Решение № 58 от 05.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330115522 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против С. А. П. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № *****г. по ч.гр.д. № ****г. на Районен съд – Пловдив, *** брачен състав, както следва: сумата от 6 167, 18 лв. – главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит № **** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Рамков договор за цедиране на задължения от *** г. и Протокол № *** г., и сумата от 1 589, 76 лв. – обезщетение за забава за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Рамков договор за цедиране на задължения от *** г. и Протокол № *** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Твърди, че ответникът в качеството му на кредитополучател е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за потребителски паричен кредит № *** г., по силата на който в негова полза е предоставен кредит в размер на сумата от 8 000 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата на 60 месечни анюитетни вноски – всяка в размер от 333, 84 лв. Сочи, че с договора е 1 установено задължение за заплащане на застрахователна премия от 1 920 лв. и сумата от 280 лв. – такса за усвояване на кредита. Твърди, че годишният лихвен процент е от 38, 45 %, а годишният процент на разходите – от 48, 20 %. Крайният срок за погасяване на задълженията по кредита настъпил на *** г. Поддържа, че поради неизпълнение на задължението на длъжника за погасяване на вноските в срок, вземането е обявено за предсрочно изискуемо с изпратено уведомление до длъжника на **** г. , като след това настъпил и падежът за заплащане на последната вноска. Сочи, че по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив бил издаден изпълнителен лист за част от сумата по процесния договор в размер от 1 250 лв. от общото незаплатено задължение в размер от 7 417, 18 лв. Твърди, че претенцията за главница е за частично незаплатена главница за м. *** г. и за вноските от м.*** г. до *** г., като претендира единствено чистата стойност на кредита, без включено задължение за заплащане на застрахователна премия и такса за разглеждане на кредита. Претендира и присъждане на обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, както от ответника С. А. П., с който излага съображения за нейната неоснователност. Релевира възражение за погасяване на задълженията за главница и обезщетение за забава по давност. Счита, че с предявяване на частичния иск давността не следва да се смята прекъсната за цялата сума за главница, а акцесорната претенция за заплащане на лихва е изцяло погасена по давност. Твърди, че сумите не са дължими в претендираните размери и периоди, тъй като не са взети предвид осъществените от длъжника плащания в полза на ищеца, така и плащанията по образуваното изп.д.№ **** г. по описа на *******. Излага съображения за нередовност на исковата молба по отношение на периода, за който се претендира обезщетение за забава, който бил неясно определен. Сочи, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането, като в този смисъл не са представени категорични доказателства, установяващи, че с писмото е изпратено именно уведомлението за прехвърляне на вземането.

Счита, че не са представени доказателства, че длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането от кредитора – цедент. Твърди, че следва да намерят приложение тълкувателните разяснения на Върховния касационен съд и въпреки, че се касае за финансова институция, длъжникът следва да е уведомен за обявената предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Релевира възражение за недействителност на процесния договор за кредит по чл. 10 ЗПК, тъй като не е спазена релевираната от закона форма и изготвяне на договора на шрифт – не по-малък от 12. Твърди, че клаузата на чл. 3 от Договора, установяваща надбавка за обслужване на кредита и добавка, представляваща възнаграждение за кредитора, е недействителна, поради установяването й в противоречие с нормите на ЗПК и на добрите нрави. Твърди, че към вноските 2 по кредита е включена застрахователна премия и такса, като по този начин се цели завишаване на размера на кредита, без да се увеличава размера на лихвата. Счита, че годишният процент на разходите е прекомерен. Позовава се на разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Твърди, че задължението на длъжника е застраховано по застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователна премия от 8 000 лв., като поради влошеното здравословно съС.ие на кредитополучателя след усвояване на кредита, за което представя доказателства, е следвало установената застрахователна премия да погаси задълженията по кредита. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № **** г. по ч.гр.д. № **** г. на Районен съд – Пловдив, *** брачен състав, както следва: сумата от 6 167, 18 лв. – главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит № ****** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Рамков договор за цедиране на задължения от *** г. и Протокол № ***** г., и сумата от 1 589, 76 лв. – обезщетение за забава за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – **** г., до окончателното й изплащане.

Против заповедта за изпълнение е подадено възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за потребителски паричен кредит № ****, сключен на **** г. между С. А. П. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата от 8 000 лв. – главница, срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата от 20 030, 40 лв. на 60 равни месечни погасителни вноски от по 3

333, 84 лв., с падеж на първата вноска на *** г. и на последната вноска – *** г.

Установено е задължение за заплащане на такса за усвояване на кредита от 280 лв. и застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер от 1 920 лв. В договора е установен е фиксиран годишен лихвен процент от 38, 45 % и годишен процент на разходите от 48, 20 %. В договорът за кредит е обективиран погасителен план, в който е посочен падежът на всяка дължима погасителна вноска и нейния размер.

По делото са представени Условия на кредита. В разпоредбата на чл. 2 от Условията на кредита е установено, че със заемната сума се погасява задължение на кредитополучателя от 3 782, 27 лв. по договор ****, като останалата сума се превежда по сметка на кредитополучателя. Установено е, че застрахователната премия се заплаща от кредитора на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия подлежи на заплащане от длъжника, като последната е разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска. В Условията на кредита е посочено, че таксата за усвояване на кредита се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, която сума се удържа от общия размер на кредита.

В разпоредбите на Условията към договора за кредит е обективирано удостоверителното изявление на кредитополучателя – ответник, че е към момента на подписване на договора е получил заемната сума по банкова сметка. Условията към договора са подписани на всяка страница от страна на потребителя. В този смисъл следва да се приеме, че изявлението за получаване на заемната сума, изхожда от лицето, сочено като негов автор – арг. чл. 180, ал. 1 ГПК, доколкото формалната доказателствена сила на този частен диспозитивен документ не е оспорена по отношение на авторството на изявлението в преклузивните за това срокове по чл. 193, ал. 1 ГПК.

Представен е застрахователен сертификат № ****, издаден от „Кардиф Животозастраховане – Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане – клон България“ в полза на застрахования потребител – С. А. П. и подписан от последния, по предоставен застрахователен пакет „Защита на плащанията“.

Съдът намира, че възраженията на ответника за настъпил застрахователен риск, поради наличие на влошено здравословно състояние на ответника, се ирелевантни досежно правилното разрешаване на правния спор, предмет на настоящото производство и не подлежат на разглеждане в 4 настоящото производство. По отношение на кредитора не съществува задължение да предяви претенцията си по отношение на застрахователя, а застрахования – длъжник разполага с възможността да предяви иск по чл.

383, ал. 1 КЗ срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на кредитора. Съгласно посочената разпоредба при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.

В настоящото производство се претендира заплащане на част от общо дължимата сума по договора за потребителски кредит, като за останалата част е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № **** г. по ч.гр.д.

№ ***** г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: за сумата от 1 250 лв. – част от общо дължимата главница по Договор за потребителски паричен кредит № ***** от **** г. в размер от 7 417, 18 лв. Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и на основание на последната е издаден Изпълнителен лист № ***** г., въз основа на който е образувано изп.д. № **** по описа на ***** с рег. № *****.

Настоящото производство е допустимо образувано за останалата част от задължението в размер на сумата от 6 167, 18 лв.

С Рамков договор за цедиране на задължения от **** г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача всички вземания чрез Протоколи, индивидуализирани в Анекси ** до*.

По делото е представен Анекс № *** от *** г. към Протокол № ** от **** г., в което е посочено вземането на цедента против С. А. П. по договор № *****.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши 5 съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.