Решение № 3414 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3414 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110158929 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано след препращане по подсъдност от РС- Червен Бряг по предявени от „Т********” ЕАД против П.

Н. К. за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения по чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката и във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: София, ж.к. „Младост-1“, бл. 58, вх. А, ап. 1, с аб. № 81990, за които по ч.гр.д.№ 149/2023 г. на РС-Червен Бряг е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: 767,19 лева- стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 10.02.2023 г.. до изплащане на вземането, 127,90 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 31.10.2022г., както и суми за дялово разпределение: 30,96 лева - главница за периода от мД0.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 10.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,47 лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до 31.10.2022г.

От страна на третото лице-помагач „Т*******Л” ООД, конституиран на страната на ищеца, се представят отчетни документи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена 1 за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Не се спори и се установява от представения нотариален акт № 71н.д.№ 245/2002 г., че имотът на посочения адрес е бил продаден от Радка Петкова Райкова на ответника П. Н. К. през 2002 г., като продавачът Радка Петкова Райкова е запазила пожизнено правото на ползване. Следва, че с посочения договор ответникът е придобил „голата собственост“, като до смъртта на ползвателя клиент по отношение на ищеца е бил ползвателят, а не собственика. От неоспорения препис от акт за смърт, представен по настоящото дело, се установява, че Радка Петкова Райкова е починала през 2006 г. Правото на ползване е погасено със смъртта на ползвателя, поради което и при липсата на други доказателства за промяна на собствеността или ползването, следва, че за последващия период, след 2006 г. страна по облигационното отношение с ищеца се явява ответникът П. Н. К..

Страните не са оспорили заключението по назначената съдебнотехническа експертиза, от което се установява, че доставената за имота през процесния период топлинна енергия включва: сградна инсталация, отопление, както и битово горещо водоснабдяване, като конкретно топлината енергия е калкулирана въз основа на показанията на ИРРО на 1 бр. радиатор и тръбна лира в банята, за която служебно е била начислена максимална стойност, тъй като е без индивидуален разпределител на разходите за отопление /ИРРО/.

Щранг-лирите са отоплителни тела по силата на § 1, т. 37 от ДР на Закона за енергетиката, съгласно който "Отоплителни тела" са тръбните отоплителни тела и щранг-лири и други посочени, които са конструктивни елементи. В заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) е разяснен начинът, по който подлежи на определяне топлинната енергия, отдадена от щранг-лирите, но вещото лице посочва, че не може да провери дали правилно е била начислена топлинната енергия поради това, че в изравнителните сметки и главните отчети няма никакви данни за топлинната енергия на това отоплително тяло - щранг-лира.

Съдът е в невъзможност да определи по реда на чл. 162 ГПК стойността на топлинната енергия, компонент от която е топлинната енергия само на лирата, тъй като по делото няма данни каква част от общо начислената топлинна енергия представлява служебно начислената за лирата. Поради това и въз основа на таблицата към заключението на СТЕ съдът намира, че възприетата от вещото лице обща стойност на доставена топлинна енергия следва да бъде намалена със сумите за отопление, а именно: 124,85 лв., 123,36 лв., или общо намаляване с 248,21 лв., при което и дяловото разпределение се приема за доказано в размер на общо 519 лв. (284,64 +234,36)

2

Начисленото по фактури е в размер на 759,87 лв., което е с 240,87 лв. повече от действителното потребление (519 лв.), което е доказано по делото.

Следва, че на стойност 519 лв. е доказаното по делото действително потребление, спрямо което подлежи на разглеждане възражението на ответника за погасяване по давност.

Следва да се отбележи, че м акар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, тази отмяна не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.

Следва също да се отбележи, че възражението на ответника във връзка с обстоятелството, дали има действащ договор между етажните собственици и фирмата за дялово разпределение (което ответникът обосновава с отнет лиценз) е несъстоятелно, защото това възражение не ползва позицията на ответника. Ако се приеме, че няма надлежно сключен договор за услугата дялово разпределение, то в такъв случай задълженията би следвало да бъдат в значително по-висок размер, несъответен на индивидуалното потребление.

Ако се приеме, че етажите собственици не са изпълнили задължението си да сключат договор за извършване на услугата дялово разпределение , потреблението ще следва да се определи от топлопреносното предприятие (т.е. от „Т********” ЕАД) по правилата на т. 9 от приложението към 3

Наредбата във връзка с чл. 61, ал. 3 от Наредбата, или без каквито и да е нормативно установени правила (ако договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен, то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал. 1 и потребителите не са избрали друго лице), което следва по аргумент от чл. 61, ал. 3 за непосочените в тази алинея случаи. Иначе казано, ако съдът приеме липса на договор за дялово разпределение, то задълженията следва да бъдат определени, като доставената за сградата топлинна енергия бъде разпределена между етажните собственици само въз основа отопляемите обеми на имотите - без оглед на това, какво е реалното индивидуално потребление, дали отделен имот е с демонтирани радиатори или е с нулево потребление (защото изготвените отчети за реално потребление няма да могат да бъдат ползвани).

Поради това съдът намира, че сключването на договор с топлинния счетоводител е установено в достатъчно пълна степен.

Както бе прието по-горе, действително потребление, спрямо което подлежи на разглеждане възражението на ответника за погасяване по давност, е на стойност 519 лв.

Като се има предвид, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, следва, че заявеното от страна на ответника възражение за погасяване по давност е основателно за прогнозно начислените месечни задължения, за които са били издавани фактури – за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., общо в размер на 47,31 лв., след намаляване с които крайният дължим от ответника размер е 471,69 лв. (519 – 47,31), за колкото главното задължение за топлинна енергия се явява установено, съответно установителният иск частично основателен. В еврова равностойност – 241,17 евро.

Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Т********” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „Т********” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което и въз основа на изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза заключение, намира, че за периода ответникът дължат такса за услугата дялово разпределение в размер на 30,96 лв., колкото и се претендира – или 15,83 евро.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено 4 счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна – за 565,97 лв. или 289,38 евро за исковото производство (от общо в размер на 1 050 лв.), както и 40,43 лв. или 20,67 евро за заповедното производство.

От страна на ответника разноски не се претендират.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Н. К. с

ЕГН:**********, че има парични задължения по чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката към „Т********” ЕАД с ЕИК ****** във връзка с топлоснабдяване на имот а адрес: София, ж.к. „Младост-1“, бл. 58, вх. А, ап. 1, с аб. № 81990, в размери: 241,17 евро /471,69 лв./ - стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 10.02.2023 г.. до изплащане на вземането, както и суми за дялово разпределение: 15,83 евро /30,96 лева/ - главница за периода от м. 10.2019г. до 5 м.04.2021г., ведно със законната лихва от 10.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 149/2023 г. на РС-Червен Бряг е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.