Решение № 18 от 19.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Русе, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20254520201557 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. А. Х., чрез адв. Я. С. - С., депозирана против електронен фиш серия К № 10255678, издаден от ОДМВР - Русе, с който на Н. А. Х., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че при издаването на обжалвания електронен фиш са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на производствените правила. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че неправилно е наложена глоба на жалбоподателя, като е посочено, че той е собственик, а същевременно собственик на моторното превозно средство е „Борени“ ООД. На второ място се релевират доводи, че в електронния фиш, неправилно са цитирани разпоредбите на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и не става ясно коя от двете посочени алинеи АНО смята за нарушена. На трето място се излагат доводи, че в електронния фиш нарушителят е наказан за нарушение, извършено в условията на повторност, но първото нарушение е по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а настоящото е по ал. 2 ЗДвП, различни са и основанията за налагане на санкцията и според жалбоподателя става въпрос за различни нарушения. На последно място се инвокират доводи, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като във връзка с първото нарушение е посочен само номера на ЕФ и кога е влязъл в сила, но не й какво е било предходното нарушение.

Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен оспорения електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от процесуалния му 1 представител, с което се поддържа жалбата, по изложените в същата доводи.

Учреждението, издало електронния фиш, редовно призован не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържаните в хода по същество фактически и правни доводи, и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл.

84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 29.12.2024г., в 20:35 часа, в град Русе, бул. „България“ до бензиностанция „Еко“, посока ГКПП Дунав мост, с автоматизирано техническо средство № 120ссd0 е било заснето МПС – „Волво ФХ“ – влекач, с регистрационен номер Х 44 06 КМ, собственост на „Борени“ ООД, което при въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 50 км/ч е било установено да се движи с установена стойност на скоростта 74 км/ч. и превишение от 24 км/ч., за което нарушение е бил издаден ЕФ Серия К № 10159388 от ОДМВР – Русе срещу управителя и законен представител на дружеството собственик на моторното превозно средство.

От управителя и представляващ дружеството собственик, в законоустановения срок, е била подадена Декларация по чл. 188, ал. 2 ЗДвП, в която като лице на което е било предоставено моторното превозно средство, законният представител на дружеството собственик е посочил именно жалбоподателя Н. А. Х..

Въз основа на така установеното нарушение и представената декларация от законния представител на дружеството собственик на моторното превозно средство е би издаден обжалвания електронен фиш серия К, № 10255678 срещу жалбопадателя, за това, че на 29.12.2024г., в 20:35 часа, в град Русе, бул.

„България“ до бензиностанция „Еко“, посока ГКПП Дунав мост е управлявал МПС – „Волво ФХ“ – влекач, с регистрационен номер Х 44 06 КМ, като е превишил разрешената максимална стойност на скоростта от 50 км/ч., въведена с пътен знак В-26, и се е движел с установена стойност на скоростта 74 км/ч. и превишение от 24 км/ч, което било установено с автоматизирано техническо средство № 120ссd0, като е приспадната максимално допустимата грешка на средството за измерване. Така приетите за осъществили се факти са субсумирани като нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 8464029 от 19.01.2024г.

2

За така установеното нарушение, на жалбоподателят е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Приетите за осъществили се факти от обективната действителност, съдът намира за безспорно установени от събраните в хода на производството писмени доказателства и веществени доказателствени средства, а именно: два броя снимки, ведно с разпечатка, електронен фиш серия К, № 8464029 на ОДМВР – Хасково, Протокол от проверка № 076-СГ-ИСИС/31.05.2024г. на средството за измерване, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г., справки АИС АНД и Декларация по чл. 188, ал. 2 ЗДвП, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи.

Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Съдът намира за неоснователи и без опора в закона възраженията на жалбоподателя, че неправилно е ангажирана неговата отговорност, предвид това, че не е собственик на моторното превозно средство.

В настоящия случай видно от представената от законния представител на дружеството собственик Декларация по чл. 188, ал. 2 ЗДвП, моторното превозно средство е било управлявано именно от жалбоподателя, поради и което, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е издаден електронен фиш именно на лицето, посочено в декларацията, което лице е жалбоподателят.

Не съставлява нарушение на процесуалните правила като в електронния фиш е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП и това не води до незаконосъобразност на издадения електронен фиш и не представлява основание за неговата отмЯ..

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните 3 правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, в самия електронен фиш изрично са посочени разрешената стойност на скоростта, установената стойност на скоростта и констатираното превишение. Нарушението е извършено на място, където с пътен знак е въведено ограничението на скоростта, за конкретния пътен участък. Обстоятелството, че в конкретния пътен участък, с пътен знак е въведено ограничение на скоростта, което е идентично с общото ограничение за движение в населено място, не обосновава извод за неправилна квалификация на нарушението. По начина, по който е описано нарушението, напълно ясно е посочено, конкретнтата разпоредба, която административнонаказващия орган смята за нарушена, а именно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП и посочването на връзка с ал. 1 не е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност.

Не представлява процесуално нарушение, а още по-малко съществено такова, че в електронния фиш е посочен само номера на ЕФ и кога е влязъл в сила, но не й какво е било конкретното предходно нарушение, което именно е обусловило повторността на нарушението. Достатъчно ясно е индивидуализиран акта, въз основа на който се твърди, че е налице повторност и отделно от това, същият се съдържа в административнонаказателната преписка.

По делото не се спори, а и от приобщените писмени доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство № 120ссd0, което е одобрен тип средство за измерване.

От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимки, разпечатки към снимка, безспорно се установява времето и точното място, на което е било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, конкретното моторно превозно средство, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС.

Средството за измерване, с което е установено нарушението е от одобрен тип и е преминало изискуемата последваща проверка на средствата за измерване, което се установява и доказва от приетия по делото Протокол от проверка № 076-СГ-ИСИС/31.05.2024г.

Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в качеството му на лице, на което е управлявало моторното превозно средство, посочено в декларация по чл. 188, ал. 2 ЗДвП от законния представител на дружеството собственик на същото.

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 33 ДР на ЗДвП „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В конкретния случай жалбоподателят, след като е бил санкциониран с 4 електронен фиш, за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2, който електронен фиш е влязъл в сила на 19.01.2024г., на 29.12.2024г. т. е. в едногодишния срок, е извършил същото по вид нарушение, а именно такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Касае се за еднакви по вид нарушения, а именно нарушения свързани с превишаване разрешените стойности на скоростта, поради и което изложените в жалбата доводи се явяват без опора в закона.

В настоящия случай обаче, с изменение на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, с ДВ бр.

64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г., е отпаднала наказуемостта за повторно нарушение по ал. 1, т. 3 и това се явява по-благоприятен закон, поради и което и на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН, следва да бъде приложена именно нормата след редакцията й, понеже се явява по благоприятна за дееца и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, въззивната инстанция следва да преквалифицира описаното в електронния фиш нарушение, подвеждайки установените факти, под друга нарушена законова разпоредба, доколкото в случая следва да се приложи „закон за по-леко наказуемо нарушение“, при което не е налице съществено изменение на релевантните за административнонаказателното обвинение факти, с които факти нарушителят е бил запознат и е могъл да упражни пълноценно правото си на защитата по тях, като бъде приложена санкцията предвидена в основния състав, а именно тази по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, която предвижда налагане на административно наказание на водач, който предвижда наказание за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от от 21 до 30 km/h, а именно „Глоба“ в размер на 100 лв.