Решение № 1285 от 27.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. Бургас, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120107382 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от Г. Н. Д. ОДМВР - Б**, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 504 лева, представляваща парична равностойност на хрА.та, дължима по силата на служебно правоотношение за длъжност „****“, за периода от 09.12.2022 г. до 09.12.2025 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 10.12.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 30 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.01.2023 г. до 09.12.2025 г., на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че в периода от 09.12.2022 г. до 09.12.2025 г. ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, на длъжност „****“. Сочи се, че в процесния период ищецът е изработил 70 смени при температурни разлики под 10 градуса и над 30 градуса, за което следва да му бъде изплатена паричната равностойност на полагаемата му се хрА. в размер от 504 лева. Поддържа се, че поради незаплащането в този период на левовата равностойност на хрА.та, на ищеца се дължи и мораторна лихва, считано от падежа на всяко задължение до 09.12.2025 г.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.

Не се оспорва, че в процесния период ищецът е заемал твърдяната в исковата молба длъжност и че не са му изплащани суми за работа при специфични условия на труд.

Поддържа се, че на ищеца не се полагат такива суми, тъй като осъществявА.та от него работа не отговоря на нормативно установеното условие служителят да е бил повече от 1 половината от работното време изложен на рисковите фактори на работната среда за всяка смяна. Твърди се, че нарядите се осъществяват в патрул от двама служители, при което единият от тях или двамата, осъществяват работа в служебния автомобил, който разполага с климатик.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковете. Допуснато е изменение на предявените искове, като размерът на главницата е увеличен от 504 лева на 524,58 евро за 147 смени, а размера на мораторната лихва е увеличен от 30 лева на 107,07 евро.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа стрА.:

Страните по делото не спорят, а и от представеното по делото служебно удостоверение се установява, че в периода от 09.12.2022 г. до 09.12.2025 г. ищецът е заемал при ответника длъжност „*****“ по служебно правоотношение, както и че в този период реално е полагал труд и не му е изплащА. равностойността за хрА..

Със заповеди № 8121з-1724/31.12.2021 г., № 8121з-213/14.02.2023 г., № 8121з11/04.01.2024 г., № 8121з-1789/30.12.2024 г. министърът на вътрешните работи е определил размера на левовата равностойност на полагащата се безплатна хрА. за служителите, извършващи дейности със специфичен характер на труда.

Приложен по делото е месечен график относно определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредствено изпълнение на ПК от служителите на група „*****“, за периода 12.2022 г.– 12.2025 г.

Представени са справки, издадено от НИМХ за средноденонощни температури на въздуха под 10 градуса и над 30 градуса за периода 01.12.2022 г. – 31.12.2024 г.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в процесния период ищецът е изработил 147 смени, при които е полагал труд при средноденонощни температури под 10 градуса и над 30 градуса, чиято парична равностойност възлиза на 524,58 евро, законната лихва върху която е 107,07 евро.

По инициатива на ищеца по делото е разпитан свидетелят К. М. /води дело срещу ответника, със сходен предмет като настоящото/, от чийто показания се установява, че свидетелят работи заедно с ищеца, като същите осъществяват патрулно-постова дейност и за процесния периода не са измервали температурните амплитуди. Установява се, че служебните автомобили разполагат с климатична система за топло и студено. Установява се, че в смяната си с ищеца са извън автомобила сутрин за около час и след обед около час и половина, като освен това извън автомобила се извършват проверки на лица и автомобили, връчват се документи.

По инициатива на ответника по делото е разпитан свидетелят П. Н. /на длъжност „****“ при ответника/, от чийто показания се установява, че служебната дейност на ищеца, включва линеен контрол, осъществяван в служебния автомобил и стационарен контрол, осъществяван извън него, като е регламентирано стационарният контрол да се осъществява през по-малка част от работното време. Установява се, че съставянето на документи се осъществява в автомобила, пред камера. Установява се, че всички служебни автомобили са оборудвани с климатици. От показанията се установява, че липсва издадена заповед и на служителите на процесната длъжност не се изплаща равностойност за хвА., тъй като през повече от половината от работното време, същите осъществяват дейността си на температури над 10 градуса и под 30 градуса.

2

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове от ищеца с правно основание чл. 181, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода от 09.12.2022 г. до 09.12.2025 г. е полагал труд на заемА.та длъжност (няма спор между страните), че в процесния период ищецът е изработил 147 смени, при които е полагал труд при средноденонощни температури под 10 градуса и над 30 градуса през повече от половината от работното време за всяка смяна поотделно, размера на претенцията за парична равностойност на хрА.та, поставянето на ответника в забавата, както и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да установи направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

Съобразно чл. 181, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна хрА., се осигурява равностойността в евро. На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява равностойността им в евро. Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.

В процесния период са действали Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г., приета на основание чл. 181, ал. 5 ЗМВР, определяща реда и условията за предоставяне на безплатна хрА. и напитки на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и по § 86 ПЗР ЗИДЗМВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, както и Наредба № 8121з-105 от 26.01.2023 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на равностойността в евро на полагащата се безплатна хрА. на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, и осигуряване на равностойността в евро на ободряващи напитки на служителите на Министерството на вътрешните работи, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., последната в сила от 03.02.2023 г.

В разпоредбата на чл. 2, т. 7 от Наредбите е предвидено, че за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, се осигурява безплатна хрА. на служителите на МВР, които работят при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Националния институт по метеорология и хидрология. В чл. 3 е посочено, че безплатна хрА. се полага на служителите на МВР само за дните, през които са извършвали дейностите по чл. 2 с продължителност не по-малка от половината от установеното работно време за деня. В чл. 4 е предвидено, че служителите, извършващи дейности, свързани със специфичния характер на труда, с право на безплатна хрА., се определят поименно със заповед на ръководителя на структурата (в случая ОД на МВР – Б***). В чл. 4, ал. 2 от Наредбата от 2015 г. е предвидено, че заповедите се издават след предварителни консултации с комитетите/ групите по условия на труд и след писмено съгласуване със звено „****“ към дирекция „*****“ - МВР, след представени протоколи от измервания на фактори на работната среда и протоколи от заседания на комитетите/групите по условия на труд. Съгласно чл. 6 безплатна хрА. за служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда, се осигурява чрез изплащане на равностойността в лева/евро. В чл. 9 от Наредбата от 2023 г. е посочено, че за изплащане на равностойността в евро за предходния месец на безплатната хрА. и ободряващи напитки на служителите на МВР, на които се полага безплатна хрА. за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, се изготвя протокол (приложение), който се изготвя ежемесечно от служители на МВР, определени със заповед на ръководителите на структури по чл. 37 ЗМВР, и се утвърждава от тези ръководители или от оправомощени от тях служители на МВР с ръководни функции.

От гореизложеното следва, че за да възникне вземане по чл. 181, ал. 3 ЗМВР следва полицейският служител – в случая ищецът по делото, да е полагал труд при 3 средноденонощни температури под 10 градуса и над 30 градуса през повече от половината от работното време за всяка смяна.

Въпреки указА.та тежест на доказване, включително по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК и положените от процесуалния представител на ищеца усилия, по делото не бяха ангажирани доказателства за установяване на обстоятелството, че ищецът е полагал труд при средноденонощни температури под 10 градуса и над 30 градуса през повече от половината от работното време за всяка смяна. От заключението на вещото лице е установено единствено, че в процесния период е имало общо 147 смени, в които ищецът е полагал труд при средноденонощни температури под 10 градуса и над 30 градуса, но не бяха ангажирани доказателства за установяване на твърдението на ищеца, че през всяка от тези смени същият е бил подложен на тези условия през повече от половината от работното време за всяка смяна. От разпитаните по делото, по инициатива на страните, свидетели се установи, че служебната дейност на ищеца включва работа в и извън служебния автомобил, който е снабден с климатична уредба за повишаване и понижаване на температурата, но от показанията на същите не се установи колко часа от всяка смяна ищецът е полагал труд извън автомобила. С оглед това, съдът приема, че ищецът не установи в условията на пълно и главно доказване всички предпоставки за възникване на правото по чл. 181, ал. 3 ЗМВР и по-конкретно твърдението си, че е полагал труд при твърдяните условия през повече от половината от работното време за всяка смяна.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При извод за неоснователност на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане по чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ищецът следва да му заплати юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 102,26 евро.