Определение № 24618 от 14.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24618 гр. С., 14.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. СТ. Ш. СТАВРУ като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело № 20231110170463 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявени от „Т. С.“ ЕАД срещу П. А. П. и И. А. П. установителни искове по чл. 422 ГПК. На 12.04.2024 г. е депозирана молба от ищеца, с която оттегля предявените искове и моли за прекратяване на делото и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство.

Ответниците са депозирали, в срока за отговор, молби с приложено платежно нареждане, видно от което са платили задълженията за главници, мораторни лихви, законната лихва до датата на плащането и разноските за държавна такса в исковото производство.

В допълнително депозирано становище ответникът И. П. оспорва искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като не са дали повод за завеждане на делото и няма надлежно осъществено процесуално представителство от юрисконсулт.

Депозираната от ищеца молба е с правно основание чл. 232 ГПК и по свята правна същност представлява десезиране на съда от разглеждането на материалноправния спор, предмет на делото. Това процесуално действие е редовно извършено от ищеца, чрез процесулания му представител упълномощен да се разпорежда с правото на иск, като не е предпоставено от съгласието на ответника до първото съдебно заседание. Ето защо на основание чл. 232 ГПК делото следва да се прекрати.

При постановяването на окончателния си съдебен акт /решение по същество или определение за прекратяване/, при направено искане за разноски, съдът е длъжен да ги присъди. Ищецът претендира разноски за юрисконсултски възнаграждения.

В практиката еднозначно се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. В случая ответниците са дали повод за образуване на заповедното и исковото производство с 1 неплащане на задълженията си и с подаване на възраженията срещу заповедта. Второ, направеното от ищеца оттегляне на исковете е обусловено от извършеното от ответниците плащане в хода на делото, което е направило ненужна съдебната защита. Ето защо са налице основания за присъждане на претендираните и неплатени разноски на ищеца съгласно чл.

78, ал.8 ГПК - за осъщественото представителство от юрисконсулт. За заповденото производство се дължат присъдените със заповедта разноски – по 16.67 лв. от вески длъжник. В исковото производство, съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и съответно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разпоредбата на чл.

78, ал. 8, изр. 2 ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за правната помощ. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска /Определение № 518/03.12.2019 г. на Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение по гр. д. № 4461 по описа за 2019 г. /. В случая делото е приключило преди насрочването в съдебно заседание, поради което възнаграждението следва да се определи в размер на 50 лв., от които всеки ответник дължи по 25 лв.

Така мотивиран и съгласно чл. 232 и чл. 78 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 70463/2023 г. по описа на СРС, 72 състав.

ОСЪЖДА П. А. П., ЕГН **********, адрес гр. С., .............., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление гр. С................... сумата от 16.67 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 25.00 лв. разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН **********, адрес гр. С.................., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление гр. С................... сумата от 16.67 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 25.00 лв. разноски в исковото производство.

Определението може да се обжалва с частна жалба от ищеца и ответниците в едноседмичен срок от връчването му пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2