Решение № 1061 от 29.12.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. Шумен, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. И.а при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. И.а Гражданско дело № 20253630100482 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.

415, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Исковата молба е подадена от ***“ ЕАД, ЕИК 203670940 , със седалище и адрес на управление гр. София, район ***, бул. „***“ №25, офис сграда ***, ет. 2, оф. 4 срещу И. А. И., ЕГН **********, адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №69, която посочва, че по силата на подписано Приложение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г. между „***“, ЕИК: 204915054 и „***“ ЕАД, ЕИК 203670940, придобил вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № CARD-19987066, сключен между Банката и И. А. И., ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Вземането било индивидуализирано в приложението, което представя по делото със заличени лични данни на физическите лица, неучастващи в настоящото производство. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането от името на „***“ („***“ АД) чрез пълномощника „***“ ЕАД. Към исковата молба ищецът прилага Уведомително писмо, което да бъде връчено на ответника в случай, че съдът счете уведомяването за цесията за ненадлежно. В исковата молба излага съображения в подкрепа на активната си процесуална легитимация да предяви иска, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист не е подадено от ищцовото дружество.

Излага, че на 21.05.2023 г. бил сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-19987066 между „***“ и И. А. И., съгласно който кредиторът е предоставил на кредитополучателя револвиращ заем с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лв. Кредитополучателят е извършвал транзакции, посредством услугите „плащания чрез терминални устройства (ПОС) и „тегления в брой“ от банкомат (АТМ). Към момента на подаване на Заявлението за издаване на незабавна заповед за изпълнение длъжникът не е заплатил изцяло усвоените суми, като непогасена останала сума в размер на 1

1198.83 лв. Кредиторът по договора за кредит издавал месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-о число на месеца и го изпращал на електронната поща на кредитополучателя. Месечните погасителни вноски се извършвали до 1-о число на месеца следващ този на издаване на извлечението, като кредитополучателят следвало да заплати поне минималния размер на вноската, съгласно тарифата, поместена в приложението и направената вноска покривала задължението в следната последователност: разноски, лихва и главница. Сумата, върху която се начислявала главница се формирала от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната транзакция до момента на погасяване на задължението и тази лихва се обявявала като дължима в следващото месечно извлечение. На това основание на ответника (картодържател) била начислена лихва за ползване на кредита в размер на 30.44 лв. за периода от 01.08.2023 г. до 04.06.2024 г.

В договора било уговорено между страните, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска и на това основание било начислено обезщетение в размер на 134.98 лв. за периода от 01.08.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

В молбата заявява желание в случай, че в открито съдебно заседание не се яви представител на ищеца, делото да се гледа в негово отсъствие.

Прави искания в зависимост от процесуалното поведение на ответника, а именно, в случай, че ответникът представи доказателства и/или направи доказателствени искания, да бъде дадена възможност на ищеца да се запознае с тях, да вземе становище и да ангажира допълнителни доказателства; в случай, че признае иска в цялост, съдът да постанови решение при признание на иска, както и ако ответникът не депозира в законоустановения срок отговор на исковата молба, не вземе становище и не оспори приложените доказателства или претендираните суми, не се яви в съдебно заседание и не направи искане делото да се гледа в негово отсъствие, съдът да постанови неприсъствено решение.

Въз основа на изложеното моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че И. А. И., в качеството си на кредитополучател по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-19987066 от 21.05.2023 г. дължи на „***“ ЕАД сумите, присъдени в издадената Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №795/03.07.2024 г. по ЧГД 1668/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, както следва: 1198.83 лв. – незаплатена главница по Договор за заем; 30.44 лв. – договорна лихва за период от 01.08.2023 г. до 04.06.2024 г.; 134.98 лв. – лихва (обезщетение) за забава за периода от 01.08.2023 г. до 23.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист (01.07.2024 г.) до изплащане на вземането, както и разноските по ЧГД 1668/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен и по настоящото дело.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не подава писмен отговор и не изразява становище.

В открито съдебно заседание ищецът, не изпраща представител, с 2 писмена молба поддържа заявеното в исковата молба. Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове, съдът намира следното:

По делото е приложено ЧГД №1668/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, по което в полза на „***“ АД, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №795/03.07.2024 г., както и изпълнителен лист. Поканата за доброволно изпълнение по ИД 20248760401118 по описа на ЧСИ Д. Златева, рег. №876 на КЧСИ е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът с разпореждане №188/15.01.2025 г. е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на разпореждането. Съобщението с указанията е получено от „***“ АД на 29.01.2025 г. и в законоустановения срок от „***“ ЕАД е подадена настоящата искова молба.

От приложените по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. между „***“ ЕАД, ЕИК 203670940 и „***“, ЕИК:

204915054, както и Допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. сключено между „***“ ЕАД, ЕИК 203670940 и „***“ АД, ЕИК 000694749, последният в качеството си на правоприемник на търговското предприятие на „***“ КЧТ, ищецът по настоящото дело е придобил включените в Приложение №1/30.01.2025 г. вземания, като процесният договор № CARD-19987066 от 21.05.2023 г. фигурира в представеното по делото Приложение №1/30.01.2025 г. под №6253, тоест ищецът е придобил вземането ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, като това е станало в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 415 ГПК.

Съгласно т. 10б от ТР 4/2014 г. по т. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите на частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Следователно ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск след като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е подал исковата молба в качеството си на цесионер на процесното вземане, придобито след издаване на заповедта за изпълнение и преди предявяване на настоящия иск.

С оглед горното, предявеният установителен иск е допустим, доколкото е предявен от активно легитимирано лице и в указания в чл. 415 от ГПК срок за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК и следва съдът да се произнесе по неговата основателност.

По делото е приет като доказателство договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-19987066 от 21.05.2023 г., съгласно който кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв., при годишна лихва и такси, посочени в договора, като в т. 2 на същия е посочено, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта 3

Мастъркард. В договора е уговорено задължението на кредитора да издаде на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, представляваща пластмасова карта върху която е записана електронна информация, чрез която карта се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит. Съгласно чл.

5 идентификацията на кредитополучателя се осъществява чрез въвеждане на персонален идентификационен номер (ПИН), уникален за всеки клиент, а първоначалният ПИН се съобщава на клиента чрез процедура по активация, неразделна част от договора за кредит и изпратена на кредитополучателя на посочения от него адрес. Картата следва да бъде активирана съгласно приложена процедура по активация, която има правно действие, предвидено в договора.

По своята правна същност сключеният между страните договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, доколкото длъжникът е физическо лице, действащо извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът – юридическо лице, предоставящо потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност, както и не е налице някое от изключенията от приложното поле на закона, визирани в чл. 4 от същия. Следователно по отношение на процесния договор са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, за спазването на които съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно. Освен специалните правила на ЗПК и ЗЗП приложение намират и общите правила на ЗЗД относно сключването на договорите, включително постигането на съгласие между страните и съществените условия на договора.

Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител. Представените по делото на хартиен носител договор за кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD19987066 от 21.05.2023 г. и Договор за кредит № CARD-19987066 не доказват да е налице валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като нито един от изброените документи не е подписан от ответника и като такива не могат да му се противопоставят. В тях е посочено, че те са „Електронно подписани“ от кредитополучателя. Съгласно Решение №70/19.02.2014 г. по гр. д. №868/2012 г. по описа на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, „Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен“.

Електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г., означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. По делото обаче липсват технически или електронни записи в подкрепа на посоченото върху документите същите да са сключени електронно, да са приети от ответника по делото, както и да е предоставена, респ. получена от ответника преддоговорна информация и същият да се е съгласил с нея, нито доказателства от които да се установи съдържанието на електронните документи, ако такива са били съставени, съответно авторството на изявленията, твърдени, да са направени от ответника. Затова и при съобразяване на разпоредбата на чл. 180 от ГПК, едностранно извършеното от ищеца вписване в договора на данните на 4 ответника, който не носи подпис на същия не се ползва с доказателствена сила. Във връзка с изложеното дотук, съобразявайки практиката на ВКС по този въпрос съдът намира, че не е налице валидно сключен договор за заем и всички доказателства в своята съвкупност сочат на този извод на съда, че ответникът по никакъв начин не е сключвал договор за заем с ищцовото дружество. Представените писмени доказателства, в които са обективирани условията за сключване на договора, не съдържат подпис на ответника, поради което не може да се приеме, че е налице облигационна връзка между страните.