Решение № 317 от 11.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Варна, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110203731 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: * срещу Наказателно постановление № 24 – 0436 – 000565 от 02.09.2024 г., издадено от Началник сектор във Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя К., на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за това, че на 30.05.2024 г. в 14:36 часа в гр. Варна, ж.к.

„Чайка“ до блок № 14 паркира лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № А 6605 РА, негова собственост, като МПС създава опасност и е паркирано на пътното платно, което създава пречка за разминаване на два автомобила – нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят С. К. К. изразява несъгласието си с издаденото наказателно постановление, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място навежда твърдения, че не е извършил административно нарушение, доколкото е паркирал автомобила на второстепенна улица в жилищен комплекс „Чайка“, встрани от главна пътна артерия и не би могло да се приеме, че паркирания на това място автомобил създава пречка за другите участници в движението, като подчертава, че в 1 противен случай е следвало община Варна да регулира този пътен участък с пътни знаци, а не да предоставя на самите водачи или на контролните органи да преценят във всеки отделен случай дали паркиран автомобил създава опасност или представлява пречка за движението. Посочва, че наличието на пътен знак В 14 с изобразени на него „автобус и трактор“ – „Забранено е влизането на изобразените превозни средства“ не може да се отнася за неговия автомобил, който е лек автомобил. Също така оспорва констатацията, че не могат да се разминат на пътното платно два леки автомобила, като подчертава, че така и не става ясно от съдържанието на наказателното постановление по какъв начин паркирания му автомобил създава опасност и пречка за движението. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят С. К. К. моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 08.01.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3731 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. К. К. се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания, поставяйки акцент в своята пледоария върху недопустимостта, според него, конкретен полицейски служител да преценява дали дадено превозно средство създава опасност или представлява пречка за движението, доколкото той следва да отнесе този въпрос чрез своя ръководител до съответния компетентен орган и да бъде поставена маркировка, която да регулира престоя и паркирането на превозни средства на конкретното място. В обобщение жалбоподателят К. отправя молба за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Началник сектор във Второ РУ към ОД на МВР гр.

Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество в проведеното на 08.01.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3731 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В ранните следобедни часове на 30.05.2024 г. жалбоподателят С. К. К. паркирал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № А 6605 РА в близост до жилищен блок № 14 в ж.к. „Чайка“ в гр. Варна.

В 14:36 часа на същия този ден 30.05.2024 г. мл. експерт Н. С. К. – мл. ПИ 2 към Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна и мл. експерт А.И.Х. – мл. ПИ към Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна изпълнявали служебните си задължения по контрол върху опазване на обществения ред в района на блок № 14 в ж.к.

„Чайка“ в гр. Варна.

Двамата полицейски служители забелязали паркирания автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № А 6605 РА, като преценили, че превозното средство е паркирано върху пътното платно по начин, по който създава опасност и създава пречка за разминаване на два автомобила, поради което съставили глоба с фиш на собственика на автомобила – жалбоподателя С. К. К. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят С. К. К. изразил несъгласие със съставения срещу него глоба с фиш, вследствие на което процесния глоба с фиш бил анулиран и на 21.06.2024 г. Н. С. К. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 02.09.2024 г. Началник сектор във Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

3

В случая от представения в хода на административно – наказателното производство снимков материал по категоричен начин се индивидуализира мястото на което е бил паркиран лекия автомобил с рег. № А 6605 РА и начина по който е бил паркиран, поради което и съдът не намери за необходимо да събира повече доказателства в тази посока и респ. да ги обсъжда в настоящото изложение.

Още повече, че в случая възраженията на жалбоподателя срещу законосъобразността на наказателното постановление са от правно естество, като съдът ги споделя за напълно основателни, поради следните съображения:

Още на пръв поглед при прочитане на съдържанието на обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление се установява, че в случая, и АУАН, и издаденото наказателно постановление не съдържат реквизитите, изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата съдържа в себе си четири отделни хипотези на нарушения, запретявайки престоят и паркирането 1. - на място, където превозното средство създава опасност или 2. - е пречка за движението или закрива от другите участници в движението 3. - пътен знак или 4. - сигнал.

В случая очевидно липсва каквато и да конкретика относно възприетата цифрова квалификация, което наред с възприетото словесно изписване на нарушението води до невъзможност да се изведе едно конкретно, прецизно, точно и ясно административно „обвинение“.

Подобно съдържание на обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление води до невъзможност за организиране на адекватна защита, тъй като остава неясен фактическия състав, срещу който жалбоподателя се защитава.

Няма как на съда да не му направи впечатление, че липсва също така каквато и да е конкретика в какво се изразява тази опасност, която създава процесното МПС за движението, като видно от приложения снимков материал се установява, че автомобила е бил паркиран вдясно в пътното платно, при липсата на забранителни знаци или маркировка, като не се установяват, а дори не се и навеждат от страна на административно – наказващия орган конкретни факти да е било създадено затруднение или пречка за участници в движението 4 по пътищата.

Следва да обобщи, че тези пропуски в съдържанието на АУАН и наказателното постановление не са просто формални и незначителни, а в случая пряко нарушават правото на защита на санкционираното лице, поради което и водят до опорочаване на наказателното постановление до степен, изискваща неговата безусловна отмяна.

Поради тази причина, Наказателно постановление № 24 – 0436 – 000565 от 02.09.2024 г., издадено от Началник сектор във Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде отменено.

Съдът не вижда необходимост да обсъжда останалите възражения на жалбоподателя срещу законосъобразността на наказателното постановление, предвид изразената по – горе мотивирана позиция за незаконосъобразност на наказателното постановление.

С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна сторените разноски от страна на въззивника за адвокатско възнаграждение, които възлизат в размер на 400 лева, съгласно приложения на л. 27 от НАХД № 3731 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд договор за правна защита и съдействие от 10.10.2024 г, сключен между жалбоподателя К. и адв.

Т.Ч. от АК – Бургас.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 24 – 0436 – 000565 от 02.09.2024 г., издадено от Началник сектор във Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на С. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл.

183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за това, че на 30.05.2024 г. в 14:36 часа в гр. Варна, ж.к. „Чайка“ до блок № 14 паркира лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № А 6605 РА, негова собственост, като МПС създава опасност и е паркирано на пътното платно, което създава пречка за разминаване на два автомобила – нарушение на 5 разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Осъжда ОД на МВР гр. Варна да заплати на С. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: * парична сума в размер на 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 3731 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6