Протокол № 356 от 20.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 356 гр. П., 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500137 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят Д. Б. П., редовно призован, се явява лично.

Не се явява жалбоподателката Т. Б. Д., редовно призована. За двамата жалбоподатели се явява адв. Р., упълномощен от по-рано.

Ответникът Н. Т. Ш., редовно призован, не се явява. За него адв. И. П., упълномощен от по-рано.

Ответниците Г. А. П. и В. Б. А., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. П., редовно упълномощена.

Ответниците С. Ш. и Д. П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Адв. Р.: - Да се даде ход на делото.

Адв. П.: - Да се даде ход на делото.

Адв. П.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл. 142 от ГПК и в отсъствие на редовно призованите страни

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П., постановено по гр.д. № **** по описа на съда за 2023 година е отхвърлен предявения от Д. Б. П. с ЕГН ********** от село Ц., община Л., ул.“Д.“№ 9 и Т. Б. Д. с ЕГН ********** срещу С. С. Ш. с ЕГН ********** от град П., ул.“В.“№23, ет.3, ап.6, Н. Т. Ш. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ал.Б.“№73 и В. Б. А. с ЕГН ********** от село О., община К., обл.В., ул.Г.Д.“№1 иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.последно от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №143, том I, рег.№1784,дело №129/2022г по описа на нотариус Х. П. , вписа н в регистъра на НК под №70, с район на действие Районен съд-П..

Осъдени са Д. Б. П. с ЕГН ********** от село Ц., община Л., ул.“Д.“№9 и Т. Б. Д. с ЕГН ********** да заплатят на Н. Т. Ш. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ал.Б.“№73 сумата от 1000 лв. разноски по делото.

Осъдени са Д. Б. П. с ЕГН ********** от село Ц., община Л., ул.“Д.“№9 и Т. Б. Д. с ЕГН ********** да заплатят на В. Б. А. с ЕГН ********** от село О., община К., обл.В., ул."Г.Д.“№1сумата от 1000лв. разноски по делото.

В срок постановеното решение е обжалвано от Д. Б. П. и Т. Б. Д..

Оплакванията са за неправилност , необоснованост , нарушения на материалния закон и на процесуалните правила .

За да стигне до извода, че констатираното несъответствие в стойностите на двата имота не е съществено , не обосновава и не доказва привидност на процесната сделка, първоинстанционният съд неправилно възприел и ценил посочената съдебна практика на ВКС. Тя била неотносима или не пряко относима към конкретния казус.

Съдът не взел предвид, че несъответствието между двата имота се изразява не само в конкретната пазарна стойност, но и в перспективите за увеличението й, обусловени от различни факти като пряката близост на единия до магистралата и фактът, че той граничи със застроени имоти и 2 урбанизирана територия.

Несъответствието в стойността на двата имота, предмет на замяната, съдът не ценил заедно с останалите доказателства по делото.

Съдът не преценил правилно заключението на експерта относно цената на имотите. Съдът нарушил чл.195, ал.1 от ГПК, включително двете предложения, защото не упражнил служебното си правомощие да изясни и тези въпроси с приложение на съответните методи.

Съдът не оценил правилно и другите установени факти по делото: изявеното желание на ответника Ш. да купи имота и съответно натискът му върху всички собственици за това, в т.ч. чрез председателката на местната ОСЗ и лично. Съдът приел, че този натиск не изключва възможността да се извърши замяна на идеалните части с друг имот. Този факт е преценен извън останалите обстоятелства по делото. Целта на страните по сделката била да заобиколят разпоредбата на чл.33 от ЗС, а не просто да заменят идеални части от два явно неравностойни имоти.

Ответницата А. създала затруднение, като отказала да предостави телефона си за експертиза и възпрепятствала процеса на доказване във връзка с кореспонденция между страните по „Вайбър“.

Съдът не оценил важни косвени доказателства.

Ищците поискали и съдът допуснал събирането на писмено доказателство от Службата по вписванията - гр. П. за евентуалните разпоредителни сделки, извършвани от ответницата В. А. за периода от 28.04.2022 г. до момента на издаване на удостоверението. Представен бил издаденият официален документ - Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличаване на лице изх. № 3419 от 23.12.2024 г. на Службата по вписванията - гр. П.. От него било видно ,че ответницата А. е продала получения по замяната имот на трето лице. Двете сделки били извършени в един и същи ден.

Представя се като доказателство пред въззивната инстанция с въззивната жалба, придобит в хода на обжалването препис на нотариален акт № 144 от 28.04.2022 г., вх. № 3375 от 28.04.2022 г., Дв.вх. № 3365, т.12, дело 1825/2022 г. на СВп-П. за извършената сделка.

Съдът не кредитирал и оценил също свидетелските показания на св.

А.К., които също са в насока, че ответникът Н. Ш. и чрез посредници, се 3 домогва да придобие собствеността на имотите около бензиностанцията и паркинга чрез натиск за покупко- продажба.

Неправилен бил извода на съда, че ищците не са доказали твърденията си, че ответницата А. не е имала намерение да ползва заменения имот с идентификатор **********.

Това било доказано от местонахождението и състоянието на този имот далеч от всяка комуникация, запустял, обрасъл, с необходимост от скъпо разчистване и рекултивиране;местожителството на ответницата на над 200 км.от него, чак в област В. и липсата на жилище в с. Ц.;

Ответната страна не доказала, че А. се готви да развива земеделско производство на 1/6 от запустелия имот, получена от нея при процесната замяна.

След постановяване на решението било установено, че ответницата А. е продала полученият при „замяната" имот с идентификатор **********.

Неправилно съдът приел за недоказано, че между ответниците е постигнато друго съглашение, различно от обективираното в процесния нотариален акт. Съдът пропуснал да приложи чл.161 от ГПК, предвид явните затруднения, които ответницата А. създала пред изследването на кореспонденцията между нея и сестра и Т. Д., с оглед доказването на изявлението й, че е получила пари. Правилно съдът приел за доказано, че ответникът Ш. явно е имал намерение да придобие имота чрез продажба.

Неправилно обаче е прието, че това не изключва възможността да извърши замяна.

С исковата молба бил предявен още един - конститутивен иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС с евентуално искане, при уважаване на главния иск, съдът да признае правото на ищците да изкупят идеалната част от имота ,предмет на замяната.

Съдът не постановил диспозитив по този иск.

Молят първоинстанционното решение да бъде отменено и предавените искове – уважени.

Правят доказателствени искания на основание чл. 266, ал. 1, т. 1 от ГПК, относно експертизата, а относно писменото доказателство се обосновават неясно, че преклузия не е настъпила.

4

В срок е постъпил писмен отговор от Н. Ш.. Счита че обжалваното решение като правилно и обосновано, постановено в съответствие със събраните доказателства по делото, следва да бъде потвърдено.

Не било установено по делото извършената сделка по замяна да е нищожна на соченото основание.

От основното и допълнителното заключение на допуснатата по делото съдебно- техническа експертиза, приети в с. з. на 14.04.2025 г., съответно на 23.09.2025 г., се установило, че пазарната цена на заменения имот на В. А. е 806 лева, съответно 740 лева за имота на Ш.и. Видно от приложените удостоверения данъчната оценка на имота на А. е 87 лева, съответно имота на Ш.и е с данъчна оценка 33 лева. Дори и да е налице твърдяната от ищците разлика в оценките на двата заменени имота, не всяка нееквивалентност на насрещните престации сочи на накърняване на добрите нрави и опорочава договора по начин, че да го нрави нищожен. Неравностойността на насрещните престации, за да е накърняваща морала, следва да е толкова фрапантна, че на практика насрещната престация да клони към липса на такава. Страните разполагат със свободата да договарят параметрите на договорните правоотношения, в които влизат, като няма пречка при договор за замяна единият от имотите да има по-висока оценка от другия, в зависимост от нуждите и очакванията на договарящите.

Не били налице предпоставките на чл. 33, ал. 1 и 2 от Закона за собствеността за изкупуване на продадения имот, тъй като сделката, оформена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149. том 38. дело 2022/28.11.2022 г. по описа на СВп при РС П., е извършена между съсобственици.

Претендират разноски.

Писмен отговор е постъпил и от Г. П..

Правилно, въз основа на съвкупната преценка на всички писмени доказателства по делото, показанията на свидетелите С. Т.а и А.К., обяснения по реда на чл.176 ГПК на ищцата Т. Десабара и на В. А. ,заключението на първоначална и допълнителна експертиза - неоспорена от страните, съдът приел, че предявения иск по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за замяна, обективиран в нотариален акт №143, том I, дело №129/2022г по описа на нотариус Х. П. с рег.№70 на НК с район на 5 действие Районен съд -П. следва да бъда отхвърлен като неоснователен.

Правилно съдът приел, че твърдяната симулация при извършване на замяната като прикриваща продажба ,не е установена по несъмнен начин.

Правилно съдът приел, че не е налице значителна и явна нееквивалентност на двете насрещни продажбени правоотношения /пазарната стойност на дела на В. А. бил 806 лв., а на сем.Ш.и е 740 лв./ по процесния договор за замяна от 28.04.2022 г. доколкото договорът за замяна, уреден с разпоредбата на чл.222-223 от ЗЗД, се дефинира като двустранна облигационна връзка ,при която договарящите се страни се задължават взаимно да си прехвърлят собствеността върху вещи / или други нрава.

Правилно съдът приел още ,че дори и да са събрани косвени доказателства, че В. А. не е имала намерения да ползва имот **********, то с оглед установяването на субективния факт, какъвто е отношението на страните към конкретен правен резултат, от тях не би могло да се изведе извод, че действителната воля на страните по сделката, извършена с нотариален акт №143 от 28.04.2022 г. е различна от външно изразената такава.