Решение № 181 от 08.08.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Шумен, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. М.

Членове:

Нели Г. Батанова

Петранка Б. П.а като разгледа докладваното от Петранка Б. П.а Въззивно гражданско дело № 20243600500343 по описа за 2024 година

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №16775/08.07.2024 г., депозирана от С. П. И., ЕГН ********** от гр. Ш. срещу постановление за разноски, инкорпорирано в съобщение №9736/24.06.2024 г. по изп. д. № 20249300400447 по описа на ЧСИ ........., с район на действие ШОС, с което са приети за събиране от длъжника такси по Тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 3245,87 лв. и 1452 лв. – разноски по изпълнението, към 07.06.2023 г.

Жалбоподателят – длъжник по изпълнението, счита, че неправилно и в противоречие със закона в процесното съобщения съдебният изпълнител е пренесъл автоматично всички натрупани към главниците лихви и разноски по ИД №848/2019 г. (прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК) в преобразуваното ИД №447/2024 г. В случая, погасяването на вземанията за лихви върху главниците било настъпило на 27.11.2023 г. (датата на последното изпълнително действие по ИД №848/2019 г.), а новото изпълнително дело било образувано едва след изтичане на тригодишната давност за периода 27.11.2020 г. до 28.11.2023 г., на която твърди, че изрично се позовава. На следващо място, позовавайки се на ТР №2/04.07.2024 г. по т.д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че неправилно и незаконосъобразно са били начислени и прибавени всички разноски от вече прекратеното изпълнително дело. Новото изпълнително дело е следвало да се образува единствено за главниците (13 000 лв. – за неимуществени вреди и 3704,90 лв. – за имуществени вреди) и присъдените вземания, като лихвите и разноските по перемираното дело не следвало да се включват при определяне на дълга. На гърба на ИЛ били посочени разноски по т. 26 в 1 размер от 290,05 лв. и втори път отново по т. 26 – в размер от 2777,35 лв. Размерът на пропорционалната такса се определял върху размера на вземането, поради което и цитираното ТР се отнасяло и по отношение на нея, от което следвало, че трябва да бъде редуцирана. Така от посочения в съобщението общ размер на задължението следвало да отпаднат начислените лихви (като погасени по давност) и всички разноски от перемираното изпълнително дело, както и посочените публични задължения в размер от 2 771,38 лв., тъй като след образувано на изпълнителното дело и след съобщението до него, нямал публични задължения, което се установявало от представеното на ЧСИ удостоверение. На последно място, счита, че претендираният адвокатски хонорар в новообразуваното изпълнително дело в размер на 1452 лв. за прекомерен и иска от съда да бъде съществено намален. Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да установи и присъди, че не дължи лихви и разноски по вече перемираното ИД №848/2019 г., а също така и съответно да редуцира всички разноски по новообразуваното ИД №447/2019 г.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят не е депозирал писмено възражение по жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че не отговаря на истината твърдението, че таксите по старото ИД №848/2019 г. са пренесени „автоматично“ по новото дело. Кредиторът заплатил отново такси за образуване на изпълнителното дело, както следва: т. 1 – 24 лв., т. 3 – 24 лв., т. 5 – 24 лв., т. 31 – 4 лв., видно от приложените на л. 7 и 8 фактура и сметка, както и по т. 9 за запори на банкови сметки – 36 л., видно от фактурата, приложена на л. 23 от изпълнителното дело. Таксите по предходното изпълнително дело били в друг размер, тъй като по делото са били извършвани други изпълнителни действия. Тъй като длъжникът е платил публичните си задължения след образуване на изпълнителното дело, видно от представеното удостоверение /л. 39/, същите били премахнати от размера на общото му задължение. Счита, че предявеният и приет от адв. Б. при ШАК адвокатски хонорар в размер на 1452 лв. не е прекомерен, напротив – същия бил в минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Жалбата против постановлението за разноски с пр. осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Шуменският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, становището на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Приложеното изп. дело №202449300400447 е образувано по депозирана на 04.06.2024 г. молба от С. М. М., представляван от адв. Б. Б. при ШАК, срещу длъжника С. П. И., с приложени към нея изпълнителен лист №1316 от 24.06.2019 г., издаден по НОХД №1928/2017 г. по описа на РС – Шумен, за сумата за сумата в общ размер на 18 204,90 лв.

(13 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, 3 704,90 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 131, ал. 1, . 1, пр. 1 вр.

2 чл. 129, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху посочените суми от 22.11.2015 г. до окончателното плащане и 1 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение). Няма спор между страните, а и видно от постановлението на гърба на изпълнителния лист, че е било образувано изп. д. №848/2019 г. по описа на ЧСИ Ана Рашева, което е било прекратено основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Към молбата за образуване е представено пълномощно за адв. Б. и фактура №3995/04.06.2024 г. за сумата в общ размер от 1452 лв. с ДДС. В нея е посочено, че сумата касае образуване и водене на изпълнително дело срещу С. И. П. и отразено, че сумата е изцяло и в брой изплатена на същата дата.

С молбата взискателят е поискал ЧСИ да извърши конкретно следните действия: едновременно с връчване на ПДИ, да наложи запор върху банковите сметки на длъжника, след извършване на справка в ЦКР; да извърши проучване на длъжника за наличие на трудови доходи и да наложи възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжника.

ЧСИ е пристъпил към изпълнение по молбата на взискателя, като е изискал от НАП информация относно притежавани от длъжника недвижими имоти, движими вещи, трудови договори, данни за осигуряване и и удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК. Изготвена е справка по отношение на длъжника от НБД „Население“. Наложил е запор в една банка, след справка в регистъра на банкови и платежни сметки и банкови сейфове на БНБ.

На 03.07.2024 г. на длъжника е връчено съобщение изх. №9736/24.06.2024 г. за образувано изпълнително дело. В него е посочено, че задължението по изпълнителното дело към 08.07.2024 г. възлиза на 41 014,78 лв., от които главница в размер на 13 000 лв. със законна лихва в размер на 11 938,31 лв. за периода 22.11.2015 г. до 08.07.2024 г., главница 3 704,90 лв. със законна лихва в размер на 3 402,32 лв. за периода 22.11.2015 г. до 08.07.2024 г., 1 500 лв. - присъдени разноски, 1452 лв. – разноски по изпълнителното дело, 3 245,87 лв.

– такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични задължения в размер на 2 771,38 лв.

На 04.07.2024 г. е постъпила молба до ЧСИ от длъжника, с която е възразил по отношение включването за принудително събиране на публичните вземания, посочени в съобщението и приложил удостоверение от НАП, от което се установява, че към 03.07.2024 г. длъжникът няма публични задължения.

Видно от намиращото се на гърба на стр. 2 от изпълнителното дело постановление (без посочена дата) по изпълнителното дело са начислени и приети следните такси и разноски по изпълнението по ТТР към ЗЧСИ: по т. 1 – 24 лв.; т. 3 – 24 лв.; т. 5 – 24 лв.; т. 9 – 36 лв., т. 31 – 6 лв., т. 31 – 6 лв., т. 26 – 290,05 лв., т. 5 – 48 лв.; т. 26 – 2777,35 лв.; т. 31 – 4 лв. (общо 3239,40 лв., а в съобщението са посочени 3245,87 лв.) и адвокатски хонорар 1 452 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Съгласно чл. 435 , ал. 2 , т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските. С постановеното в т. 2 на ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на 3 длъжника за разноските по изпълнението, в т. ч. и приетите разноски с ПДИ, както е в настоящия случай.

Доколкото жалбоподателят обосновава недължимостта на разноските, инкорпорирани в процесното съобщение, с неоснователно и незаконосъобразно прехвърляне на разноските, извършени по прекратеното изпълнително дело в новообразуваното изпълнително дело, следва да се посочи следното:

В случая предходното изпълнително дело е било прекратено на основание чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като длъжникът твърди, че начислените по него разноски са прехвърлени автоматично в новообразуваното изп. дело №447/2024 г. От материалите по последното се установява, че взискателят е заплатил следните суми в полза на ЧСИ: 1) видно от фактура №51246/18.06.2024 г. и сметка №69052/18.06.2024 г. - сумата от 72 лв. с ДДС, включваща такси по т. 1 - за образуване на изпълнително дело в размер на 20 лв. без ДДС, по т. 3 – за извършване на 4 бр. справки общо 20 лв. без ДДС и по т. 5 - за изготвяне и връчване на покана в размер на 20 лв. без ДДС; 2) видно от фактура №51643/08.07.2024 г. и сметка №69670/08.07.2024 г. - сумата от 36 лв. с ДДС, включваща такси по т. 9 - за два запора в размер на 30 лв. без ДДС. 3) Видно от съставените от ЧСИ сметка №69053/18.06.2024 г. и сметка №69671/08.07.2024 г. е начислена сума в размер на 10 лв., дължима по т. 31 - за допълнителни разноски. От изложеното следва, че посечените такси, дължими по ТТР към ЗЧСИ, не са прехвърлени от предходното изпълнително дело, а са платени от взискателя по новообразуваното ИД №447/2024 г. и се дължат от длъжника по изпълнението.

Що се отнася до техният размер, съдът установи следното:

Съдът намира, че са основателни, както по основание, така и по размер таксите по т. 1 – за образуване на изпълнително дело – 24 лв. с вкл. ДДС; по т. 3 – за извършване на 4 бр. справки общо 20 лв. без ДДС или 24 лв. с ДДС (видно от доказателствата по делото справките са извършени) и таксата по т. 31 – допълнителни разноски в размер на 10 лв. (за заплащане на пощенски и/или куриерски услуги, получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество), които също са за сметка на длъжника, когато съгласно забележката към т. 31 за тях е издаден документ по ЗСч.

Относно таксата по т. 5 – една такса по 20 лв. или общо 24 лв. с ДДС (на длъжника е връчено само едно съобщение, за което се дължи такса 24 лв. с вкл. ДДС), поради което за горницата над 24 лв. до 72 лв. (за 48 лв.), постановлението следва да бъде отменено.

Досежно таксата по т. 9 – за наложен запор една такса по 15 лв. или общо 18 лв. с вкл.

ДДС, за останалите по делото са налични доказателства, че не е наложен запор, поради което за горницата над 18 лв. до 36 лв. (за 18 лв.), постановлението следва да бъде отменено.

Досежно таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ: Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия. Таксите са прости и пропорционални, като същите се дължат авансово от взискателя с изключение на таксата по т. 26 от Тарифата - чл. 29, б. "б" от Тарифата.

Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата се следва при приключване на изпълнението и 4 се дължи само върху събраната сума /т. 1 от забележките към т. 26 от Тарифата/, поради което няма как да бъде изчислена и възложена на длъжника към датата на изготвяне на процесното съобщение, тъй като към тази дата събрана сума, която да се разпределя, не е налице. По естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения от ЧСИ труд, в който смисъл са разясненията, дадени в ТР № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай съдебният изпълнител е определил такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ сумата от 2777,35 лв. и сумата от 290,05 лв. (след направените от съда изчисления, става ясно, че първата сума е изчислена върху материален интерес, представляващ вземанията на взискателя по изпълнителния лист и предявените за събиране разноски за платено адв. възнаграждение, а втората сума – изчислена върху присъединеното публично вземане на държавата). Предвид това пропорционална такса по т. 26 от Тарифата понастоящем не се дължи и постановлението за разноски досежно определената сума от 3067,40 лв. с ДДС, следва да бъде отменено.