Решение № 13 от 24.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Камен И.

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Камен И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600155 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК, като е образувано по въззивна жалба вх. №77168/12.06.2019 година, подадена от подсъдимия Д. Р. И., с установена по делото самоличност, ЕГН ********** чрез защитниците му адв.М. М. от САК и а.К. от САК, двамата с посочени съдебни адреси, против присъда от 30.05.2019 година на Софийски градски съд, постановена по нохд №258/2017 година по описа на съда.

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия Д. Р. И., роден на ******** година в гр.***, живущ в гр.***, ж.к.„***“, ул.„**“ №*, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че в гр.***, на 16.10.2008 година и на 04.05.2009 година открил и до 07.05.2009 година поддържал сметки във финансови институции - сметка IBAN *********** в щатски долари в „РайфайзенбанкБългария“АД и по сметка IBAN ********* в щатски долари в „Първа инвестиционна банка“ АД, двете под име на К. Г. К., като лицето не е дало своето съгласие за това, и е извършвал повече от два пъти (девет пъти) финансови операции с имущество на обща стойност 112 875 щатски долари с левова равностойност 167 324,18 лева, за което е предполагал, че е придобито чрез престъпление по чл.249 НК - престъпно ползване на данни от чужди платежни инструменти, като престъплението, чрез което е придобито имуществото не попада под наказателната юрисдикция на Република България, както следва:

1. На 16.10.2008 година внесъл 11 100 щатски долари с левова равностойност 1

16 072,91 лева в сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“ АД под името К. Г. К.,

2. На 16.10.2008 година наредил превод в размер на 11 000 щатски долари с левова равностойност 15 928,11 лева по сметка №********** в банка „ВТБ24“ на името на В. Л. Б. и Р. В. Б. от гр.Иркутск, Руска Федерация,

3. На 02.12.2008 година изтеглил 14 975 щатски долари с левова равностойност 23 067,34 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под името К. Г. К.,

4. На 03.12.2008 година изтеглил 14 800 щатски долари с левова равностойност 22 931,42 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под името К. Г. К.,

5. На 11.12.2008 година изтеглил 14 900 щатски долари с левова равностойност 22 052,15 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под името К. Г. К.,

6. На 17.12.2008 година изтеглил 14 200 щатски долари с левова равностойност 19 754,47 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под името К. Г. К.,

7. На 19.12.2008 година изтеглил 14 800 щатски долари с левова равностойност 21 144,17 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под името К. Г. К.,

8. На 18.02.2009 година изтеглил 15 100 щатски долари с левова равностойност 23 446,37 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под името К. Г. К. и

9. На 07.05.2009 година направил опит да изтегли 2 000 щатски долари с левова равностойност 2 927,24 лева от сметка ********** в щатски долари в „Първа инвестиционна банка“АД под името К. Г. К., като опитът останал недовършен, поради независещи от волята на дееца причини, поради което за престъпление по чл.253, ал.3, т.2 и т.4 вр. ал.1 вр. ал.7 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 (единадесет) месеца, а на основание чл.55, ал.3 НК не е наложил по-лекото наказание „глоба“ в размер от 5 000 лева до 20 000 лева, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“.

С присъдата си съдът на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.25, ал.1 НК вр. чл.23, ал.1 НК съдът е определил общо наказание на подсъдимия Д. Р. И. измежду това, определено му по настоящето дело с това, определено му по нохд №2855/2010 година по описа на СРС, като е определил общо наказание от 11 месеца „лишаване от свобода“, а на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на 2 определеното общо наказание за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.253, ал.6 вр. ал.3 вр. ал.1 и ал.7 НК съдът е присъдил в полза на държавата предмета на престъпление - левовата равностойност на извършените инкриминирани финансови операции в размер на 167 324,18 лева.

На основание чл. 189 ал.3 НПК на подсъдимия Д. Р. И. са възложени разноските за водене на наказателното производство в размер на 2 340,95лв. и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лева.

В депозираната въззивна жалба пред въззивният съд, подадена от подсъдимия Д. Р.

И. чрез защитниците му адв.М. М. от САК и а.К. от САК, се атакува присъдата като необоснована и незаконосъобразна.

Оплакванията са развити в няколко насоки:

Твърди се по същество, че първият съд не е изпълнил задължението си да установи всички възможни, релевантни за решаването на правния спор доказателствени източници, като не е изпълнил задължението си по чл.13 НПК, не е взел всички мерки да осигури разкриване на обективната истина и така е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените. В подкрепа на този извод се сочи обстоятелството, че съдът не е разпитал като свидетели по делото Р. С., А. М., Л. М. П., Ф. М. П. и П.Д., като не е проявил усърдие да призове и разпита като свидетел по делото О. Ф. А., доколкото показанията на свидетелите са изключително важни и „…биха имали ключово значение за разкриване на обективната истина по делото“.

Защитата твърди необоснованост на съдебния акт, доколкото фактическите изводи на съда не съответстват на събраните доказателства по делото, а съдът не е събрал, проверил и анализирал всички доказателства по начин, разписан от закона. В тази насока защитата твърди, че не е безспорно установено чии са паричните средства, преведени по сметка, открита от подсъдимото лице И. под името К. К., дали и на какво основание са на О. Ф. А. и дали са придобити от престъпна деятелност, като се сочи, че доказателства за такъв извод не са налице. Изразява се твърдение за липса на установеност на т.н. “предикатно“ престъпление, като оспорват такъв извод да се обоснове, независимо от осъждането на Ф. в САЩ през 2010 година.

Твърди се липса на субективна страна на деяние по чл.253 НК за подсъдимия И..

Претендира се отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият И. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.253 НК.

Доказателствени искания не са сторени.

Към подадената въззивна жалба е постъпило лично допълнително изложение от подсъдимия И., в което сочи, че е прикрил единствено самоличността си, но не и паричните средства, които е „вкарал“ в граждански оборот. Сочи, че задължение на вносителя е да 3 докаже произхода на паричните средства, а извършените от него финансови операции не съставляват престъпление.

С решение №29/23.01.2020 година, постановено по внохд №885/2019 година по описа на Апелативен съд гр.***, присъдата е била потвърдена изцяло. Въззивно съдебно следствие не е провеждано и доказателства по делото пред въззивния съд не са събирани.

По касационна жалба на подсъдимото лице, чрез защитника му адв.М. М. от САК, въззивното решение е проверено по касационен ред.

С решение №8/05.02.2021 година, постановено по к.н.д. №655/2020 година по описа на Върховен касационен съд, III н.о., въззивното решение е отменено изцяло и делото е върнато за ново разглеждане в Апелативен съд гр.*** от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание.

В отменителното решение на ВКС се сочи, че при постановяване на въззивното съдебно решение са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, съставляващи отменително касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. В мотивите си върховната касационна инстанция е посочила, че във въззивният съдебен акт липсва „…собствен анализ и оценка на събраните …. доказателства“, като се сочи липса на „…съществени доводи за възприетата установеност на фактите…и убедителни правни съображения…“, като е посочено, че се касае за механично възпроизвеждане съдържанието на мотивите на първия съд с единствен коментар, че са правилни.

Посочено е, че част от доказателствените източници по делото не са приобщени по надлежен процесуален ред от първия съд, а въззивния съд не е предприел мерки за надлежното им приобщаване, като по този начин извън вниманието на въззивния съд са останали доказателствени източници, съдържащи релевантна информация (събрани по реда на международно правно сътрудничество със съответни служби на САЩ и Руската Федерация).

Акцентирайки на конкретни процесуални нарушения, върховната касационна инстанция е посочила, че едва в съдебно заседание, проведено на 16.05.2017 година първия съд е намерил, че за изясняване на обективната истина по делото в пълнотата се налага разпит на лица, посочени в обвинителния акт, с данни, че живеят в САЩ - М. А., К. Д., Е.

М., А. М. и П. Р. Д., живущи в САЩ, като е разпоредил да бъдат призовани и разпитани по реда на чл.474 НПК, като е допуснал разпит на О.Ф. по посочения процесуален ред (вж. т.1, л.439 от делото на СГС) с искане до американските власти да установят местонахождението на последния. По посочената процедура впоследствие е проведен разпит на свидетелите Е.

М., М. А. и К. Д., а поради невъзможност да се издирят и установят А. М. и П. Р. Д. (вж. л.272 от делото на СГС), както и невъзможност да се установи и призове О.Ф. (л. 645 от делото на СГС) първоинстанционният съд е преустановил комуникация с компетентните американски власти (определения от съдебни заседания, проведени на 26.04.2018г. и на 28.03.2019г.) за провеждане разпит по чл.474 НПК на посочените лица.

Сторен е извод, че „…единствено гласните доказателствените източници, събрани по 4 реда на чл.474 ал.1 НПК - показанията на свидетелите Е. М., М. А. и К. Д., поставени в основата на фактическите изводи, касаещи инкриминираните финансови операции по наредени преводи на 01.12.2008г. и 05.05.2009г., са приобщени по надлежния процесуален ред, и в този смисъл са годни да бъдат поставени в основата на изводите по фактите на инстанционните съдилища. По отношение на лицата А. М. и П. Р. Д. не са спазени процесуалните изисквания за събиране и приобщаване на доказателствата, макар инстанционните съдилища да са изградили фактическите си изводи, въз основа на заявеното от тях при разпитите им, проведени в хода на досъдебното производство чрез инструментите на международната правна помощ по наказателни дела по искане на българските разследващи органи“ (вж. т.3, л.85-л.86, л.96-л.98 от ДП). На тази основа се сочи, че първият съд „…не е използвал процесуалната възможност по чл.281, ал.10 НПК, която се явява единствено възможен способ за приобщаване на сведенията, които са дали лицата М. и Д., за да бъдат същите годен доказателствен източник за релевантни по делото факти“.

В такава насока са забележките на върховната касационна инстанция, свързани с доказателства, събрани чрез изпълнена молба на СГП за правна помощ от Следственото управление за област Иркутск, Руската Федерация - проведени разпити на Р. В. Б. и В. Л. Б., неприобщени по реда на чл.281, ал.10 НПК, но относими към сторени възражения на подсъдимото лице.

В мотивите си ВКС е посочил „Извън вниманието на инстанционните съдилища са останали и доказателствата, събрани чрез инструментите на МПС във връзка с изпратената молба за правна помощ до САЩ…“, свързани с Р. С., Л. М. П. и Ф. М. П., посочени като наредители на суми по сметка, управлявана от подсъдимото лице в обвинителния акт, но не открити от американските служби и неразпитани по делото.