Определение № 655 от 17.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 655 гр. Перник, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500344 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЦАЗИЯ“ ООД, чрез адв.Т. Н., САК, против Определение № 27 от 14.01.2026 г. по гр. д. № 149/2025 г. на РС Радомир, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 212/10.10.2025 г., постановено по посоченото дело.

В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение, с което е отхвърлено искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Жалбоподателят сочи, че определеното от съда и присъдено адвокатско възнаграждение в полза на ответната страна е завишено и не е съобразено с правната и фактическа сложност на делото. Сочи още, че присъденото възнаграждение не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22. В заключение се иска отмяна на определението и редуциране на размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответната страна.

В законоустановения срок не е постъпил отговор по депозираната частна жалба.

Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима - насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване, подадена е в преклузивния срок и е депозирана от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Гр. д. № 149/2025 г. на Районен съд - Радомир е приключило с решение № 212 от 10.10.2025 г., с което по иск с правно основание чл.422 ГПК съдът е признал за установено, че К. К. Н. и Г. К. Н. дължат на „Водоснабдяване и канализация“ ООД суми, представляващи стойността на доставена, отведена и пречистена питейна вода за обект, находящ се в ***, като така предявените искове са частично отхвърлени. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответниците на основание чл. 38, 1 ал. 2 от Закона за адвокатурата разноски в производството в размер на 668,64 лева с оглед частичното отхвърляне на исковете. Ответниците са били представлявани от адв. И. – САК.

Ищцовото дружество е депозирало молба по чл. 248 ГПК, като с обжалваното определение РС - Радомир е отхвърлил направеното искане, като не е допуснал изменение на решението в частта за разноските, при което същите са останали в непроменен размер.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Въззивният съд се съобразява с постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, в което е посочено, че приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение.

Настоящият въззивен състав споделя и съдебната практика, която приема, че посочените в наредбата размери на адвокатските хонорари могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията на процесуалните представители на страните, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото (така в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о.).

Ето защо намира, че присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не е прекомерно при отчитане на правната и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия. Проведеното производство пред РС – Радомир е по реда на чл.422 ГПК, като същото е започнало с такова по реда на чл.410 ГПК. В производството пред първата инстанция са проведени няколко открити съдебни заседания, като процесуалният представител на ищеца е участвал активно. Същият е изготвил отговор и писмени становища по делото, проучвайки писмени доказателства, участвал е активно при изслушването на ССчЕ и разпитът на свидетеля по делото.

С оглед на всичко гореизложено, не е налице основание за изменение на размера на така определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, поради което всички доводи и възражения в жалбата са неоснователни, а обжалваното с нея определение следва да се потвърди.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 27/14.01.2026 г., постановено по гр. д. № 149/2025 г. по описа на Районен съд – Радомир.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3