Решение № 478 от 10.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Бургас, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20212100501482 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 260881/18.06.2021г., постановено от Районен съд– Бургас по гр.д. № 6320/2020г.

С това решение съдът е отхвърлил иска на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к. „Победа“, ул.

„Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев да се приеме за установено по отношение на П. А. П., ЕГН: **********, че последната дължи на дружеството сумата от 97,87 лева, представляваща 4/6 от обща сума в размер на 146,80 лева за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 29.11.2016г. до 12.10.2018г. за обект в гр. Б., кв. „П.“, ул. „О.“ № *, за която са издадени фактури в периода от 24.02.2017г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва в размер на 20,71 лева за периода от 25.03.2017г. до 09.03.2020г.

С решение № 260881/18.06.2021г. съдът е отхвърлил иска на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к.

„Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев да се приеме за установено по отношение на А. Ю. П., ЕГН: **********, че последният дължи на дружеството сумата от 24,46 лева, представляваща 1/6 от обща сума в размер на 146,80 лева за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 29.11.2016г. до 12.10.2018г. за обект в гр. Б., кв. „П.“, ул. „О.“ № *, за която са издадени фактури в периода от 24.02.2017г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

С решение № 260881/18.06.2021г. съдът е отхвърлил иска на „Водоснабдяване и 1 канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к.

„Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев да се приеме за установено по отношение на М. Ю. П., ЕГН: **********, че последният дължи на дружеството сумата от 24,46 лева, представляваща 1/6 от обща сума в размер на 146,80 лева за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 29.11.2016г. до 12.10.2018г. за обект в гр. Б., кв. „П.“, ул. „О.“ № *, за която са издадени фактури в периода от 24.02.2017г. до 25.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

С решението съдът е прекратил производството по делото на основание чл.232 от ГПК по отношение на претендираните от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД мораторни лихви за периода от 25.03.2017г. до 09.03.2020г., както следва: спрямо А. Ю. П. за сумата от 5,18 лева и спрямо М. Ю. П. за сумата от 5,18 лева.

Подадена е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против решение № 260881/ 18.06.2021г. Жалбоподателят оспорва решаващия извод на районния съд, че не е проведено главно и пълно доказване на факта, че ответниците са потребители на ВиК услугите. Излага подробни съображения в подкрепа на несъгласието си с решаващия извод на съда. „ВиК“ ЕАД прави искане да се допусне допълнителна съдебнотехническа експертиза, която да даде заключение дали процесният водоснабден имот с административен адрес в гр. Б., ул. „О.“ № * по описа на АГКК е идентичен с имота, посочен в справката от имотния регистър на АВ – Бургас с административен адрес: гр. Б., ул. „Б.“ № *, по отношение на който въззиваемите страни са извършили разпоредителни сделки.

Ответните страни – П. А. П., А. Ю. П. и М. Ю. П. представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас e образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против П.А. П., А. Ю. П. и М. Ю. П.. Ищецът иска от съда да приеме за установено, че първата ответница му дължи сумата от 97,87 лева, вторият ответник дължи сумата от 24,46 лева и третият ответник дължи сумата от 24,46 лева– суми, за които са издадени фактури за периода от 24.02.2017г. до 25.10.2018г. с отчетен период по фактури от 29.11.2016г. до 12.10.2018г., както и лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва за периода от 25.03.2017г. до 09.03.2020, а именно: 20,71 лева за П.П., 5,18 лева за А. Ю. П. и 5,18 лева за М. Ю. П.. Ищецът посочва, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 1780/2020г. по описа на БРС.

Ищецът посочва, че П. А. П. е собственик на 4/6 идеални части, А. Ю. П. е собственик на 1/6 идеална част и М. Ю. П. е собственик на 1/6 идеална част от водоснабден обект с административен адрес в гр. Б., кв. „П.“, ул. „О.“ № * с абонатен № **. Качеството си на длъжници, ответниците са придобили в резултат на наследяване по закон. Отчитането на водомера се осъществява по електронен път, чрез използване на мобилно устройство и за предоставените услуги – вода, канал и пречистване, са издадени фактури следните фактури:

Ф № 0034689681/24.02.2017г. за сумата от 11,34 лева; Ф № 0034948640/25.04.2017г. за сумата от 11,34 лева; Ф № 0035220362/26.06.2017г. за сумата от 22,68 лева, Ф № 0035516499/25.08.2017г. за сумата от 22,68 лева, Ф № **********/27.08.2018г. за сумата от 51,47 лева и Ф № 0037513781/25.10.2018г. за сумата от 27,29 лева. Ответниците не са заплатили дължимите суми.

В отговор по чл.131 от ГПК, особеният представител на ответниците оспорва исковете по допустимост и основателност и твърди, че ищецът не представя доказателство, от което да се заключи, че ответниците са собственици или ползватели на водоснабдения имот. Особеният представител на ответниците прави възражение за погасяване по давност 2 на вземанията по Ф № 0034689681/24.02.2017г. на стойност 11,34 лева; Ф № 0034948640/25.04.2017г. на стойност 11,34 лева; Ф № 0035220362 /26.06.2017г. на стойност 22,68 лева и Ф № 0035516499/25.08.2017г. на стойност 22,68 лева и на лихвата за забава до три години преди датата на подаване на заявлението в съда.

С нарочна молба, ищецът оттегля акцесорния иск за лихва за забава по отношение на А. Ю. П. и М. Ю. П..

В хода на първоинстанционното производство са представени описаните по-горе фактури на обща стойност 146,80 лева и са приложени 6 броя протоколи, подписани от инкасатор с отбелязване на номера на партидата.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което задълженията за абонатен № **, заведен на името на А. М. П. са в общ размер на 146,80 лева за периода от 25.03.2017г. до 09.03.2020г.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според която водоснабденият имот представлява жилищна сграда с адрес в гр. Б., кв. П.', ул. „О.“ № *, за която няма монтирано измервателно устройство. Вещото лице посочва, че за регистриране на доставеното и консумираното водно количество е открита партида при водния оператор с № ***. Поради липсата на измервателно устройство, инкасаторът набира на мобилния компютър режим „служебно отчитане“ по 5 куб. м. на всеки живеещ в имота. Начислената вода за периода от 29.11.2016г. до 12.10.2018г. е 60 куб. м.

По делото е представено удостоверение, издадено от Дирекция МПДТР в Община Бургас, от което се установява, че недвижим имот с адрес в гр. Б., кв. П.', ул. „О.“ № * не е деклариран. Представено е и удостоверение за наследници изх.№ 70-00-418/27.05.2021г., от което се установява, че А. М. П. е починал на 11.01.2013г. и е оставил за наследници П. А.

П., А. Ю. П. и М. Ю. П..

Въз основа на събраните доказателства, районният съд е формирал следните правни изводи: По делото не е установено ответниците да са потребители на ВиК услуги по отношение на процесния имот. Не е установено, че ответниците и техният наследодател са собственици на водоснабдения обект с адрес в гр. Б., кв. П.', ул. „О.“ № *. Не е установено някой от ответниците да е ползвал имота на правно основание. Обстоятелството, че единият от ответниците има постоянен адрес на посочения адрес, според съда, не означава, че същият живее там.

Във въззивното производство е представена справка от Агенцията по вписванията, според която през 2006г. е извършена замяна между наследодателите на ответниците, П.А.

П. и Ю. А. П. и трети лица за имот, находящ се в гр. Б. ул. „Б.“ № *. Прието е допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, според което водоснабденият обект има ъглово разположение и е на две улици. Поради това, имотът е с адрес: ул. “О“ № * и ул. „Б.“ № *.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

3

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 260881/18.06.2021г. е правилно като краен резултат в частта, в която е отхвърлен иска на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за сумите по Ф № 0034689681/24.02.2017г., Ф № 0034948640/25.04.2017г; Ф № 0035220362 /26.06.2017г. и Ф № 0035516499/25.08.2017г. Този извод се налага по следните съображения:

Правната уредба на процесното правоотношение се съдържа в чл.1, ал.2 и §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и в чл.3, ал.1 и чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според правилото на първата от цитираните норми, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизирани територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Потребители по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ са физически или Юидически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и физически или Юидически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. предвижда, че потребители на услугите на ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Според чл.8, ал.1 от тази наредба получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.