Решение № 36 от 02.03.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Ихтиман, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Й.а при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Й.а Административно наказателно дело № 20261840200031 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

"Н и Н Транспорт Логистика" АД, ЕИК 202244560 е обжалвало електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506312989, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като не е допустимо извършеното нарушение да бъде санкционирано по този процесуален ред, както и тъй като не съдържа изискуемите от закона реквизити. Според жалбоподателя следва да се съобрази изменението на приложимата нормативна уредба след установяване на нарушението, при което е налице основание за приложение на по-благоприятния за дееца закон на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Релевират се и възражения за изтекъл давностен срок за издаване на електронен фиш. Освен това се сочи, че има противоречие и неяснота по отношение на деянието, за което е наложена процесната имуществена санкция. Наведени са доводи за непропорционалност на наложената имуществена санкция..

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 04.05.2023 г. в 00,35 часа с устройство № 20032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път А-1, км 54+150 е бил заснет влекач, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за влекача има подадена 1 тол декларация за преминаване, но платената категория е по-малка от измерената, което обстоятелство е установено от представеното извлечение от генерирания доклад за установеното нарушение.

В последствие е установен собственика на автомобила, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на "Н и Н Транспорт Логистика" АД, ЕИК 202244560 е издаден атакуваният електронен фиш, с който му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП - за това, че за превозното средство има заплатена маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената.

Съгласно представеното становище от отдел "Управление на информационната система и инфраструктура" към Националното тол управление подадена тол декларация, но декларираната категория е за ППС с допустима максимална маса над 12 т. с 2 оси, а заснетото ППС е такова с допустима максимална маса над 12 т. с 5 оси, като дължимата сума за сегмента, в който е установено нарушението е в размер на 1,76 лева.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото е спазен 14-дневеният срок от получаването на издадения електронен фиш, а по същество - основателна.

Електронният фиш е издаден от териториално и материално компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадения електронен фиш поради обстоятелството, че чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не предвижда възможността нарушението по чл. 179, ал. 3б ЗДвП да бъде санкционирано по този ред.

Вярно е, че цитираната разпоредба препраща към единствено към чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но при систематичното тълкуване на чл. 189ж, ал. 7, вр. чл. 167а, ал. 4 ЗДвП се установява, че законът не забранява констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б ЗДвП да бъдат санкционирани чрез издаването на електронен фиш.

В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на изминато разстояние, като са предвидени съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. За движение на пътните превозни средства с обща допустима максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса, като съгласно чл. 10б, ал. 1 и 2 от Закона за пътищата таксите са диференцирани в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б от Закона за пътищата е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични или динамични изображения, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства 2 относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2 500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В случая от обективна страна се установи, че на 04.05.2023 г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла влекач, който се е движел по АМ "Тракия", която е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като за преводното средство има подадена тол декларация за преминаването, но декларираната категория е различна от измерената.

Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, тъй като не е била заплатена дължимата тол такса според категорията на автомобила от страна на собственика му при преминаването през платената пътна мрежа, то издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че предвидения в чл.

179, ал. 3б ЗДвП размер на имуществената санкция противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

В чл. 179, ал. 3б ЗДвП санкцията е абсолютно определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението - размерът на наказанието е еднакъв, без да се прави разлика дали е налице технически проблем при отчитане на изминатото разстояние, отсъстване на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр.

Нещо повече - самият законодател с изменението на чл. 10б, ал. 7 от Закона за пътищата (ДВ, бр. 13/2024 г.) е предвидил, че не се образува административнонаказателно производство в случаите, когато при частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден и собственикът или ползвателят заплати дължимата такса след получаване на надлежно уведомление от страна на доставчика на услуга за пътно таксуване. Вярно е, че посоченото изменение на закона е прието след извършване на нарушението, но същото следва да бъде ценено в контекста на законосъобразното реализиране на административнонаказателната отговорност на съответното лице и съответствието на размера на наложената имуществена санкция с тежестта на допуснатото нарушение.

От представените от страна на наказващия орган доказателства се установява, че размерът на дължимата тол такса е незначителен (1,76 лева) и след като бъде съотнесен към размера на наложената санкция е налице очевидна непропорционалност. Въпреки че 3 нарушителят е юридическо лице, не може да се пренебрегне обстоятелството, че реализирането на държавна принуда не бива да е самоцелно, а да съответства на степента на засягане на обществените отношения, които са защитени по административен ред, както и да отговаря на целите на административното наказание, посочени в чл. 12 от ЗАНН.

Затова и според настоящият състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б ЗДвП наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива, както и при неправилното й транспониране същата поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата в отношенията между частноправните субекти и държавата.

В този смисъл е и решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване на Административен съд - Хасково, отправено именно във връзка със системата от санкции в българското право, съгласно което член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.