Определение № 1443 от 19.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1443 гр. Варна, 19.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20233100900318 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. И. К. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която са предявени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., вследствие на ПТП, настъпило на 05.02.2020 год., около 12.30, настъпило на бул.“Осми приморски полк“ в гр.Варна в лява лента за движение посока бул.“Цар Освободител“ и причинено от водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, рег.№ В 6575 НР, при което последният ударила челно ищцата, която пресичала пътното платно на пешеходна пътека, причинявайки й средна телесна повреда, изразяваща се в травма на дясното ходило, сумата от 16 861.12 лева, обезщетение за забава върху главницата от 50 000 лева, начислено за времето от 02.06.2023 год. до датата на завеждане на исковата молба 03.06.2023 год., както и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата и сумата от 1 000 лева, представляваща претърпени имуществени вреди вследствие ПТП, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева на адв.Й.Б. по досъдебно производство 123/2020 год. и в размер на 500 лева в полза адв.Я. по НОХД № 120/2023 год., ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лева, начиная от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, които суми са платими по банкова сметка с титуляр ищцата Е. К. IBAN BG95 STSA *** – Банка ДСК АД.

В срока по чл. 367 ГПК, ЗД „Лев Инс“ АД депозира отговор на ИМ, с който оспорва предявените иск за неимуществени вреди по размер, релевирайки и възражение за съпричиняване. Предявеният иск за имуществени вреди оспорва по основателност и размер.

В депозираната ДИМ ищеца поддържа фактическите и правните си твърдения.

В отговора на ДИМ, ЗК „Лев Инс“ АД излага, че поддържа изцяло депозирания отговор на ИМ с наведените в него твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания.

Съдът приема размяната на книжа за приключила.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на деликт, от който ищцата е претърпяла неимуществени вреди, причинено по вина на водач на МПС, застрахован при ответното дружество, което се е съгласило да покрие риска с оглед сключен договор за застраховка „Гражданска застраховка“ на автомобилистите. Представени са 1 доказателства за предявена пред застрахователя преди завеждане на настоящите искове /получена на 28.02.2023 год./, по която не е налице произнасяне.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че предявените искове са допустими.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявените искове са с предмет право по застрахователно правоотношение, същите следва да бъдат разгледани по особения ред за търговски спорове.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира представените с исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателства, с изключение на приложените такива от л.17 до л.20 от делото /които не са събрани по надлежния ред в настоящото производство/, както и на л.73 и л.74/, които не са относими с оглед имуществената претенция/ и представените такива от ответното дружество с писмения отговор, са допустими и относими към предмета на спора, поради което приема, че същите следва да бъдат допуснати до събиране.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде уважено искането на ищцата за допускане до разпит на двама свидетели при режим на водене за установяване на претърпените болки и страдания, както и с оглед въведеното възражение за съпричиняване следва да се допусне разпит на посочения от ответното дружество свидетел, при режим на призоваване.

СЪДЪТ намира, че с оглед релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване следва да се уважи искането му за провеждане на САТЕ с така поставената задача, както и преценява за допустимо и относимо към спора провеждането на съдебномедицинска експертиза, поискана от ищеца с исковата молба. Поради горното и следва да се допусне комплексна СМАТ, като провеждането на същата, в частта й относно поставената от ответника задача, не следва да бъде отлагана за след изслушване показанията на допуснатия до разпит свидетел, при режим на призоваване. Отговорът на така поставения въпрос следва да се изведе от наличието или липсата на обективни данни по делото, включително досъдебното производство, а преценката на показанията на свидетЕ.та следва да бъде извършена от съда.

Следва да се изиска и НОХД № 120/2023 год. на РС Варна – 37 състав.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебно заседание да изложат становища във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устният доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Е. И. К. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която са предявени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., вследствие на ПТП, настъпило на 05.02.2020 год., около 12.30, настъпило на бул.“Осми приморски полк“ в гр.Варна в лява лента за движение посока бул.“Цар Освободител“ и причинено от водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, рег.№ В 6575 НР, при което последният ударила челно ищцата, която пресичала пътното платно на 2 пешеходна пътека, причинявайки й средна телесна повреда, изразяваща се в травма на дясното ходило, сумата от 16 861.12 лева, обезщетение за забава върху главницата от 50 000 лева, начислено за времето от 02.06.2023 год. до датата на завеждане на исковата молба 03.06.2023 год., както и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата и сумата от 1 000 лева, представляваща претърпени имуществени вреди вследствие ПТП, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева на адв.Й.Б. по досъдебно производство 123/2020 год. и в размер на 500 лева в полза адв.Я. по НОХД № 120/2023 год., ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лева, начиная от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, които суми са платими по банкова сметка с титуляр ищцата Е. К. IBAN*** – Банка ДСК АД.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от ГПК.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

В исковата молба ищеца излага, че на 05.02.2020 год. около 12.30 год. водачът на лек автомобил марка „Мерцедес Ц 200“ с рег. № В 6575 НР блъснал пресичащата платното за движение на бул.“Осми Приморски полк“, на сръстовището с ул.“Братя Миладинови“ в зоната на напречна пътна маркировка М 8.1. „Пешеходна пътека“ тип Зебра ищца, като й причинила средна телесна повреда, изразяваща се в травма на дясното ходило – счупване на основата на 2-ра, 3-та и 4-та предноходилни кости с леко разместване на фрагментите, фисула /пукнатина в предната част на малопищялната кост в областта на глезена/, което обусловило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 36 месеца. Излага, че болките са продължили повече от една година, през която се наложило ищцата да ползва помощни средства. Сочи се също така, че с решение № 175/01.02.2023 год. на ВРС – 37 състав, водачът на автомобила е бил признат за виновен, на основание чл.343, ал.1 б.“б“ пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 НК като му е наложено административно наказания глоба. Ищецът твърди, че към датата на ПТП лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, към което ищецът е подал заявление за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, по което не е налице произнасяне към настоящия момент. Ето защо, сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му изплати претендираните неимуществени и имуществени вреди.

Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът ЗК „Лев Инс“ депозира отговор, в който не оспорва извършването на деянието, неговата противоправност и вината на водача.

Оспорва иска за имуществени вреди по размер, като счита, че претендираната обезщетение е прекомерно с оглед на реално претърпените от ищцата вреди и счита, че справедливо обезщетяване на причинените му вреди би била сумата от 10 000 лева, без да се отчита евентуално съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващи се в пресичане на пътното платно от ищцата извън очертанията на пътното платно. Излагат се самостоятелни основания за неоснователност на иска за законна лихва, претендирана от датата на уведомяването на застрахователя, която 01.03.2023 год., като твърди, че отделно в представената покана не е посочена банкова сметка, по която да бъде преведена сумата.

Оспорва по основание е размер претенцията за имуществени вреди.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва наведените твърдения от ответното дружество, развивайки и правни доводи.

С депозирания в срока по чл.373 ГПК допълнителен отговор на допълнителната искова молба, ответното дружество поддържа отговора си.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказването на активната си легитимация, фактът на настъпилото ПТП, претърпяването на 3 неимуществените и имуществени вреди, както и техният размер.

В тежест на ответника е да установи наведените правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи твърдения, както и релевираното възражение за съпричиняване.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ, както следва: настъпилото на 05.02.2020 год. ПТП, при установен механизъм и вина на водача с решение по АНД № 120/2023 год. наличието на застрахователна полица, валидно сключена между водача на лекия автомобил, участвал в процесното ПТП и ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на покритие 05.02.2020 год.; отправянето на застрахователна претенция от ищците към ответното дружество;

УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на основанието на иска, както и че са ангажирали допустими доказателствени средства за твърдените от тях факти и обстоятелства, с изключение на ищцата, която не ангажира доказателства за размера на претендираните имуществени вреди.

УКАЗВА на страните възможността в съдебно заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез съдействието на медиатор.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателства, с изключение на приложените такива от л.17 до л.20 от делото, както и на л.73 и л.74.

НЕ ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ приложените към исковата молба писмени доказателства от л.17 до л.20 от делото, както и на л.73 и л.74.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА НАХД № 120/2023 год. на РС Варна – 37 състав.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца за датата на съдебното заседание да ангажират гласни доказателства чрез разпита на двама свидетел при режим на водене за установяване на претърпени болки и страдания.

ДОПУСКА до разпит, при режим на призоваване, БОРЯНА СВЕТОГОР ДЕНЕВЕ, с адрес за призоваване гр.Варна, *** А, за установяване на релевираното от ответника възражение за съпричиняване.