Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 264269 от 28.06.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6145/2020
Вид
Решение № 264269
Подписан
28.06.2021
В сила
28.06.2021
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, КРАСИМИР НЕДЯЛКОВ МАЗГАЛОВ, СИЛВАНА ИВАНОВА ГЪЛЪБОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 28.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Илияна

Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 6145 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 77700 от 28.04.2020 г. по гр. д. № 57388/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 126 състав, е осъдена Н.М.И., ЕГН **********, конституирана на мястото на починалия в хода на процеса ответник М.В.И., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 1 722 лв., представляваща ¼ от цена на доставена топлинна енергия в периода май 2013 г. - април 2016 г. в имот с абонатен № 250334 и 11,57 лв., представляваща половината от дължимото от М.В.И. възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода юни 2014 г. - април 2016 г., заедно със законната лихва от 22.08.2017 г. до погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 263,73 лв., представляваща разноски по делото, като е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2014 г. - 03.08.2017 г. върху задължението за доставена топлинна енергия.

Със същото решение е осъдена М.М.И., ЕГН **********, конституирана на мястото на починалия в хода на процеса ответник М.В.И., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 1 091,73 лв., представляваща ¼ от цена на доставена топлинна енергия в периода август 2014 г. - април 2016 г. в имот с абонатен № 250334, както и задължение за доплащане на цена на топлинна енергия по обща фактура № **********/31.07.2015 г. и 11,57 лв., представляваща половината от дължимото от М.В.И. възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода юни 2014 г. - април 2016 г., заедно със законната лихва от 22.08.2017 г. до погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата 301,29 лв., представляваща разноски по делото, като е отхвърлен искът за заплащане на цена на топлинна енергия за разликата до 1 722 лв. и за периода май 2013 г. - юли 2014 г., както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2014 г. - 03.08.2017 г. върху задължението за доставена топлинна енергия.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт И.М., срещу първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените искове, а именно: в частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният иск срещу Н.М.И. и М.М.И. общо за сумата 661,92 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. - 03.08.2017 г. върху главницата за топлинна енергия, както и в частта, с която е отхвърлен частично искът срещу М.М.И. за сумата над 1 091,73 лв. до пълния предявен размер 1 722 лв. - представляваща главница за потребена топлинна енергия. Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците притежават качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди.

През исковия период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Дневник“ на 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г. (ОУ/2008 г.) и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „24 часа“ и в. „19 минути“, в сила от 14.03.2014 г. (ОУ/2014 г.). Съобразно чл. 33 от ОУ/2008 г. купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което клиентите изпадат в забава. В раздел VII „Заплащане на ТЕ“ от ОУ/2014 г. в чл. 32, ал. 1 са определени редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30 - дневен от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т. е. след изтичане на 30 - дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Посочва се, че във връзка с удостоверяването на публикуването на интернет страницата за дължими суми за топлинна енергия са съставени констативни протоколи на основание чл. 593 ГПК на съответните дати на публикуването, като същите са приложени по делото. Във връзка с приетото от районния съд, че са погасени по давност всички дължими суми за периода 01.05.2013 г. - 31.07.2014 г. се посочва, че съдът не е съобразил, че сумите по обща фактура № **********/31.07.2014 г. стават изискуеми на 15.09.2014 г., а сумите по обща фактура № **********/31.07.2015 г. стават изискуеми на 16.09.2015 г., като исковата молба е депозирана на 22.08.2017 г., с което давността е прекъсната. С оглед на изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваните части и за уважаване на предявените искове.

Претендират се разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците Н.М.И. и М.М.И., чрез адвокат А.К., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че по делото не са налични протоколи, удостоверяващи по безспорен начин публикуване на фактурите на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, както и че СРС правилно е определил тригодишната погасителна давност за вземанията, която тече за всеки месечен отчетен период поотделно, независимо от датата на издаване на общата фактура.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от привлеченото от ищеца трето лице - помагач - „Т.с.“ ЕООД.

Първоинстанционното решение в частите, с които са уважени осъдителните искове до посочените по - горе размери не е обжалвано от ответниците, поради което е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и тези на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. Същото е и правилно, като във връзка с оплакванията във въззивната жалба настоящият съдебен състав намира следното:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че М.В.И. и А.Г.И. са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството им на собственици на апартамент № 81,находящ се в гр. София, община Слатина, ж. к. „*******, с абонатен № 250334.

Същите са ползвали и не са заплати доставената до имота топлинна енергия, поради което дружеството предявява искове за осъждане на ответниците да му заплатят при условията на разделна отговорност при равни квоти по ½ следните суми: 6 888 лв. (3 444 лв. от всеки ответник) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., незаплатена топлинна енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., както и незаплатена топлинна енергия, отразена в общи фактури № **********/31.07.2015 г. и № 00757510501/31.07.2016 г. и 1 323,85 лв. (661,92 лв. от всеки ответник) - законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 03.08.2017 г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 55,83 лв., от които 46,28 лв. (23,14 лв. от всеки ответник) - главница за периода от м. 06.2014 г. до м. 04.2016 г. и 9,55 лв. (4,77 лв. за всеки ответник) - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.08.2017 г. до окончателното изплащане на дълга.

С разпореждане №

280518 от 27.11.2017 г. районният съд е върнал на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „Т.С.“ ЕАД в частта срещу А.Г.И., след като е констатирал, че тя е починала на 05.01.2001 г. - преди предявяване на исковете, както и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба в частта, с която се претендира от ответника М. И. мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение поради неизпълнение от страна на ищеца на дадените от съда указания да посочи период, за който претендира мораторната лихва. Видно от отбелязването разпореждането е влязло в сила на 19.12.2017 г.

След констатация, че ответникът М.В.И. е починал на 21.12.2017 г. в хода на процеса, с определение от 21.08.2018 г. районният съдия е конституирал на основание чл.

227 ГПК в правата на починалия ответник неговите наследници по закон: Н.М.И. и М.М.И.

- дъщери.

В срока по чл.

131 ГПК от М.И. е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Излагат се доводи, че по делото не са ангажирани доказателства за наличието на облигационна връзка между страните, оспорва се ответницата да е собственик на процесния имот, съответно качеството ѝ на потребител на ТЕ, твърди се, че липсват доказателства за наследствено правоприемство между ответницата и М.В.И., както и за приемане на наследството му, оспорва се наличието на правно основание за доставка на топлинна енергия от страна на ищеца, както и за извършване на дялово разпределение от топлинните счетоводители, претендираните суми са неправилно определени, а на ответницата (и на наследодателя ѝ) не са връчвани данъчни фактури или кредитни известия, вкл. и изравнителни сметки през процесния период, поради което на потребителя не е дадена възможност за оспорването им. Оспорват се представените от ищеца писмени доказателства, както и претенциите за лихви. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

В срока по чл.

131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата Н.И.. В съдебно заседание И., представлявана от адвокат К., оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на другия ответник.

От приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза, която настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като компетентно изготвена, се установява, че в списъците за разпределение на кубатурата в процесния блок апартаментът фигурира с кубатура 133,029 куб. м., а заедно с общите части - 150,029 куб. м. През процесния период в процесния имот е имало 2 броя отоплителни тела, щранг - лира в банята и 1 брой водомер за топла вода. На 2 бр. от отоплителните тела (в хол и кухня) са поставени ИРРО. На 17.09.1998 г. е изключено отоплението на стълбите. За периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите. Количествата топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция са отчислявани за сметка на „Т.С.“ ЕАД, от отчетената топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи и във фактурите и изравнителните сметки е заложена ТЕ за разпределение. Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма „Т.с.“ ЕООД на база реален отчет на разпределителите (за сезон 2013/2014 г.) по т. 6.4. от Приложението към Наредба № 16-334/06.04.2007 г., като при отчета на дяловите единици са съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната (или лице, подсигурило достъп). Според вещото лице показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. За периодите 2014/2015 г. и 2015/2016 г. поради неосигурен достъп ТЕ за отопление на имот е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Съставени са протоколи за неосигурен достъп с подпис на свидетел. Според експертното заключение общо дължимата сума след изравняването е в размер на 6 888,05 лв. (сума по фактури - 6 845,30 лв. и сума за доплащане - 42,75 лв.), описана по периоди в Таблица № 3. Разпределението на топлинна енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби. През процесния период топломерът е преминал метрологични проверки на 06.12.2012 г., на 15.12.2014 г. и на 04.06.2016 г. със заключение за съответствие на одобрения тип.