Решение № 6230 от 21.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6230 гр. С, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДТ като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110126893 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „СВ“ АД с ЕИК *** и с адрес гр. С, БЦИЦБ, бул."ЦБ III" № 159, ет. 2 и 3 срещу С. В. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.НЙВ, №27, ет. 5, ап. 10, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1714,57 лв., представляваща потребена вода от длъжника за имот, находящ се на адрес: гр.С, бул. НЙВ, №27, ет. 5, ап. 10, клиентски № 2800038655 за периода от 12.2.2016 г. до 10.7.2020 г. ведно със законна лихва от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 342,53 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.3.2016 г. до 10.7.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49584/2020 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. Предвид посоченото претендира да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена в определения за това срок. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не депозира отговор на исковата молба.

В становище с вх. № 272073/07.12.2022 г. оспорва предявения иск и твърди, че не дължи претендираните суми.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения иск по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ е необходимо да бъде доказано в рамките на производството, че в процесния период между ищеца в качеството на ВиК оператор и ответника в качеството на потребител на ВиК услуги е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставял В 1 и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума.

В рамките на настоящото производство съдът намира за установено, че ответникът е потребител на ВиК услуги и страна по облигационна връзка с ищеца за предоставяне на ВиК услуги за недвижим имот, находящ се на адрес: гр.С, бул.НЙВ, №27, ет. 5, ап. 10, клиентски № 2800038655 в процесния период от 12.2.2016 г. до 10.7.2020 г. Този извод следва от представеното извлечение от персоналната партида на ответника в Имотния регистър, воден от Служба по вписвания – С, видно от което на 30.12.2003 г. е налице вписване на прехвърляне на собствеността върху имота чрез продажба, по която ответникът е купувач. След придобиване на правото на собственост на 30.12.2003 г. не се установява ответникът да го е прехвърлил на трето лице или да е учредил в полза на трето лице право на ползване, каквито действия биха довели до прекратяване на облигационната връзка с ищеца. От извлечението от имотния регистър е видно, че са извършвани вписвания на възбрана и частични нейни заличавания, които не влияят на качеството му потребител на ВиК услуги, тъй като същият остава собственик на имота и не се предоставя вещно право на ползване на трето лице.

От заключението на допусната съдебна експертиза се установява, че процесният имот е водоснобден и за него са предоставяни ВиК услуги, като общото количество потребена вода е 755,859 куб.м. , а стойността на услугите, предоставени от 12.2.2016 г. до 10.7.2020 г. възлиза на обща стойност 1734,72 лева с ДДС. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е изготвено от вещото лице на база пълно и обективно изследване на фактическите данни и при надлежно прилагане на притежаваните специални знания и умения. Не са налице данни ответникът своевременно да е възразил срещу извършените отчитания и начисления, а калкулацията и остойностяването на потребените услуги, при кредитиране заключението на СТЕ, съдът намира за съответно на приложимата към процесния период регулация.

Не се твърди и не се установява дължимите задължения да са погасени, поради което и съдът приема същите за дължими и подлежащи на изпълнение от ответника, а предявеният иск за основателен.

Ищецът е претендирал и възникване в тежест на ответника на задължения за заплащане на обезщетения за забава плащанията на дължимите суми. Претенцията за мораторна лихва се предпоставя от наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.

В случая ответникът не е изпълнил месечните си задължения за заплащане на потребената вода и предоставените за имота му ВиК услуги в 30-дневен срок от датата на съставянето на месечните фактури, както това е изрично предвидено в чл. 33, ал. 2 от публично известните и приложими в процесния период Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор "СВ“ АД одобрени с решение на ДКЕВР, съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед неизпълнение на задълженията в този срок на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Поради това съдът приема, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за забава, което на основание чл. 162 ГПК и при кредитиране на заключението на вещото лице определя в размер на 342,53 лева. Не се твърди и не се установява задължението да е погасен, поради което искът за присъждането е основателен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде присъдени сторените разноски в размер на 361,14 лева за исковото (41,14 лева – дължима държавна такса, 100 лв – юрисконсултско възнаграждение 220 лева за възнаграждение на вещо лице) и в размер на 91,42 лева за заповедното производство (41,42 лв – дължима държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение).

2

Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, Софийски районен съд, 118 състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. В. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.НЙВ, №27, ет. 5, ап. 10 дължи на „СВ“ АД, ЕИК *** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1714,57 лв., представляваща потребена вода от длъжника за имот, находящ се на адрес: гр.С, бул. НЙВ, №27, ет. 5, ап. 10, клиентски № 2800038655 за периода от 12.02.2016 г. до 10.07.2020 г. ведно със законна лихва от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 342,53 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.3.2016 г. до 10.7.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49584/2020 г.

ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.НЙВ, №27, ет. 5, ап. 10 да заплати на „СВ“ АД, ЕИК *** разноски в размер на 361,14 лева за производството по гр.д.

№26893/2021 г. на СРС, 118 състав и в размер на 91,14 лева по ч.гр.д.№ 49584/2020 г. на СРС, 118 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3