Решение № 58 от 12.07.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2073/2021
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 12.07.2021
- В сила
- 12.07.2021
- Състав
- Атанас Стоилов Атанасов, Атанас Николаев Атанасов, Ирина Стоева
Цитирани разпоредби
- чл. 206 · Наказателен кодекс
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. София , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Атанас Ст. Атанасов
Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева при участието на секретаря СИЛВА Д. АБАДЖИЕВА в присъствието на прокурора Теодора Иванова Златева (СГП-София) като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602073 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 03.11.2020 г. по НОХД № 10173/2017 г. СРС, 107-и състав, е признал подсъдимия АС. Г. Д., роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, женен, със средно образование, осъждан, адрес: гр. София, ж.к. „******* ******, ЕГН: **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 25.02.2017 г. в гр. София, ж.к. „******* 13 противозаконно е присвоил чужда движима вещ – аудиосистема „ Panasonic SA/SB-MAX400EK” на стойност 1169.10 лв. /хиляда сто шестдесет и девет лева и десет стотинки/, собственост на „Т.Б.“ ЕАД, като я е заложил в заложна къща „Доверие“ със заложен билет 02600012334, която вещ владеел /аудио системата му била предоставена за ползване от А.Х.С., която получила вещта по договор за лизинг/, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Със същата присъда на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по 1 делото разноски са оставени за сметка на държавата.
Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се излагат доводи, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият АС. Г. Д. да бъде признат за виновен по повдигнатото му пред първата инстанция обвинение. В протеста се твърди, че в хода на съдебното следствие по безспорен и несъмнен начин е доказано авторството на деянието, за което е изготвен обвинителния акт. В протеста се излага становище, че събраните по делото доказателства не подкрепят изложената от подсъдимия защитна теза, а напротив, пораждат съмнение относно достоверността на изнесените от него твърдения и водят до извода, че той неправомерно се е разпоредил с вещ, която не е негова собственост, а му е била дадена за ползване.
С протеста не се прави искане за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експерти и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура заявява, че не поддържа протеста, счита постановената от първоинстанционния съд присъда за правилна и законосъобразна, като поддържа мотивите на първоинстанционния съд досежно оценката на доказателствения материал. Желае присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия АС. Г. Д. - адвокат К., намира изводите на първоинстанционния съд за липса на съставомерност на деянието за кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал и намира присъдата на СРС за правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Д., в правото си на лична защита и последна дума, моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, 2 констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на първоинстанционния акт поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства.
Фактическата обстановка по делото е следната:
Подсъдимият роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, женен, със средно образование, осъждан, адрес: гр. София, ж.к.
„******* ******, ЕГН: **********.
Подсъдимият А.Д. и съпругата му – свидетелката В. Д.а, били кумове на свидетелите А.С. и С.С. и били в приятелски отношения с тях. На 01.02.2017 г. срещу 02.02.2017 г. подсъдимият и съпругата му пренощували в дома на свидетелите А.С. и С.С.. Сутринта на 02.02.2017 г. С. поискала от подсъдимия Д. да я закара до „Технополис“, за да си купи абсорбатор.
Подсъдимият Д. я помолил да сключи на нейно име договор за лизинг на аудиосистема, тъй като искал да подари системата за рождения ден на съпругата си, но с оглед обстоятелството, че не работел на трудов договор, нямало как той да сключи договора. Двамата със свид. С. се уговорили тя да сключи договора, а той да получи уредбата и дава пари на св. С. ежемесечно, ден преди падежите на вноските по лизинга, които пари тя да внася. В магазин „Технополис“ св. А.С. сключила договор за стоков кредит, като закупила на изплащане абсорбатор марка „Беко“ и аудиосистема „ Panasonic SA/SB-MAX400EK” на обща стойност 1417 лева с ДДС, като срокът на кредита бил 24 месеца, размерът на погасителната вноска бил 98.36 лева, като падежът на първата вноска бил 14.03.2017 г. След това подсъдимият и св. С. си тръгнали от „Технополис“ и се прибрали в дома на С., където в този момент се намирала свидетелката В. Д.а – съпругата на подсъдимия.
Подсъдимият и С. уведомили св. Д.а, че аудио системата е закупена за рождения й ден, както и че са се уговорили А. да сключи договора, но уредбата да бъде тяхна и да се ползва от В. и съпруга й, като той ще дава пари за вноските на А.. Аудио уредбата била натоварена в автомобила на подсъдимия Д. и още същия ден той я закарал в дома си в гр. София, ж.к.
„******* ****** със съзнанието, че тя е негова, че ще плаща вноски за нея и че може свободно да се разпорежда с нея. На 25.02.2017 г. подсъдимият 3 заложил уредбата в заложна къща „Доверие“, намираща се на адрес гр.
София, ж.к. ******* Впоследствие подсъдимият се свързал със свидетеля Е.П., като поискал от него да му даде назаем 100-130 лева, които му били необходими, за да плати първата вноска на А.. П. се съгласил и двамата се разбрали да се срещнат, но когато П. отишъл на срещата, подсъдимият не се появил. На 13.03.2017 г. подсъдимият А.Д. бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР, на 14.03.2017 г. бил задържан за срок до 72 часа с прокурорско постановление за довеждането му пред съда, а на 16.03.2017 г. с определение на СГС по отношение на подс. Д. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която впоследствие е заменена с „подписка“. Погасителните вноски по сключения от свидетелката А.С. договор за стоков кредит били изплатени от нея и съпруга й С.С.. С разписка от 18.05.2017 г. инкриминираната аудио система е върната на св. С..
Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза, стойността на аудио системата към датата на инкриминираното деяние е 1169.10 лева.
Така установената от СРС фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивния съд. Първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства. Отделно от това, контролираният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на обективната истина.
Изводите, направени от районния съд, се споделят изцяло и от настоящия състав, доколкото същите, противно на доводите в протеста на прокуратурата, почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. А.Д., показанията на св. А.С., дадени в хода на съдебното следствие, както тези от досъдебното производство, приобщени на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК /лист 12 и лист 73 от д.пр./, показанията свидетеля С.С., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр.ал. 1 ,т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК /лист 17 и лист 73-74 от д.пр./, показанията на свидетелката В. Д.а, показанията на свидетеля Е.П., показанията на 4 свидетеля П.Б., показанията на свидетеля М. Д. в хода на съдебното следствие, както и тези, приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281, ал.4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК /лист 13/, заключение на съдебно-оценителната експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, протокол за доброволно предаване /лист 24 от д.пр./, фактура №: 110347918 /лист 25 от д.пр./, фискален бон /лист 26 от д.пр./, заложен билет от 25.02.2017 г. /лист 28 от д.пр./, вносна бележка /лист 29 от д.пр./, договор за стоков кредит /лист 30 от д.пр./, съгласие за дебитен кредит /лист 34 от д.пр./, обобщени данни за стоков кредит /лист 39 от д.пр./, заповед за задържане на лице /лист 42 от д.пр./, постановление за задържане за срок до 72 часа /лист 7 от д.пр./, определение на СРС по НЧД № 4485/2017 г. /лист 47-51 от д.пр./, определение на СГС по ВНЧД № 1241/17 г. / лист 52-55 от д.пр./, вносни бележки /лист 76-78 от д.пр./, разписка /лист 79 от д.пр./, справка за съдимост /в д. пр. и съд. пр./, характеристика на подсъдимия /лист 27 от от д.пр./, заявление за пълно предсрочно погасяване /лист 71 от съд.пр./, писмо от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, ведно с график за месец февруари 2017 г. /лист 118-120 от д.пр./, писмо от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ /лист 122 от д.пр./.
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно разследване. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от показанията на разпитаните свидетели (в това число прочетените по реда на чл. 281 от НПК); приобщените към доказателствената съвкупност с протоколно определение с правно основание чл. 283 от НПК книжа; книжата, които са докладвани и за които е постановено протоколно определение по приемането и прилагането им като доказателства по делото. Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи относно фактите по делото.
Според въззивния съд, СРС в съжденията си правилно е разграничил две групи свидетелски показания, такива, подкрепящи тезата на подсъдимия – обясненията на подсъдимия А.Д., показанията на съпругата му В. Д.а и показанията на свидетеля Е.П. и такива, съдържащи обвинителни доказателства, а именно показанията на свидетелката А.С., тези на съпругът С.С., както и на свидетелят М. А.. Съдът правилно е намерил, че са налице 5 опредени събития, по отношение на които не е налице конфликт в показанията на свидетелите, поради което ги е приел за категорично установени. Такива са обстоятелствата, че на 02.02.2017 г. подсъдимият А.Д. е взел от дома на А.С. процесната аудио уредба и я е транспортирал у дома си, както и че на същата дата инкриминираната вещ е била закупена на изплащане на името на свидетелката А.С.. Установява се безспорно от свидетелските показания на свидетеля П.Б. и приобщения заложен билет, че на 25.02.2017 г. подсъдимият А.Д. е заложил процесната аудио уредба в заложна къща „Доверие“ на адрес в гр. София, ж.к. *******. Това обстоятелство се потвърждава също от обясненията на подсъдимия и от показанията, дадени от свидетелката В. Д.а.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че основаният въпрос за доказване по делото е при какви условия е закупена процесната вещ, какви са били уговорките между подсъдимия и свидетелката А.С., съответно какво е било отношението на подсъдимия към тази вещ и дали той е имал основание да я приема за своя. С оглед наличието на противоречие между изложеното от двете основни групи свидетели, съдът е извършил оценка на надеждността на свидетелските показания, съпоставяйки ги едни с други и с останалия доказателствен материал по делото.
При извършената проверка е установил по отношение на свидетелските показания, съдържащи обвинителни доказателства, дадени от свидетелката С., свидетелят С.С. и свидетелят М. А., че в тях се откриват сериозни противоречия, както между показанията на отделните свидетели, така и в показанията на всеки един от тях, дадени в съдебното производство и в досъдебното производство.