Решение № 3265 от 24.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3265 гр. Пловдив, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330102723 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.

128, т. 2 от КТ, чл. 215 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 150 от КТ.

В частта касателно претендираните първоначално от ищеца суми за здравно и обществено осигуряване исковата молба е върната с влязло в сила разпореждане № 8049/18.03.2025 г. по гр. дело № 2723/2025 г. на ПдРС, XIII гр. състав.

Ищецът В. У. иска от съда да осъди ответника „Интер транс 13“ ЕООД да му заплати парични суми в следните размери: 500 евро, представляваща командировъчни пари за командироването му извън страната за периода от 29.09.2024 г. до 09.10.2024 г. (10 дни) в качеството му на заемащ длъжността****; 933 лева – трудово възнаграждение за периода септемвриоктомври 2024 г., 200 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 14.08.2024 г. до 21.10.2024 г., и 500 лева – възнаграждение за положени 44 часа извънреден труд за периода от 14.08.2024 г. до 21.10.2024 г., всички въз основа на сключения между страните трудов 1 договор № **, сключен между страните на ***г. и прекратен на 21.10.2024 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 11.02.2025 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че *** сключил трудов договор с работодателя „Интер транс 13“ ЕООД, по силата на който заел длъжността ***. Договорът бил прекратен на *** г. Докато заемал посочената длъжност, ищецът бил командирован да извърши превозен курс извън страната в периода 29.09.2024 г. – 09.10.2024 г. (10 дни), за което не му се платила полагащата му се сума от 500 евро. Отделно от това, бившият му работодател не му заплатил дължимото трудово възнаграждение за периода от месец септември-октомври 2024 г., възлизащо на 933 лева. Не му било заплатено и обезщетение за неизползвания от него годишен отпуск в размер на 200 лева за периода 14.08.2024 г. – 21.10.2024 г. Положил в периода от 14.08.2024 г. – 21.10.2024 г.общо 44 часа извънреден труд, за които ответникът не му заплатил дължимото възнаграждение от 500 лева.

В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответника по делото „Интер транс 13“ ЕООД. В открито заседание дружеството оспорва да има неплатени суми към ищеца . Оспорва твърдението на последния, че по време на действието на трудовото правоотношение между страните е положил общо 44 часа извънреден труд. Твърди, че всички претендирани суми са изплатени на ищеца.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Не е спорно по делото, че между В. У. и „Интер транс 13“ ЕООД в периода от 14.08.2024 г. до 21.10.2024 г. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността *** с дължимо брутно месечно възнаграждение в размер на 933 лева; че за периода от 29.09.2024 г. до 09.10.2024 г. ищецът е бил командирован по направление ***.

Първият спорен въпрос по делото е съществуват ли неплатени задължения за трудово възнаграждение на ищеца за месеците септември и октомври 2024 г. От представените таблици за отчитане на явяването и 2 неявяването на работа и от заключението на вещото лице по ССчЕ Т. Р., което се кредитира от съда като правилно и обосновано, се установява, че за процесния период ищецът У. е отработил общо 20 човекодни, като при съобразяване че и през месец август са отработени 13 човекодни, работодателят е начислил и заплатил на работника в цялост дължимото нетно възнаграждение в общ размер 1122,68 лева.

Следващият спорен въпрос по делото е дали съществуват неизпълнени задължения за заплащане на обезщетение при командировка към ищеца У. в периода от 29.09.2024 г. до 09.10.2024г. От заключението по съдебносчетоводната експертиза се установява, че за срока на действие на трудовото правоотношение (от август до октомври 2024 г.) г-н У. е бил командирован пет пъти за общо 43 дена. Вещото лице посочва, че за прекараните от ищеца дни в командировка нему се дължат 1505 евро, която сума му е заплатена в цялост от „Интер Транс 13“ ЕООД.

На следващо място, спорно е съществуването на вземане у работникаищец за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ. От представените по делото ведомост и фишове за работна заплата, както и от приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът У. е разполагал с правото да ползва 6 дни платен отпуск. В тази връзка работодателят „Интер Транс 13“ ЕООД му е начислил и изплатил в цялост обезщетение съгласно горецитираната разпоредба в размер на 219,08 лева.

В заключение, с оглед последния спорен въпрос – дали съществува в полза на ищеца У. вземане за неплатено възнаграждение за положен от него при „Интер Транс 13“ ЕООД извънреден труд с продължителност 44 часа – съдът кредитира заключението на вещото лице-счетоводител и представените от работодателя отчетни форми. От тях се установява, че за периода от м. август до м. октомври 2024 г. ищецът не е полагал извънреден труд, за който да му се дължи възнаграждение от работодателя.

По правото:

Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Дължи се плащане единствено за реално престиран труд (в т. см. напр. определение № 111 от 24.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3821/2019 г., IV г. о., 3

ГК).

Съгласно чл. 215 от КТ при командироване работникът има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Последният в случая е този по Приложение № 3 към чл. 31 от НСКСЧ.

По силата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

Съгласно чл. 150 и чл. 262 от КТ з а положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, уговорен между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 50 на сто - за работа през работните дни; 75 на сто - за работа през почивните дни; 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Предвид достигнатите по-горе фактически констатации, следва извод, че не са налице предпоставките за уважаване на исковете по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 215 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 150 от КТ. Ищецът не е материалноправно легитимиран кредитор на ответника по процесните вземания. Исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Интер Транс 13“ ЕООД следва да се присъдят направените разноски за производството в размер на 587,99 евро съгласно представения списък по чл.

80 от ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от В. Р. У., ЕГН **********, против „Интер Транс 13“ ЕООД, ЕИК 202858918, искове за осъждане на дружеството да заплати на ищеца следните парични суми: на основание чл. 215 от КТ – 500 евро, представляваща командировъчни пари за командироването му извън страната за периода от 29.09.2024 г. до 09.10.2024 г.

4

(10 дни) в качеството му на заемащ длъжността***; на основание чл. 128, т. 2 от КТ – 933 лева – трудово възнаграждение за периода септември-октомври 2024 г.; на основание чл. 224, ал. 1 от КТ – 200 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 14.08.2024 г. до 21.10.2024 г., и на основание чл. 150 от КТ – 500 лева – възнаграждение за положени 44 часа извънреден труд за периода от 14.08.2024 г. до 21.10.2024 г., всички въз основа на сключения между страните трудов договор № **, сключен между страните на *** г. и прекратен на *** г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 11.02.2025 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА В. Р. У., ЕГН **********, да заплати на „Интер Транс 13“ ЕООД, ЕИК 202858918, сумата от 587,99 евро /петстотин осемдесет и седем евро и деветдесет и девет евроцента/, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 5