комитова
Валентин Д. Бойкинов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20261001000319 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от „Топлофикация София“ЕАД, подадена чрез процесуалния представител юрк. Е. И. срещу Решение № 707/03.02.2026г. по гр.дело № 3212/2025г. на Софийски градски съд, ГО, 14с-в, с което „Топлофикация София“ЕАД е осъдена да заплати на ищеца „Архол“ЕООД на основание чл. 137, ал.2 ЗЕ сумата от 17 002,50 евро, представляваща обезщетение за периода от 23.06.2021г. до 17.03.2025г. за ползването на енергийни обекти, собственост на дружеството.
Счита решението за неправилно в обжалваната осъдителна част, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жаолбоподателят намира за изцяло неправилни изводите на съда относно материалноправната легитимация на ищеца. Твърди се, че доколкото изследването на собствеността представлява задължителен елемент при решаването на конкретния правен спор, то в тежест на ищеца е било да докаже правото си на собственост върху процесните топлопреносни съоръжения по несъмнен начин, като проведе пълно и главно доказване относно материалноправната си легитимация. Това той следвало да стори посредством преки, а не косвени доказателства, като само по изключение това можело да бъде установено и с косвени доказателства, стига при обсъждането им да бъдела изключена друга 1 възможност, освен осъществяването на факта. Според жалбоподателя от представените по делото разрешение за ползване и окончателен договор за присъединяване на потребители, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не могло да се направи категоричен и несъмнен извод, че ищецът е собственик на енергийния обект, като съображенията за това са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.
Счита на следващо място за неправилен извода на първоинстанционният съд, че е налице формирана сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащия юридически факт на претенцията на ищеца. Позовава се на това, че влезлите в сила съдебни решения се ползват със сила на пресъдено нещо само по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото и само по отношение на него по силата на разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК се формира СПН , а в разглеждания случай цитираното от ищеца предходно съдебно производство, макар и да било водено по отношение на същия енергиен обект, касаело искова претенция за различен период спрямо процесния, съответно очертава различен от настоящия предмет на делото. Счита, че в това се изразявала неправилността на жаления съдебен акт, тъй като при всеки нов случай за отделен период, за който се претендира обезщетение за ползването, ищецът бил длъжен да доказва при наличието на пълно и главно доказване, отново че са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция.
Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени изцяло Решение № 707/03.02.2026г. по гр.дело № 3212/2025г. на Софийски градски съд, ГО, 14с-в и вместо него да се постанови друго, с което предявеният от ищеца „Архол“ЕООД иск с правно основание чл. 137, ал.2 ЗЕ да бъде отхвърлен като неоснователен.
Моли да му бъдат присъдени всички сторени деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение по повод на въззивното обжалване.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна „Архол“ЕООД, подаден чрез процесуалния представител адв. Т. П..
Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на окръжния съд е правилно и законосъобразно в обжалваната осъдителна част, поради което искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, 2 насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Архол“ЕООД, с която е предявен срещу „Топлофикация София“ЕАД иск с правно основание чл. 137, ал.2 ЗЕ сумата от 17 002,50 евро, представляваща обезщетение за периода от 23.06.2021г. до 17.03.2025г. за ползването на енергийни обекти, собственост на дружеството.
Ответникът „Топлофикация София“ЕАД в срока за отговор на исковата молба е отрекъл правото на ищеца да претендира обезщетение за ползването на топлопреносния енергиен обект, възразявайки против материалната легитимация на ищеца, че е собственик на топлопреносното енергийно съоръжение. И на това основание е поискал отхвърлянето на иска като неоснователен.
За установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното:
Между страните не се спори, а и се установява, че с нотариален акт № 99, том I, рег.
№ 2744, дело № 93 от 28.04.2006 г. трети за правния спор лица са прехвърили на ищеца „Архолл“ ЕООД правото на собственост върху поземлен имот с пл. 2063, от квартал № 40 и улица осева точка 8-70 по плана на гр. София, м. „Обеля“, с площ 7546кв.м.
По делото е представено и е прието като доказателство предварително проучване за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди с №2140/21.03.2013год., изготвено въз основа на заявление вх.№ПП-185/19.02.2013год. на Възложителя и на основание Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването относно присъединяване на изградената жилищна сграда в УПИ VI-2063, кв. 40, м Обеля 1 ч. към топлопреносната мрежа на гр. София.
Не е спорно, а и се установява, че с разрешение за строеж №Б-12/09.02.2016год. на „Архолл“ ЕООД е разрешено построяването на обект- Топлозахранване и абонатна станция, находяща се в комплекс Архолия.
Не е спорно, а и се установява, че с договор 1/06.02.2015 г. ищецът „Архолл“ ЕООД е възложил на „Термокомплект“ ООД, като изпълнител, да извърши строително монтажни работи на обект „ЖК АРХОЛИЯ“, УПИ VI- 2063, кв. 40, м. Обеля -1, гр.София, представляващи проектиране на външно топлозахранване на обекта; съгласуване на проекта за външно топлозахранване във всички заинтересовани инстанции и представяне на съгласуваните проекти на строителен надзор за изготвяне на доклад за издаване на разрешение за строителство и извършване на строително-монтажни работи по доставка и монтаж на външен топлопровод и абонатни станции за обекта, находящ се в ЖК Архолия, УПИ VI-2063, кв. 40, м.Обеля 1;
Представено е по делото и е прието като доказателство разрешение за ползване на дирекция за национален строителен контрол №ДК-07-С-96/15.06.2016г. на строеж „Девет етажна жилищна сграда, състояща се от Блок „А" и Блок „Б", „Топлозахранване чрез топлопровод и 2 броя Абонатни станции; находяща се в поземлен имот с идентификатор 3
*** по КККР /стар УПИ VI 2063, кв.40/ по плана на гр.София, м."Обеля-1 част"/, район „Връбница"-Столична община.
Не е спорно между страните, а се и установява, че на 27.11.2017г. между „Архолл“ ЕООД/ клиент/ и „Топлофикация София“ ЕАД/топлопреносно предприятие/ е бил сключен „Окончателен договор за присъединяване на битов клиент към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД“ с №494, с предмет присъединяване на обект - Топлозахранване и абонатни станции на комплекс „Архолия“, УПИ VI- 2063, кв. 40, м.
Обеля София към топлопреносната мрежа, а ответникът „Топлофикация София“ ЕАД се е съгласил да присъедини обекта към топлопреносната мрежа, чрез присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция, описани в чл. 1, ал.3 от договора и представляващи „енергийни обекти“.
В чл. 3 от договора е посочена цена за присъединяване, дължима от клиента „Архолл“ЕООД в размер на 1479 лева без ДДС, платима преди подписване на договора.
Съгласно договореното в чл. 4 от договора срокът за присъединяване на обекта е девет месеца от датата на представяне на разрешението за ползване на енергийните обекти и сградата. Съгласно чл. 7 клиентът се е задължил при сключване на договора да представи на топлопреносното предприятие разрешение за ползване на енергийните обекти и сградата.
Според чл. 9 от договора топлопреносното предприятие има право безвъзмездно да ползва енергийните обекти и помещението за абонатната станция. В чл. 14 от договора е предвидено, че на осн.чл.137, ал.3 от ЗЕ клиентът се задължава в тригодишен срок от подписване на договора да подаде до Топлофикация София ЕАД заявление за прехвърляне на енергийните обекти при цена определена по действащата в топлопреносното предприятие методика за оценка на енергийни обекти и ще се заплати в топлинна енергия.
Приложени са по делото и са приети като доказателства два броя покани отправени от „Архол“ ЕООД към „Топлофикация София“ ЕАД, с които е изразена воля за уреждане на отношенията по прехвърляне на енергийните обекти съобразно три годишния срок, за които няма спор, че са били получени от ответника.
По делото е представено решение №1116/10.10.2022год. на СГС, ТО, 6-10ти състав, потвърдено с решение №586/03.05.2023г. постановено по гр.д.№ 3398/2022год. по описа на САС, с което „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на „Архолл“ ЕООД сума в размер на 42 620 лева, представляваща обезщетение за периода от 27.11.2020г. до 22.06.2021г. за ползване на енергийни обекти, собственост на „Архолл“ ЕООД топлозахранване и абонатни станции, присъединителен топлопровод с посочени характеристики, находящи се в ЖК Архолия-девететажна жилищна сграда с магазини, гаражи и ателиета –УПИ 6-2063, кв.40,м.Обеля, присъединени към топлопреносната мрежа, ведно със законната лихва от 22.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
От заключението на приетата и неоспорена в производството пред първата инстанция съдебнотехническа и счетоводна експертиза се установява, че е налице плащане на ищеца по договора за строителство на топлопреносното съоръжение към „Термокомплект“ ООД по 4 договора от 06.02.2015год. в размер на сумата от 18 590 лева за топлозахранване и 29 180 лева за абонатни станции или общо е заплатената сумата в размер на 58 524,61 лева с ДДС.
Установено е от вещото лице плащане по фактура №**********/30.08.2017год. за плащане към ответното дружество на сума в размер на 1774лв. по окончателен договор за присъединяване;
От заключението на техническата експертиза се установява също така, че „Топлофикация София“ ЕАД ползва и към настоящия момент топлопреносните съоръжения за доставяне на топлинна енергия до сградата находяща се в гр.София, р-н.Връбница, бл.124, м.Обеля 1 УПИ 6-2063, кв.40, на основание договора от 27.11.2017год.
Средната цена за ползване на съоръженията абонатна станция и външно захранване за периода съобразно методика на ДКЕВР по протокол № 27/04.02.2008год. за процесния период от 23.06.2021год. до 17.03.2025год. е в размер на 33 254 лв., конкретизирана по години в констативно-съобразителната част на заключението на вещото лице.
В производството пред въззивната инстанция не са допуснати нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Обжалваното решение е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение , поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС.
Разпечатката съдържа 43 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b13aa935-29d1-4008-9b55-e8cd4a393140