Определение № 609 от 24.10.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 81/2025
- Вид
- Определение № 609
- Подписан
- 24.10.2025
- Състав
- Марин Георгиев Маринов, Диана Димитрова Митева, Магдалена Кръстева Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25 ал.1 и ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 25 ал.1 и ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 609 гр. Варна, 24.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Марин Г. Маринов
Членове:
Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000081 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 6561/12.09.2025г., подадена от адв. Р., в качеството му на процесуален представител на въззиваема страна Р. Д. Ц. за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение №217/05.08.2025г., в частта, с която след отмяна на основателно обжалван първоинстанционен акт, претенцията на ищцата е отхвърлена и е била разгледано и уважено искане на въззивника „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД за определяне на разноски за двете инстанции.
Молителят сочи, че съдът неправилно е определил възнаграждението на юрисконсулта на банката над минимум, предвиден в НЗПП, който би бил съответен на невисока правна и фактическа сложност. Моли за изменение на въззивния акт с присъждане на не повече от по 100лв за защита във всяка инстанция.
Насрещната страна „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД е пропуснала срока за изразяване на становище, отчитан от констатирано с разпореждане № 1163/09.10.25г. фингирано връчване на електронен документ на 08.10.25г.
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения от закона едномесечен срок от легитимиран пълномощник на страната, осъдена за разноски, които не са били оповестени като размер до приключване на съдебно дирене, а се определят от съда въз основа на нормативна уредба.
Молбата за изменение на постановения акт на въззивния съд съответства на интереса на въззиваемата страна да намали тежест на възложените й разноски.
Искането е допустимо, но неоснователно, по следните съображения:
Правилото на чл. 78 ал.8 ГПК отразява спецификата на съдебно представителство от служител (юрисконсулт) на страната, изпълняващ функция в рамките на своето трудово или служебно отношение и получаващ 1 възнаграждението си текущо, а не конкретно за извършената дейност по защита в индивидуалния процес. В отклонение от общия случай на доказване на фактически договорено и заплатено на представителя възнаграждение, законодателят за тези хипотези урежда специално размер, с който работодателят да бъде компенсиран, като препраща към размерите на възнагражденията по НЗПП(изплащани от специализиран бюджет).
Действително, чл. 25 ал.1 и ал.2 НЗПП (в редакция, действала към изпълнение на задълженията на юрисконсулта преди изменение, бр. 53 от 2025 г.) предвижда услугата по представителство по дела с определен материален интерес над 10 000 лв. да се заплаща в граници между 150 и 450 лв. Въззивният съд е преценил, че производството като цяло не е нито изключително лесно(разглеждани са множество хипотези на неравноправност, събирани са технически експертизи), нито прекалено сложно, и затова е възприел средния размер от 300лв, като адекватен на особеностите на казуса.
Цитираните от молителя мотиви са изложени за обосновка на еднаквост на правната и фактическа сложност на производствата и пред двете инстанции, доколкото в конкретния случай въззивният съд е провел самостоятелно съдебно дирене със събиране на съществени за предмета на спора доказателства.
В този смисъл въззивният съд не намира да е допуснал грешка или пропуск при формиране на извода си по претенциите за разноски и констатира, че няма основание за изменение на крайното си произнасяне по този въпрос.
По тези съображения и на осн. чл.248 ал. 3 от ГПК, съставът на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6561/12.09.2025г., подадена от адв. Р., в качеството му на процесуален представител на въззиваема страна Р.
Д. Ц. за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение №217/05.08.2025г., в частта с която са били присъдени разноски в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД за горница над 200лв. до 600лв.
Определението подлежи на обжалване, на осн. чл. 248 ал.3 ГПК, с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2