Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 09.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 882/2022
Вид
Решение № 58
Подписан
09.02.2023
В сила
08.02.2023
Състав
Ивелина Солакова, Ирена Колева, Станислав Стефански

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142 ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.143 ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.150 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Велико Търново, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Ирена Колева при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20224100500882 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Т. К., в качеството й на особен представител на Н. Я. К. с адрес град ..., срещу Решение № 1239/17.11.2022г. по гр.дело № 1528/2022г. по описа на Районен съд-Велико Търново в частта, в която същият е бил осъден да заплаща на двете си малолетни деца Н. Н. К. и П. Н. К. ежемесечна издръжка над минималния размер от 177.50 лв. до присъдения от 200 лв. за всяко от децата. Излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че при формиране на изводите си съдът не е съобразил целия събран по делото доказателствен материал, установяващ, че децата нямат някакви особени разходи, свързани с учението, здравето и бита им и че ответникът няма доходи, поради което увеличеният размер на издръжката за всяко от тях се явява прекомерен. Намира, че съдът не е съобразил и задължителната практика, обективирана в ППВС № 5/16.11.1970г., при определяне размера на издръжката да вземе предвид възможностите на дължащия издръжка - неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което исковите претенции по чл.150 СК бъдат отхвърлени за размера над 177.50 лв.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, чрез пълномощник – адвокат П. Ч., в който същата е заела становище за нейната неоснователност, съответно за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната му част. Претендира разноски за въззивното производство.

1

В съдебно заседание въззивникът, чрез назначения му особен представител, поддържа в писмен вид подадената въззивна жалба и направеното с нея.

Въззиваемата страна, лично и с процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадения отговор на въззивната жалба и доводите си за нейната неоснователност. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част и й бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Производството пред ВТРС е било образувано по искова молба на А. Г. Р., в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Н. Н. К., родена на 14.10.2011г. и П. Н. К., роден на 27.07.2014г., срещу Н. Я. К., с правно основание чл.150 от СК, с която е поискано да бъде изменен размера на присъдената на всяко от двете деца издръжка, като ответникът, техен баща, бъде осъден да заплаща такава за всяко от тях в месечен размер от 250 лв. вместо присъдената от 150 лв., считано от датата на подаване на ИМ до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й. Изложени са твърдения за нараснали нужди на двете деца, тъй като освен обичайните разходи за храна, облекло и лекарства, същите вече посещават училище, поради което е налице необходимост от допълнителни средства за издръжката им за закупуването на учебници, тетрадки, помагала, средства за класни и извънкласни дейности. Твърди се, че са се увеличили и възможностите на родителя, дължащ издръжка.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител, е подал писмен отговор на ИМ, в който е заел становище за частична неоснователност на предявените искове до размера на минималната издръжка, определен в разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК, доколкото счита, че децата нямат особени потребности и нуждите им са в рамките на нормалните за възрастта. Оспорил е ищцовото твърдение за нараснали възможности на родителя.

С обжалваното решение съдът е приел, че с оглед биологичното израстване на децата и за задоволяване на нововъзникналите образователни, социални и др. техни нужди са необходими повече средства за осигуряване на издръжката им, както и че от момента на определяне на издръжката им с влязлото в законна сила съдебно решение по гр.д. № 1374/2018г. на РС-Бургас е изминал продължителен период от време, през който са се повишили и цените на стоките и услугите с устойчив темп. Констатирал е, че ответникът не дължи издръжка на други низходящи, но поради липсата на доказателства за реализирани от него доходи, с оглед трудоспособната му възраст е счел, че би могъл да осигурява както собствената си издръжка, така и тази, необходима за отглеждане на двете деца. Поради това е постановил решение, с което е изменил размера на първоначално присъдените издръжка на двете деца, като е увеличил същия от 150 лв. на 200 лв. за всяко от тях.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна и кореспондира със събраните по делото доказателства.

Ответникът е баща на малолетните деца - Н. Н. К., родена на 14.10.2011г. и П. Н. К., роден на 27.07.2014г. С решение № 1218/08.06.2018г. по гр.д. № 1374/2018г. на Районен съд2 Бургас е бил прекратен гражданския брак между А. Г. К. и Н. Я. К., като упражняването на родителските права спрямо двете деца е било предоставено на тяхната майка, а бащата осъден да заплаща издръжка за всяко от тях в месечен размер от 150 лв., считано от 01.11.2017г. до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването й.

Събраните писмени доказателства са установили, че детето Н. К. е в четвърти клас и посещава извънучебни спортни занимания, а детето П. К. е ученик в първи клас. Установено е, че майката на децата А. К. реализира месечен трудов доход около 660 лв., а бащата Н. К. няма други низходящи, на които да дължи издръжка, няма регистрирани трудови договори и притежава единствено 0.33 ид. части от недвижим имот в село Голямо Крушево.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

По делото безспорно се доказва трайно и съществено изменение на нуждите на издържаните деца в сравнение с тези при постановяване на решението по гр.д. № 1374/2018г. на РС-Бургас, с което е определена издръжката на всяко от децата. От образуване на делото и постановяване на посочения съдебен акт са изминали от около четири години. Детето Н. вече е на 11 години, а детето П. – на 8 години, като и двамата са ученици, при което несъмнено се нуждаят от повече средства за храна, облекло, образование.

Правилно районният съд е преценил и възможностите на родителите за даване на издръжка. Майката реализира месечен трудов доход под минималната работна заплата, установена за страната. По делото липсват доказателства ответникът да получава доходи от ТПО и да притежава имущество, от което да реализира доходи, но същият не дължи издръжка на други низходящи. Според нормата на чл.143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, поради което издръжката им е безусловна.

Действително, събраните доказателства не обосновават извод за наличието на положителна промяна във възможностите на ответника да дава издръжка, но същият е в трудоспособна възраст и би могъл да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната и така, както другият родител при доходи в същия размер осигурява дължимата издръжка на двете деца, така и той би могъл да стори това.

Определеният от първоинстанционния съд размер на издръжката, който следва да заплаща бащата, както и даваната от майката, ведно с полаганите от нея лични грижи за децата, ще даде възможност за задоволяване на основните потребности на последните, свързани с обикновения им начин на живот, както и с нарасналите им нужди от средства за обучението и развитието им.

Като е достигнал до този краен резултат в обжалваното решение, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на въззиваемата страна за присъждане на сторените от нея разноски във въззивното производство в размер на 400 лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат, които се дължат изцяло от въззивника.

На основание чл.78 ал.6 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-Велико Търново сума в размер на 150 лв., представляваща заплатено от бюджета на съда на назначения му особен представител адвокатско възнаграждение и сума в размер на 32.40 лв. – държавна такса за настоящото производство.

3

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1239/17.11.2022г. по гр.дело № 1528/2022г. по описа на Районен съд-Велико Търново в обжалваните части.

ОСЪЖДА Н. Я. К., ЕГН **********, с адрес град ... ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Р., ЕГН **********, с адрес град ..., направените във въззивното производство разноски в размер на 400.00 /четиристотин/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н. Я. К., ЕГН **********, с адрес град ... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-Велико Търново сумата от 150 /сто и петдесет/ лв. – възнаграждение за въззивното производство на назначения му особен представител и сумата от 32.40 /тридесет и два лева и четиридесет стотинки/ лв. – държавна такса за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4