Решение № 258 от 01.10.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Смолян, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500278 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 60/09.04.2025 г. по гр.дело № 460/2024 г.

Маданският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З. Б. Х. да бъде признато за установено, че не дължи на „Е. М.” ЕООД-гр.С. следните суми: 7 230,54 лв. главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 12.08.2008 г. и Анекс към него от 12.10.2009 г.; 1 245,36 лв. договорна лихва за периода 16.04.2010 г. - 15.02.2011 г.; законната лихва върху главницата от 7 230,54 лв., считано от 15.02.2011 г. до окончателното плащане, както и направените разноски по делото, от които 169,52 лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 394,28 лева., за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.02.2011 г. по ч.гр.д. № 46/2011 г. по описа на PC Мадан, и за чието събиране е било образувано изпълнително дело № 98/2011 г. по описа на ДСИ при PC Смолян, като погасени по давност.

На следващо място, Маданският районен съд ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Б. Р. Х. и ответника „Е. М.” ЕООД-гр. С., че Б. Р. Х. не дължи на „Е. М.” ЕООД следните суми: 7 230,54 лв.

1 главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 12.08.2008 г. и Анекс към него от 12.10.2009 г., 1 245,36 лв. договорна лихва за периода 16.04.2010 г.- 15.02.2011 г., законната лихва върху главницата от 7 230,54 лв., считано от 15.02.2011 г. до окончателното плащане, както и направените разноски по делото, от които 169,52 лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 394,28 лева., за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.02.2011 г. по ч.гр.д. № 46/2011 г. по описа на PC Мадан, и за чието събиране е било образувано изпълнително дело № 98/2011 г. по описа на ДСИ при PC Смолян, като погасени по давност.

З. Б. Х. е осъден да заплати на „Е. М.” ЕООД-гр. С. сумата от 50 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От своя страна, „Е. М.” ЕООД-гр. С. е осъдено да заплати на Б. Р. Х. сумата от 180,79 лв. разноски за заплатена държавна такса; а в полза на адв.

М. М . О. от АК Смолян - сумата от 200 лева адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

От З. Б. Х., чрез пълномощника му адв.М. О., е постъпила допустима въззивна жалба срещу решението в ЧАСТТА, с която е осъден да плати разноски и е отхвърлен искът на З. Х. за признаване за установено, че не дължи, като погасени по давност, следните суми: 7 230,54 лв. главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 12.08.2008 г. и Анекс към него от 12.10.2009 г.; 1 245,36 лв. договорна лихва за периода 16.04.2010 г.- 15.02.2011 г.; законната лихва върху главницата от 7 230,54 лв., считано от 15.02.2011 г. до окончателното плащане, както и направените разноски по делото, от които 169,52 лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 394,28 лева., за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.02.2011 г. по ч.гр.д. № 46/2011 г. по описа на PC Мадан, и за чието събиране е било образувано изпълнително дело № 98/2011 г. по описа на ДСИ при PC Смолян.

З. Х. иска отмяна на решението в тази част и уважаване на иска му, както и присъждане на направените разноски пред двете инстанции; а в полза на адвокат Орманова - определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него пълномощникът адв.М. О. поддържа жалбата.

2

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „Е. М.“ ЕООДгр.С., чрез юрк.М. М., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението, както и за присъждане на юрк.възнаграждение за въззивното производство. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.

В съдебно заседание за въззиваемия, редовно призован, не се явява представител.

Въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.

З. Х. е предявил против „Е. М.“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК да бъде признато за установено, че З. Х. не дължи на „Е. М.” ЕООД, следните суми: 7 230,54 лв. главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 12.08.2008 г. и Анекс към него от 12.10.2009 г.; 1 245,36 лв. договорна лихва за периода 16.04.2010 г.- 15.02.2011 г.; законната лихва върху главницата от 7 230,54 лв., считано от 15.02.2011 г. до окончателното плащане, както и направените разноски по делото, от които 169,52 лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 394,28 лева., за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.02.2011 г. по ч.гр.д. № 46/2011 г. по описа на PC Мадан, и за чието събиране е било образувано изпълнително дело № 98/2011 г. по описа на ДСИ при PC Смолян, като погасени по давност.

Основанието, на които е предявен искът пред РС-Мадан, е че вземанията са погасени с изтичането на петгодишна давност, настъпило след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Последното валидно изпълнително действие е извършено на 04.02.2014 г. Прави се позоваване на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и въз основа на това разрешение се поддържа, че, тъй като се касае за заварено изпълнително производство, петгодишният погасителен давностен срок започва да тече от датата на постановяване на посоченото тълкувателно решение – 26.06.2015 г. и изтича на 26.06.2020 г., а при зачитане на чл.3, т.2 ЗМДВИПОРСНСПП – на 26.08.2020 г. Твърди се в исковата молба, че, въпреки това, ответното дружество изпраща на ищеца проект на споразумение за разсрочване на парично задължение с изх.№ МАЗ 00095381/18.06.2024 г., с приложено 3 уведомление за прехвърляне на вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит от 08.08.2008 г. с „Б. Д.“ ЕАД, от „О. Ф.“ ЕАД на „Е.

М.“ ЕООД с договор за цесия от 28.09.2018 г. Съгласно изготвения от ответника текст на споразумението, З. Х. има задължение към него в размер на общо 44 722,16 лв., произтичащо от два договора за потребителски кредити – от 08.08.2008 г. и от 12.08.2008 г., сключени с „Б. Д.“ ЕАД, като се предлага разсрочване на дълга.

В срока по чл. 131 от ГПК с отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск като недопустим и неоснователен, с твърдение, че между страните е сключено споразумение с изх. № МАЗ 00095381 от 18.06.2024 г. за доброволно уреждане на отношенията, в чл.4, ал.4 от което ищецът се е отказал на основание чл. 113 от ЗЗД от изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на споразумението.

По делото не е спорно и от представения изпълнителен лист от 18.02.2011г. по ч.гр.д.№ 46/2011 г. на Районен съд-Мадан се вижда, че ищецът З. Х. е осъден солидарно с Б. Р. Х. да заплати на „Б. Д.“ ЕАД следните суми: 7 230,54 лв. главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 12.08.2008 г. и Анекс към него от 12.10.2009 г.; 1 245,36 лв. договорна лихва за периода 16.04.2010 г.- 15.02.2011 г.; законната лихва върху главницата от 7 230,54 лв., считано от 15.02.2011 г. до окончателното плащане, както и направените разноски по делото, от които 169,52 лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 394,28 лева.

Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп.дело № 98/2011 г.- Ю, по описа на СИС при Маданския районен съд, като на З. Х., както и на солидарния длъжник Б. Х., са връчени покани за доброволно изпълнение

С резолюция от март 2013 г. ДСИ конституира в качеството на взискател по изп.д.№ 98/2011 г. „О. Ф.“ ЕАД. Отбелязани са на л.49 от делото на РС извършените от длъжника плащания по изпълнението.

С Постановление от 25.11.2016 г. на ДСИ изп.дело № 98/2011 г. – Ю, е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради изтичането от 10.02.2014 г. до постановлението на повече от две години, през които взискателят не е поискал извършването на изп.действия и не е уведомил ДСИ 4 дали е изпълнено задължението. Постановлението е влязло в сила от 12.12.2016 г., видно от отбелязването.

Представено е вече не в проект, а сключено на 18.06.2024 г.

Споразумение /л.37 и сл./ между „Е. М.“ ЕООД, в качеството му на кредитор, и З. Б. Х., в качеството му на длъжник – кредитополучател по два договора за кредит от 08.08.2008г. и от 12.08.2008г., сключени с „Б. Д.“ ЕАД, за разсрочване на парично задължение Съгласно чл.2 от споразумението, длъжникът има задължение към кредитора, което към датата на подписване на споразумението е на обща стойност 44 722,16 лева и произтича от Договор за кредит 08.08.2008г. и Договор за кредит от 12.08.2008 г., сключени с „Б. Д.“ ЕАД. Вземанията по посочените договори са прехвърлени от „Б. Д.“ ЕАД на „О. Ф.“ ЕАД с Договор за цесия от 28.06.2013 г., а „О. Ф.“ ЕАД е прехвърлило същите вземания с договор за цесия от 28.09.2018 г. на „Е. М.“ ЕООД. Сочи се, че вземането по договора за кредит от 08.08.2008 г. към момента на прехвърлянето му на „Е. М.“ е в размер на 25 824,48 лева и за това задължение срещу длъжника има образувано изп.д.№ 97/2011 г. по описа на СИС при РСМадан, а вземането по договора за кредит от 12.08.2008 г. към момента на прехвърлянето му на „Е. М.“ е в размер на 18 897,68 лева и за това задължение срещу длъжника има образувано изп.д.№ 98/2011 г. по описа на СИС при РСМадан.

Предмет на настоящия иск е само недължимост на задълженията по втория договор за кредит от 12.08.2008 г.

Съгласно чл. 4 от споразумението, с подписването му длъжникът признава задължението по основание и размер и се задължава, считано от датата на подписването, да погаси задължението си при подробно уредени в споразумението условия.

Съществена за спора е ал.4 на чл.4 от споразумението, според която, с подписването на споразумението, на основание чл.113 ЗЗД се упражнява правото на отказ от последиците по чл.110 и чл.111 от ЗЗД, настъпили до датата на подписването.

Чл.5 от споразумението предвижда, че при забава на плащане или неплащане на дължимите вноски по това споразумение, същото се прекратява автоматично, без да е необходимо кредиторът да уведомява длъжника. В чл.5, ал.1 и 2 е посочено, че по задължението има изп.дело № 98/2011 г. и № 97/2011 5 г., и двете по описа на СИС при РС-Мадан, които ще бъдат прекратени след окончателното изплащане на сумата по чл.2 от споразумението и дължимите такси и разноски по изпълнителните дела. Според представената от „Е. М.“ служебна бележка № 25-СБКД00037/19.02.2025 г. на л.60 от делото на РС, по сключеното споразумение между страните от 18.06.2024 г. длъжникът З. Б. Х. не е извършил плащания.

Въззивният съд намира за правилен извода на РС- Мадан за неоснователност на ответниковото възражение за недопустимост на иска по чл.439 от ГПК, поради липса на правен интерес за ищеца, с оглед на обстоятелството, че липсва образувано между страните производство по принудително изпълнение на процесното вземане. Между страните не е спорно, че процесното вземане срещу ищеца, произтича от Договор за потребителски кредит от 12.08.2008г. сключен с „Б. Д.“ ЕАД , което вземане с договор за цесия от 28.06.2013 г. е прехвърлено първо на „О. Ф.“ ЕАД, а впоследствие с договор за цесия от 28.09.2018 г. същото вземане е прехвърлено от „О. Ф.“ ЕАД на „Е. М.“ ЕООД. Ищецът признава в исковата молба, че е получил уведомление за цесията, поради което е налице необходимата процесуална легитимация на страните като кредитор и длъжник по облигационно правоотношение. Поради обстоятелството, че за това вземане има издаден изпълнителен лист от 18.02.2011 г., представляващ изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, това обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност, независимо, че към момента на предявяване на иска не е образувано изпълнително производство. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. В този смисъл е и съдебната практика (Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г.о., Определение №50686 от 22.12.2022 г. по т.д. №20/2022 г. на ВКС, I т.о. и др.)