Определение № 11201 от 20.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11201 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110156487 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД от *** **********, със съдебен адрес – *** срещу *** **********, с *** с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца в размер от 22 000 лева /11 248,42 евро/, представляваща главница за платени суми по развалени договори за поръчка, от които 17 000 лева /8691,96 евро/ по развалено споразумение за покупкопродажба на МПС от 02.12.2022 г. и 5000 лева /2556,46 евро/ по развален неформален договор за доставка на лек автомобил ***, година на производство – 2010 г. ведно със законната лихва върху главницата от 08.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 02.12.2022 г., между ищеца /в качеството на доверител /и ответника/ в качеството на довереник/, бил сключен договор за поръчка, обективиран в подписано споразумение за покупка на МПС от Република Германия. По силата на този договор ответникът се задължил да закупи за сметка на ищеца и да му достави автомобил марка ***, бензин, цвят – бял, рама № ***, с дата на производство 29.02.2008 г. срещу заплащане на сума в размер на 12 000 евро. В изпълнение на тези уговорки ищецът е превел по банкова сметка на ответника сумата в общ размер на 26 000 лева, включваща левовата равностойност на сумата от 12 000 евро, както и сумата от 2 539,04 лева, представляваща транспортни разходи за доставката на автомобила от Германия до България. Плащането било извършено, както следва: на 30.11.2022 г., ищецът превел по сметка на ответника, сумата от 10 000 лева, с основание „закупуване на автомобил“; на 02.12.2022 г., ищецът превел в полза на ответника още 10 000 лева с основание „закупуване на автомобил“; на 04.12.2022 г., ищецът превел по банкова сметка на ответника, сумата от 6000 лева, с основание „покупка на автомобил“.

Отделно, на 24.01.2023 г., между страните бил сключен и неформален договор, по силата на който, ответникът се задължил да закупи за сметка на ищеца /както и да му достави/ лек автомобил марка *** година на 1 производство – 2010 г. срещу заплащане на цена в размер на 5000 лева, която сума била изплатена от ищеца в полза на ответника, на същата дата.

Посочените автомобили не били доставени на ищеца, поради което ответникът му възстановил част от платените суми – на 28.03.2023 г. и на 30.03.2023 г. била възстановена сума в размер на 2000 лева общо; на 09.05.2023 г., била възстановена сума в размер на 4000 лева, а на 03.07.2024 г., била възстановена сума в размер на 3000 лева., т.е. общо сумата от 9000 лева.

Ищецът поддържа, че поради пълното неизпълнение на задълженията на ответника за доставка на автомобилите по двата договора и поради продължилата повече от три години забава, за ищеца отпаднал интересът от уговорените доставки. Поради това, на 26.02.2025 г., отправил уведомление до ответника за разваляне на двата договора. Уведомлението било връчено чрез призовкар при ***, по реда на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 04.04.2025 г. До изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението, ответникът /съответно негов представител/ не се явил в кантората на съдебния изпълнител за получаване на книжата, което било удостоверено с протокол за връчване от 28.04.2025 г. на помощник ЧСИ.

Поради изложеното уведомлението за разваляне на двата договора за поръчка следвало да се счита за връчено и съответно договорите за развалени, считано от 19.04.2025 г. В изпратеното уведомление бил предоставен тридневен срок на ответника да възстанови остатъка от преведените по разваления договор за поръчка от 02.12.2022 г. суми за доставка на ***, както и по разваления неформален договор от 24.01.2023 г. за доставка на л.а. ***“, който срок изтекъл към 22.04.2025 г., като плащане не постъпило. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, като заявява, че с плащанията в размер на 9000 лева /и доколкото длъжникът не е посочил начин на погасяване/ са погасени част от по-старите задължения към ищеца – за възстановяване на сумата в размер на 26 000 лева, т.е. остатъкът по този договор /от 02.12.2022 г./ бил в размер на 17 000 лева. Сумата в размер на 5000 лева, дължима по разваления неформален договор, не била погасена в никаква част. Т.е. общо дължимата от ответника сума, възлизала на 22 000 лева.

Исковата претенция се основава на твърдения, че вземането е претендирано по реда на заповедното производство, но предвид връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителните искове.

С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва да бъдат допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.

Видът на предявения иск – за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение налага да бъде приложено ч.гражд.дело № 26944/2025 г. по описа на СРС, 42 състав.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника със становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Излага 2 доводи, че исковото производство е образувано от лице, което не разполага с представителна власт по отношение на ищеца, както и че последният не разполагал с право на иск по чл. 55 от ЗЗД. Ответникът счита, че уведомлението за разваляне на договорите между страните, не е връчено надлежно, в която насока излага подробни съображения. Отделно от това,ответникът счита, че не са налице предпоставки за разваляне на договорите, като заявява, че в договора от 02.12.2022 г. не е бил уговорен срок за доставка. Счита, че претенциите на ищеца са неоснователни, предявени преждевременно. Ответникът излага, че след сключване на процесните договори, ищецът нееднократно променял претенциите си по отношение на техническите характеристики, цвят, модел на МПС, които е искал да му бъдат доставени. Наложило се ответникът да върне част от получените от ищеца суми, да разваля договори със собственици на МПС и да заплаща обезщетения за това, както и да извършва допълнителни разходи, за да удовлетвори исканията на ищеца /във връзка с договора от 02.12.2022 г./, като тези суми били в размер на 6800 евро, с които ответникът въвежда възражение за прихващане. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за уважаването им в намален размер с оглед въведеното възражение за прихващане.

Във връзка с възражението за недопустимост на предявените искове, съдът намира същото за неоснователно, тъй като от една страна е извършил проверка за надлежното образуване на настоящото производство, а от друга – легитимиран да заяви възражение за липса на представителна власт е лицето, от чието име са извършени съответните действия, т.е. ответникът не е легитимиран да въвежда подобни възражения. Относно твърдението за недопустимост на исковете по чл. 55 от ЗЗД, същото е неоснователно, тъй като осъдителните искове /макар и в случая да се касае за установителни такива, предявени по реда на чл. 422 от ГПК/ са поначало допустими, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за неудовлетворено притезание, какъвто е и настоящият случай.

Възражението за прихващане, заявено от ответника в срока за отговор на исковата молба, съдът намира, че е нередовно. В едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, ответникът следва да уточни изчерпателно обстоятелствата във връзка с платените от него суми – да опише какви точно разходи е извършил, като конкретизира фактическите основания, от които произтича вземането му,кога е извършил тези разходи и за какво са сторени разходите.

Предвид нередовността на формулираното възражение за прихващане по приемането му за съвместно разглеждане съдът ще следва да се произнесе в първото съдебно заседание,съответно произнасянето по допускане събиране на гласни доказателства също следва да бъде направено в първото съдебно заседание.

Налице са предпоставки делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

3

При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК ищецът следва да проведе доказване на факта на плащане на паричните суми,да установи настъпване на обстоятелство,при което платените суми се явяват вече недължими, а ответната страна следва да докаже, че има основание да получи плащането. В тежест на ищеца е възложено доказването наличието на предпоставки да упражни правото си да развали договора,а в тежест на ответника е възложено да установи,че е изправна страна по договора.

Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА писмените доказателства.

ПРИЛАГА ч.гражд.дело № 26944/2025 г. по описа на СРС,42 състав.

УКАЗВА на ответника на основание чл.101 от ГПК в едноседмичен срок от съобщението да уточни направеното възражение за прихващане, като с писмено изявление с препис за ищеца посочи изчерпателно обстоятелствата във връзка с извършените разходи, като конкретизира фактическите основания, от които произтича вземането му,кога е сторил разходи,за какво са сторени разходите.

УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на тези указания в предоставения срок съдът няма да приеме за съвместно разглеждане възражението за прихващане.

По искането за събиране на гласни доказателства съдът ще се произнесе в първото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2026 г., от 10,15 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, да им бъде изпратен препис от определението, а на ищеца – и от писмения отговор.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11201 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110156487 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД от *** **********, със съдебен адрес – *** срещу *** **********, с *** с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца в размер от 22 000 лева /11 248,42 евро/, представляваща главница за платени суми по развалени договори за поръчка, от които 17 000 лева /8691,96 евро/ по развалено споразумение за покупкопродажба на МПС от 02.12.2022 г. и 5000 лева /2556,46 евро/ по развален неформален договор за доставка на лек автомобил ***, година на производство – 2010 г. ведно със законната лихва върху главницата от 08.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 02.12.2022 г., между ищеца /в качеството на доверител /и ответника/ в качеството на довереник/, бил сключен договор за поръчка, обективиран в подписано споразумение за покупка на МПС от Република Германия. По силата на този договор ответникът се задължил да закупи за сметка на ищеца и да му достави автомобил марка ***, бензин, цвят – бял, рама № ***, с дата на производство 29.02.2008 г. срещу заплащане на сума в размер на 12 000 евро. В изпълнение на тези уговорки ищецът е превел по банкова сметка на ответника сумата в общ размер на 26 000 лева, включваща левовата равностойност на сумата от 12 000 евро, както и сумата от 2 539,04 лева, представляваща транспортни разходи за доставката на автомобила от Германия до България. Плащането било извършено, както следва: на 30.11.2022 г., ищецът превел по сметка на ответника, сумата от 10 000 лева, с основание „закупуване на автомобил“; на 02.12.2022 г., ищецът превел в полза на ответника още 10 000 лева с основание „закупуване на автомобил“; на 04.12.2022 г., ищецът превел по банкова сметка на ответника, сумата от 6000 лева, с основание „покупка на автомобил“.