Решение № 158 от 06.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. С.а като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело № 20251100900466 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл. 51, ал.2 ЗЗД.

Ищецът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД предявява против „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за сумата от 236 471,50 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, представляваща 60 % от общо заплатеното от него в полза на А.С.Х., Р.А.Х., С.А.М., С.А.М., А.М.А. и Ф.М.Х. обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва, за смъртта на А.А.М., загинал при ПТП на 13.06.2019 г.

В исковата молба се твърди, че на 13.06.2019 г. около 07.20 часа на главен п ъ т I-1 Е-79 км. 136+660, водачът Ж.Д. Х. (застрахован по „Гражданска отговорност" в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“) управлявал товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, с peг. № ****, се движил в посока от с. Бели Извор към гр. Враца, като в съшия момент водачът на л. а. марка „Тойота“, модел „Корола“ с peг. № **** - Т.Г. С. (застрахован по „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД) е излизал от източния просек за изход от крайпътното заведение „Караваните“ с маневра за ляв завой. Пряката причина за настъпване на застрахователното събитие е било, че абсолютно противоправно водачът С. е излязъл, пренебрегвайки знаци В2 „Стоп“ и Г2 – „движение само на дясно“.

В резултат на настъпилото ПТП, А.А.М., който бил пасажер в л.а. марка „Тойота“, модел „Корола", получил тежки и несъвместими с живота травми.

Законните му наследници предявили иск по чл. 432 от КЗ срещу ищеца. В хода на първоинстанционното производство ищецът А.М.Х. (баща па пострадалия от ПТП А.А.М.) починал и били конституирани на основание чл. 227 от ТПК законните му наследници - А.С.М., Р.А.М., С.А.М., С.А.М., А.М.А. и Ф.М.Х..

С решение № 260053/29.09.2022 г., по т. д. № 42, по описа на Врачанския 1 окръжен съд, ищецът бил осъден да заплати сума в размер на 240 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от 09.02.2020 г. до окончателното изплащане, а с решение № 52 от 15.01.2025 г. по в. гр. д. № 430/2024 г., по описа на Апелативен съдСофия, решението на първоинстанционния съд било изменено в частта, свързана със законната лихва като било посочено, че обезщетение за забава в размер на законната лихва върху 240 000 лв. се дължало за периода от 08.11.2019 г. до 08.02.2020 г., като в останалата част било потвърдено.

Решението на Апелативен съд-София било постановено при участието на „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД като трето лице помагач.

Сочи, че ПТП било настъпило при независимо съизвършителство от двамата водачи, но при доминиращ принос от страна на застрахования в ответното дружество лек автомобил. Водачът С. бил отнел предимството на движещия се по главния път товарен автомобил, а следвало да изчака преминаването му. Несъобразявайки своето поведение с разпоредбите на ЗДвП и поставените пътни знаци, той създал предпоставки за настъпването на ПТП, като поставил другия водач в положение да не може да реагира своевременно за предотвратяване на ПТП. Според ищеца отговорността следвало да се поеме от двамата застрахователи в съотношение: 60 % от страна на ответника и 40 % от страна на ищеца.

Твърди, че на 31.05.2025 г. заплатил доброволно част от дължимата сума в размер на 286 939, 88 лв., а на 10.02.2025 г. остатъкът от дължимата сума в размер на 107 179,30 лв. била усвоена чрез наложен запор по изп. дело 291/2025 г., по описа на ЧСИ В.М., с което „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД погасило изцяло дълга си. Общо заплатената от ищеца сума била в размер на 394 119,18 лв., от които в настоящото производство претендира възстановяване на 60 % от нея или 236 471,50 лв. Моли да му бъда присъдени разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която е оспорил исковете.

Възразява срещу предявената акцесорна претенция за законна лихва върху изплатените главници, тъй като била изтекла давността на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Твърди, че заплатените от „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД суми за адвокатско възнаграждение и такси по тарифата за ЗЧСИ по изп. д. № 20258600400291 не били дължими от ответника.

Оспорва наличието на виновно поведение от страна на водача на л.а.

„Тойота Корола“, с рег. № ****, Т.Г. С..

Сочи, че единствената причина за произшествието било виновното поведение на водача на л. а. „Фиат Дукато“, с рег. № ****, Ж.Д. Х., който при разрешена скорост до 60 км/ч се е движил с 90 км/ч. и бил осъден с влязла в сила присъда по образувано срещу него НОХД. Поддържа, че произшествието щяло да се избегне, ако водачът Х. се движил в рамките на установената за пътния участък скорост.

Според ответника дори да се приемело, че водачът С. бил допуснал 2 нарушение на ЗДвП същото не било в причинна връзка с произшествието.

Твърди, че ищецът не го е поканил доброволно да възстанови претендираните с исковата молба суми, не бил изпаднал в забава и не дължал лихви.

В срока по чл. 372, ал. 2 от ГПК, с допълнителната искова молба, ищецът оспорва изложеното в отговора на исковата молба. Поддържа предявената искова молба. Сочи, че с исковата молба срещу ответника се претендирали единствено 60 % от платените суми за главници и лихви в полза на пострадалите лица, без съдебни разноски, без адвокатски възнаграждения и без такси към ЧСИ.

В срока по чл. 373, ал. 2 от ГПК, ответникът „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД поддържа подадения отговор на исковата молба. Оспорва като неоснователно искането за присъждане на законна лихва върху 60 % от сумата, която ищецът е изплатил, тъй като сумата включва и лихва за забава в размер на 142 563,38 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съобразно нормата на чл. 223, ал.2 от ГПК, това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

Ответникът е бил помагач на ищеца по т. д. № 42/2020 г., по описа на Врачанския окръжен съд, по което е постановено решение № 260053/29.09.2022 г., както и по в. гр. д. № 430/2024 г. по описа на Апелативен съд-София, по което е постановено решение № 52 от 15.01.2025 г. по в. гр. д.

№ 430/2024 г. Следователно установеното в мотивите на тези съдебни актове обвързва страните, вкл. видът и характера на вредите, увредените лица, размера на обезщетението, констатирания механизъм на ПТП и неговите съществени елементи - местоположението, движението на автомобилите, предприетите действия от водачите, а именно това, че на 13.06.2019 г. около 07.20 часа на главен път I-1 Е-79 км. 136+660, водачът Ж.Д. Х. е управлявал товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, с peг. № ****, се движил в посока от с. Бели Извор към гр. Враца, като в съшия момент водачът на л. а. марка „Тойота“, модел „Корола“ с peг. № **** - Т.Г. С. е излизал от източния просек за изход от крайпътното заведение „Караваните“ с маневра за ляв завой. Пряката причина за настъпване на застрахователното събитие е било, че водачът С. е излязъл, пренебрегвайки знаци В2 - „Стоп“ и Г2 – „движение само на дясно“. Скоростта на движение на товарния автомобил в момента на удара е била 89,4 км./ч., при разрешена 60 км./ч., а на лекия автомобил 21,78 км/ч. Опасната зона за спиране на ТА при установената скорост на движение е била 82,18 м., а при позволената скорост 45,24 м., което би позволило предотвратяване на удара. При положението на което е спрял водачът на ЛА е 3 имал техническа възможност да види и възприеме движещия се ТР.

При така установената фактическа обстановка следва да се направи извод, че са налице условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Водачът на ЛА е допринесъл за настъпването на вредите. При наличие на видимост, той не е спазил изискването на знак В2 „Стоп“, не е спрял и не е осигурил предимство на движещия се по пътя с предимство ТА, като същевременно е предприел непозволена на това кръстовище маневра, завивайки наляво, при разрешено със знак Г2 – „движение само надясно“.

При отчитане на значителната тежест на двете нарушенията на водача на ЛА, поставили началото на причинния процес довел до ПТП, съпоставени с нарушението на водача на ТД, движил се с превишена скорост 82,18 м., при позволената 45,24 м., по път с предимство, при добри климатични условия и видимост, то настоящата инстанция приема, че съпричиняването е в съотношение 60% за Т.Г. С. към 40% за Ж.Д. Х..

Тъй като при съпричиняване на вреди от няколко застраховани лица, техните застрахователи, отговаряйки вместо тях по силата на застрахователния договор, отговарят така, както всеки от причинителите отговаря пред увреденото лице (чл.499, ал.7 от КЗ, в редакцията към момента на настъпване на ПТП), ответникът дължи 60% от заплатеното от застрахователя- ищец обезщетение за вредите.

Между страните не се спори относно осъществените от ищеца плащания за главница, отразени в табличен вид в допълнителната искова молба, в общ размер на 240 000 лв. и следователно дължимата сума е 144 000 лв.(73 626,03 евро)

По отношение на заплатените от ищеца-застраховател лихви, при отчитане на нормата на чл.493, ал.1, т.5, чл.494, т.10 от КЗ и чл. 380, ал.1 и 2 от КЗ и липсата на отправено искане за плащане към този застраховател, обезщетението за неточно изпълнение във времево отношение е в следствие на забавата на ищеца, за която ответникът не носи отговорност, сочещо на неоснователност на претенцията в останалата част.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Витоша” № 89 Б, ЕИК 121718407, представлявано от К.Ч. и Б.В. – Изпълнителни директори, чрез пълномощника си юрк. Ю. К., да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1, чрез адв. П. В. от САК, гр.

4

София, бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 1 сумата 73 626,03 евро, която представлява 60 % от заплатено от ищеца в полза на А.С.М., Р.А.М., С.А.М., С.А.М., А.М.А. и Ф.М.Х. обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на А.А.М., загинал при ПТП на 13.06.2019 г., ведно със законна лихва от 10.03.2025 г., като отхвърля иск до пълния предявен размер 236 471,50 лв.

(120 907,81 евро).

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5