Решение № 6907 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6907 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110161825 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по преда на чл. 124 ГПК

Образувано е по искова молба, подадена от ЮЛ срещу Д. В. Д. – непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Р.И. Г., с която са предявени кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 134,68 лева – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 18,40 лева – мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., сумата от 6,35 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1,40 лева – мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.06.2024 г. по ч.гр.д. № 30849/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на съсобственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в ************, абонатен № 1

******. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът дължи сума в размер на 134,68 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 18,40 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 24.04.2024 г., сумата от 6,35 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1,40 лева - мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 24.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.06.2024 г. по ч.гр.д. № 30849/2024 г. по описа на СРС, 32 състав. Претендира разноски за исковото и заповедното производства, включително възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца, като сочи, че не живее, никога не е живял и ползвал процесния имот, както и доставена топлинна енергия. Сочи, че исковата молба не е депозирана в законоустановения срок. Въвежда възражение за погасяване на задълженията по давност. Оспорва представените с исковата молба фактури, както и годността и изправността на измервателното устройство. Оспорва подписа върху договор от 16.10.2012 г. и протокол от 27.09.2012 г. да е положен от представител на ЕС на сградата.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски за производството.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

2

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.

Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване..

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № ******, представляващ апартамент № 67, находящ се в г*************.

Видно от представения като доказателство по делото в копие акт за собственост по чл. 34, ал. 4 ЗТСУ и чл. 288 от ППЗТСУ, вписан с вх. рег. № 14988/1975 г. в книгите за вписвания, на Д.Д.Р. е прехвърлен в собственост недвижим имот – жилище (апартамент) № 67 в жилищна сграда в *********, с площ 75,31 кв.м., придобит като обезщетение срещу отчужден недвижим имот в гр. София, м. „Захарна фабрика“. Видно от удостоверение за наследници на Д.Д.Р., се установява, че същият е починал на 11.08.1999 г. и е оставил следните наследници: Ц.К. Д. – съпруга, В.Д. Д. и К.Д. Д. – синове.

Представен като доказателство по делото е и Нотариален акт № 69 за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и запазване на правото на ползване от 13.11.2016 г., с рег. № 6401, дело № 240 от 2016 г. (л. 16-18 по делото), видно от който Ц.К. Д. е прехвърлила на нейния син К.Д. Д. собствеността върху 4/6 ид.ч. от апартамент № 67 в жилищна сграда в гр. София, ж.к. „Гевгелийски“, бл. 7, вх. В, ет. 7, срещу задължението на последния да гледа и издържа прехвърлите, като си запазва правото на ползване върху прехвърлената идеална част от недвижимия имот. Представена 3 е и молба с нотариална заверка на подписите от 15.12.2016 г. от Ц.К. Д. за заличаване на законна ипотека върху процесния недвижим имот, като в обстоятелствената част на молбата е посочено, че съсобственици на имота са Ц.К. Д. – за 4/6 ид.ч., Кирил Данов Д. – за 1/6 ид.ч. и Д. В. Д. – за 1/6 ид.ч.

Представена като доказателство е и молба-декларация (л.21-22) от В.Д.

Д. за открИ.не на партида за топлинна енергия с вх.№ 106/07.01.2002 г. за недвижим имот с адрес: **************.

Въз основа на представените писмени доказателства се установява, че Д.

В. Д. е придобил по наследство от баща си В. Д., починал на 13.11.2015 г. собствеността върху 1/6 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в г*************. Съгласно чл. 153 ЗЕ само по себе си качеството собственик ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия. Предвид посоченото, следва да се приеме, че ответникът е страна по договор с ЮЛ в качеството си на собственик на 1/6 ид.ч. от процесния топлоснабден недвижим имот и дължи заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, съобразно размера на идеалните си части в имота.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която след справка на показанията на общия топломер в абонатната станция, акта за разпределение на кубатурата в имота, данни за технологичните разходи в абонатната станция и свидетелства за метеорологична проверка на топломера, както и представени от ищеца изравнителни сметки и отчети. Установява се, че абонатната станция захранва три входа в сградата, в която е разположен процесния недвижим имот, а общия топломер се отчита по електронен път всяко първо число от месеца. Вещото лице установява, че в процесния недвижим имот радиаторите са затапени, а в банята има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на индивидуални разпределители за разход на отопление, поради което за двата отчетни периода има служебно изчислена топлинна енергия за щранг-лирата в банята на база инсталирана мощност в размер на 284.350W, умножена по максимален специфичен разход на сградата, при което за отоплителния период м. 10.2021- м.04.2022 г. служебно е начислена ТЕ за баня в размер на 580.487 квтч., а за периода м.10.2022 – м.

04.2023 г. – 494.398 квтч. Посочва, че сградната инсталация за сградата е изчислена по формула по наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. и за периода м.10.2021- м.04.2022 г. е 28,87%, а за периода м.10.2022 – м. 04.2023 г. – 29,48%. За процесния период е начислена и сума за доставена топла вода, съобразно показанията на два водомера за топла вода. Въз основа на посочените показания са изготвени изравнителни сметки за периодите 2021/2022 г. и 2022/2023 г. За процесния период м.05.2021 г. – м.04.2023 г.

4 сградната инсталация и стойността на топлинната енергия за имота е 232,53 лв, а за БГВ за същия период – 82,40 лв., а за периода м.05.2022 г. – м. 04.2023 г. – за сградна инсталация и за отопление на имот е 243,76 лв., а за БГВ е 242,99 лв. или общата стойност на доставената топлинна енергия за процесния период е 801,67 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие и са изчислявани всеки месец, съобразно утвърдената формула по методиката. Установява се също, че топломера подлежи на ежегодна проверка на всеки две години, като от ТР „Земляне“ са представени протокол за демонтаж от 05.04.2021 г. на топломер с фабр. № ************, свидетелство за извършване на метеорологична проверка от 07.04.2021 г. на топломер с фабр. № ************, със заключение, че съответства на одобрения тип, издадено от „Арттест – Б“ и протокол за демонтаж на топломер с фабр. № ************ от 21.08.2023 г. и за монтаж на същия от 24.08.2023 г. и свидетелство за проверка от 22.08.2023 г. със заключение, че съответства, издадено от „Арттест – Б“. Въз основа на проверката вещото лице прави заключението, че топломерът е преминал проверка през 27 месеца, вместо през изискуемия по закон период от 24 месеца, но при проверка същия не е показал отклонения извън допустимите стойности.