Решение № 76 от 25.03.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Ботевград, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20251810102213 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

А. А. М. от гр.П., ж.к. С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* , с ЕГН:********** моли да бъде прекратен брака й с Н. И. М. от с.П., община Б. С., ул.К. и М. № *-*, с ЕГН:**********, сключен на 1*г. пред длъжностното лице на Община Ч. б., за което е съставен акт за граждански брак №0001/1*г. на Община Ч. б. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.

В с.з. ищецът А. А. М. от гр.П. лично и чрез пълномощник адв.М. Н. от САК поддържа така предявения иск за развод, като бракът бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника, моли след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име М., както и на нея да се предостави ползването на семейното жилище в гр.П..

Ответникът-Н. И. М. от с.П. е за прекратяване на брака с ищцата и е представил писмен отговор с вх.№ 10575 от 29.10.2025г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът заявява, че е за прекратяване на брака с ищцата и моли същият да се прекрати по взаимно съгласие между страните, за което да се постигне споразумение като е съгласен ищцата след развода да носи брачното фамилно име М. и двамата съпрузи да ползват общо семейното им жилище в гр.П..

Ако не постигнат споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие ответникът заявява, че никога не е осъществявал физическо и психическо насилие над ищцата, както и че няма вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им като твърди, че винаги се е старал да проявява разбиране. Ответникът заявява, че няма друго годно за обитаване жилище и моли семейното им жилище в гр.П. да се ползва съвместно и от двете страни, за което според него има възможност. Ответникът твърди, че всички сметки по ползването на семейното жилище ги заплаща той, както и не е възпрепятствал ищцата да ползва жилището на 28.08.2025г. и не я е обиждал.

В с.з. ответникът Н. И. М. от с.П., лично и чрез пълномощник адв. Н. И. от АК-В. не 1 оспорва иска за развод, но заявява, че той няма изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Моли съда да постанови след развода страните да ползват заедно семейното им жилище-апартамент в гр.П..

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съгласно приложеното копие от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община Ч. б., се установява, че страните са сключили граждански брак на 1*г. пред длъжностното лице на Община Ч. б., за което е съставен акт за граждански брак №0001/1*г. на Община Ч. б..

От показанията на разпитания по делото свидетел-И. К. А., която живее на съпружески начала със сина на страните, се установява, че страните като съпрузи са живели и работели в И. като ответникът окончателно се е върнал в България, а ищцата посещавала И. с оглед извършване на прегледи, тъй като преди години е била оперирана от рак на гърдата и възстановяването й било трудно. Миналата година лятото като се прибрала от И. ищцата не могла да влезе в апартамента им в гр.П., тъй като била сменена ключалката. Тя извикала полиция, отворили вратата и вътре бил ответника с друга жена. Св.А. дава показания, че ответникът се държал в ежедневието грубо и неуважително с ищцата, като я обиждал, ограничавал излизанията й извън дома.

От показанията на св.К. Г. А., колега на ответника, се установява, че той е разбрал от ответника, че се развежда. Двамата с ответника работят в сферата на строителството като ответникът извършва заварки. Тази година е посетил с него апартамента им в гр.П., където видял, че вратата на хола е заключена и ответникът не могъл да влезе. Влязъл в спалнята и оттам си взел дрехи. Апартаментът е от две стаи, кухня и сервизни помещения. При посещението му в апартамента не е виждал ищцата А..

Видно от приложеното копие от нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от *г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Ботевград, се установява, че по време на сключения граждански брак между страните, същите са станали собственици при условията на съпружеска имуществена общност, чрез договор за продажба от 13.12.2023г. на апартамент №*, на * етаж във вх.“*“ на жилищен блок №*1, построен върху държавна земя в кв.77 по регулационния план на гр.П., ж.к.С., със застроена площ от 57.04кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения заедно с принадлежащите му избено помещение №9 и таванско помещение № 9, както и 1.83% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

От приложеното удостоверение от 14.01.2026г., издадено от община П., че описаният по-горе апартамент в гр.П. е основно жилище за ищцата, няма данни за друг недвижим имот, притежава МПС.

Приложено е копие от писмо от 22.01.2026г. на Началника на РУ П., от което се установява, че по подаден от нея сигнал на телефон 112 на 28.08.2025г. за сменен патронник е заведена преписка с рег. № 322р-11933/2025г. по описа на РУ П.. Видно от жалба с вх.№ 1606/15.10.2025г. от ищцата до РП-Ботевград, се установява, че същата е подала сигнал срещу ответника, че в периода от месец юли 2025г. същият изнася вещи от семейното им жилище в гр.П., когато нея я няма.

Затова, че ищцата е претърпяла операция във връзка с рак на гърдата е приложеното копие от Експертно решение на ТЕЛК от 11.02.2020г.

Ответникът е представил писмени доказателства, че е пенсионер и получава пенсия от чужбина и от България, както и че той е плащал разноски за газ, ток и вода на семейното жилище в гр.П..

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

2

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че брачната връзка е изцяло разкъсана и лишена от съдържание. Съдът счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на закона и искът за прекратяването му следва да бъде уважен. Между съпрузите не съществуват дължимите от закона и от морала взаимоотношения, характеризиращи брака-обич, доверие, уважение, загриженост един за друг, икономическа общност, общ социален живот. Настъпилото между страните по делото отчуждение от месец август на 2025г., когато ищцата не е могла да отвори вратата на семейното жилище и вътре се е оказал ответника с друга жена, което продължава повече от половин година насам е необратимо. Формалното съществуване на брака не е в интерес на съпрузите, нито е обществено оправдано.

Това състояние на брачните отношения съдът намира, че е настъпило по вина на ответника, тъй като от показанията на св. И. К. А., която живее на съпружески начала със сина на страните, съдът им дава вяра като конкретни, последователни и логични, които не са оборени от други събрани по делото доказателства, от които се установява, че само ответникът е допринесъл с поведението си за настъпилото отчуждение между съпрузите, тъй като е сменил патронника на бравата на семейното жилище и ищцата не е могла да влезе, както и вътре е бил с друга жена, като е имал арогантно и неуважително отношение към ищцата като негова съпруга, обиждайки я и ограничавайки излизанията и контактите й извън дома, за което съдът приема, че само той има брачна вина. Не се събраха доказателства за брачни провинения от страна на ищцата.

С оглед на горното съдът намира, че се установява, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие и другарски отношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона. Това е така, тъй като в случая не са налице обикновени, временни недоразумения, които могат да се преодолеят, тъй като страните не се интересуват един от друг като съпрузи, живеят отчуждени един към друг, не поддържат нормални взаимоотношения като съпрузи и това състояние е трайно, както и отношенията между страните не са се променили след предявяване на иска за развод.

С оглед на горното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен, като искът с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и следва да бъде уважен.

Съдът счита, че с оглед направеното искане от ищеца в исковата молба за произнасяне от съда относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, настоящият съдебен състав намира, че с оглед на събраните по делото доказателства-гласни и писмени, преценени в тяхната съвкупност, намира, че вина за разстройството на брака има само ответника. Това е така, тъй като докато не бъде прекратен брака, съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения. Брачното нарушение на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения /Постановление№10 от 03.10.1971г., Пленум на ВС/.

С оглед на горното съдът намира, че бракът следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.

След прекратяване на брака ищцата ще следва да носи брачното си фамилно име М. с оглед направеното за това искане в исковата молба. Видно от редакцията на чл.53 от СК промяната на фамилното име е само възможност, от която ищцата желае да се възползва.

Фамилното име след развода не е установено от закона да зависи от вината, а е субективно право на съпруга и е въпрос на негов личен избор дали ще се възползва от правото си по чл.53 от СК. Съгласно цитираната разпоредба „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак”. Тази разпоредба на чл.53 от СК налага извода, че са без 3 значение становището на другия съпруг и вината относно фамилното име след развода. Щом самата ищцата е направила искането, съдът намира, че след развода фамилното й име следва да бъде брачното или М..

Съдът намира, че следва да се произнесе и по искането за ползване на семейното жилище след развода.

Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално отношение представлява отделна искова претенция. Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Според § 1 ДР СК и съгласно разясненията в незагубилото значение ППВС № 12/1971г., семейно е жилището, което е било обитавано от съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца преди раздялата. По делото е безспорно, че на това условие отговаря жилището - апартамент, находящ се в П.. По делото се установи, че жилището е придобито по време на брака, а именно на 13.12.2023г. чрез възмездна сделкадоговор за продажба, обективиран в нотариален акт № 15/2023г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Ботевград.

С оглед неделимостта на семейното жилище, което се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения и обстоятелството, че не може да се ползва поотделно във вида в който е, тъй като отношенията между съпрузите са нетърпими, при изтъкнатото здравословно състояние на ищцата, която е с диагноза рак на гърдата, претърпяла е продължително лечение и се нуждае от спокойствие, след като ответникът е пенсионер и работи в сферата на строителството съгласно показанията на св. К. А., същото следва да се предостави с оглед на чл. 56, ал. 1, изр. 1 и чл. 56, ал. 5 от СК на съпругата А. А. М., при еднаква жилищна нужда след като нито един от съпрузите няма жилище, което да задоволи неговите потребности и при конкуренцията на предпоставките за предоставяне здравословно състояние на съпругата. В случая ищцата има жилищна нужда, тъй като няма друго жилище, в което да живее, за което следва да й се предостави за ползване семейното жилище с оглед и на нейното здравословно състояние след поставена диагноза рак на гърдата, и последвалото в годините лечение. Поради горното и при искане и на двете страни за предоставяне за ползване на семейното жилище, с оглед цитирания текст на СК и задължителното за съда ППВС № 12/71г. относно ползването на семейното жилище и след като е установено, че не може да се разпредели поради вида, в който е, а и поради отношенията между съпрузите, които не са търпими, при жилищна нужда и на двете страни, с оглед на чл. 56, ал. 5 от СК следва да се съобразят посочените критерии в тази разпоредба, като се вземе в предвид, че няма непълнолетни деца от брака, здравословно състояние на съпругата, че нейната жилищна нужда е по-голяма в сравнение с тази на ответника и основание за предоставяне именно на нея ползването на семейното жилище вместо на съпруга, който иска съвместно ползване. Няма пречки при промяна на обстоятелствата с оглед на чл. 56, ал. 6 от СК да се иска промяна на ползването на семейното жилище.