Решение № 2204 от 08.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2204 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330100020 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. Д. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: град ****************** и К. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: град****************, чрез Адв. С. М., от АК - П. Съдебен адрес: гр. *****************, ПРОТИВ: "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град ***************, за признаване за установено между страните, че К. В. В., ЕГН **********, и А. Д. Ш., ЕГН **********, не дължат на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, сумата от 7972,20 лева, представляваща: 3 012.20 лева за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *********** от *******г.;

1800 лева възнаграждение за допълнителна услуга Фаст по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ************ от ********г. и 3160 лева възнаграждение за допълнителна услуга Флекси по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ********* от ********г., поради недействителност на основание чл.22 от ЗПК на договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ********** от ********г., а в условие на евентуалност да се признае за установено, че К. В. В., ЕГН **********, и А. Д. Ш., ЕГН ********** не дължат на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, сумата от 4 960 лева, представляваща:

1800 лева възнаграждение за допълнителна услуга Фаст по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ********** от ********г. и 3160 лева възнаграждение за допълнителна услуга Флекси по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *********** от ********г., 1 поради недействителност на Раздел пети и шести от договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *********** от ********г на основание чл. 143 от ЗЗП, евентуално поради нищожността им на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречието им с чл. 10а от ЗПК.

В исковата молба е изложено, че на ********г. между К. В. В. и А. Д. Ш. от една страна като потребители и от друга страна Профикредит България ЕООД като търговец и заемодател е сключен договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ******** от ********г, по силата на който търговецът е предоставил паричен заем на потребителя К. В. в размер на 4000 лева, а потребителят се е задължил да върне получените в заем парични средства заедно с уговорената възнаградителна лихва на тридесет и шест погасителни вноски в размер на по 194.78 лева при посочен в договора годишен лихвен процент от 41% и годишен процент на разходите в размер на 49.18 % с обща сума за връщане 7012.20 лева. Посочено е също така, че общата сума за плащане по договора от страна на потребителя е 7012.20 лева, в която са включени главницата и възнаградителната лихва. Към договора за потребителски кредит е подписан погасителен план, съгласно който потребителят освен погасителна вноска от по 73.73 лева дължи и тридесет и шест вноски от по 137.78 лева всяка за закупени допълнителни услуги съгласно договора за потребителски кредит. Съгласно Раздел VI от договора за потребителски кредит размерът на възнаграждението за допълнителната услуга Фаст е 1800 лева, а възнаграждението за допълнителната услуга Флекси е 3160 лева. Общият размер на възнагражденията за закупени допълнителни услуги възлиза на 4960 лева или в размер по-голям от предоставената в заем сума. Съгласно раздел V от договора за потребителски кредит е посочено, че вноската по кредите и възнаграждението за допълнителните услуги се заплащат заедно, поради което и размерът на вноската възлиза на 332.56 лева, а общата сума за връщане е в размер на 11 972.20 лева. Съгласно чл. 15 от общите условия на търговеца допълнителната услуга Фаст представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на заем преди останалите искания, които са без избрана такава услуга.

Допълнителната услуга Флекси предоставяла възможност на потребителя при определени условия да променя погасителния си план, ЗА КОЕТО СТРАНИТЕ ПОДПИСВАЛИ АНЕКС. Възразява се срещу дължимостта на вземанията по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ********** от ********г., представляващи 3012.20 лева за възнаградителна лихва; 1800 лева за възнаграждение за допълнителна услуга Фаст и 3160 лева за възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, поради недействителност на договора за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ************ от ********г. поради непосочване на верни стойности на ГПР, условията за усвояването му, условията за издължаване на кредита и общо дължимата от потребителя сума. При изчисляването на ГПР, посочен в договора, не са включени възнагражденията за допълнителните услуги, представляващи общ разход по кредита, тъй като закупуването на тези услуги е задължително за отпускане на искания кредит. Така опредеелин възнагражденията за допълнителни услуги прикриват действителните разходи по кредита и 2 въвеждат в заблуждение потребителя с оглед вземане на информирано решение за обвързване с оглед на икономическите последици от договора.

Сочат, че ищците като потребители не са изявявали воля от възползване от предвидените и включени от търговеца едностранно в договора й допълнителни услуги като същите реално не били предоставени. По тази причина разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, а оттам и при определяне на на „годишен процент на разходите“. Сочат, че освен това тези допълнителни възнаграждения не били посочени в общо дължимата сума от потребителя в неговия договор и условието за закупуването им като условие за отпускане на кредита. С посочването на неверен ГПР в договора с ищците се заобикляла разпоредата на член 19, параграф 4 от ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в BGN и във валута. С оглед на гореизложеното считат договора за потребителски кредит за недействителен. В случай, че съдът приеме, че договорът за потр. кредит е действителен, предвидените клаузи за проучването, одобряването и разглеждането на искане за заем или за други подобни услуги, присъщи на дейността на кредитодателя по отпускането на заема, са нищожни като неравноправни клаузи по чл. 143 т.20 от ЗЗП, евентуално като нищожни, поради противоречието им с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК. На следващо място е посочено да няма яснота относно т.нар допълнителни услуги и какво е тяхното съдържание и каква насрещна престация е получил за тях потребителя.

Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която оспорва предявените искове като излага подробни съображения във връзка с действителността на сключения между страните договор за потребителски кредит. Посочва, че разходите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не следва да се включват и не са включени в ГПР.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не са спорни обстоятелствата относно факта на сключване на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № **************г., както и на неговите параметри, отпуснатата на ищцата в заем сума от 4000 лева, ползването на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, срещу съответно възнаграждение в размер на 1800 лева и 3160 лева.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал 1 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК и член 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на 3 договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК. В договора е установено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ от 1800 лева и такса по закупен пакет допълнителни услуги „Флекси“ от 3160 лева., с установен размер на вноската по допълнителния пакет, дължима ведно с погасителните вноски по кредита. Посочен е размерът на общото задължение от 11972,20 лева с общ размер на вноската от 332,56 лева. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в 4 друг договор, сключен с потребителя. Следва да се посочи, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират. В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали посоченият в договора годишен процент на разходите отговаря на действително приложимия между страните ГПР и следвало ли е в ГПР да се включва възнаграждението за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. В настоящия случай с процесния договор за кредит за ищците възниква задължение за заплащане на сумата в размер на 7070 лв., представляваща пакет от допълнителни услуги, която също е разсрочена на месечни вноски и е включена в общата дължима от кредитополучателя сума в погасителния план. Видно от договора предоставянето на пакет от допълнителни услуги, допълнителните услуги са за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и за предоставяне на право на промяна на погасителния план на потр. кредит. Така описаните допълнителни услуги попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, а именно – възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР към ЗПК в общия разход по кредита се включват всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, каквито са и уговорените „допълнителни услуги“. Поради това този разход по кредита, следва да се включи в ГПР, което не е сторено в случая. Налице е разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което както вече бе изяснено по-горе представлява една от трите хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, водеща до недействителност на договора. По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният главен иск е основателен и следва да се уважи.