Решение № 5464 от 27.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5464 гр. София, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100112556 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от А. – Й. Д. Д., с която e предявен осъдителен иск срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение, за което постановлението за привличане на ищеца като обвиняем е отменено, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е пострадал от незаконно повдигане и поддържане на обвинение, за което постановлението за привличане на ищеца като обвиняем е отменено с постановление на Софийска градска прокуратура от 04.10.2023 г. по пр.пр. №10783/2023 г. Сочи, че на 04.05.2023 г., въз основа на постановление от същата дата на Софийска районна прокуратура, е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.211, вр.чл. 209, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК (измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай) и му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 100 000 лв. С постановление от 05.04.2023 г. му е наложена и забрана да напуска пределите на Република България. Наказателното производство е образувано по повод проведени преговори между ищеца, в качеството му на управител на „Данаос Девелопмен“ ЕАД, и „Мастер Инвест“ ООД за реализиране на инвестиционен проект за строителство на жилищен комплекс с офиси и търговски части. В хода на изпълнение на договора между двете дружества възникнали спорове във връзка с договорни ангажименти, за което са заведени граждански дела и е подадена жалба от „Мастер Инвест“ ООД до СРП, по която е образувано наказателно производство. Поддържа, че 1 наказателното производство го превърнало в „човек с престъпен бизнес“ и „обвиняем в тежко криминално престъпление“, поради което бил уронен професионалния му авторитет, както и името на управляваната от него фирма.

Наказателното производство било публично оповестено - публикувани са поредица статии във вестник „Банкер“, в които твърденията от разследването са лансирани като доказани факти. Затворил се в себе си, преживял стрес, чувствал се безсилен, а бизнес дейността му се обезсмислила. Наложило се да преустанови работа. Сочи, че приятелите му се срещали с него по-рядко и видимо „охладнели“. Напрежението от наказателното разследване се отразило и във взаимоотношенията със семейството му и близките. Поради забраната да напуска страната, въпреки че е и гръцки гражданин, се наложило да преустанови контактите си с колегите и роднините си в Гърция. Твърди, че незаконосъобразните действия на прокуратурата, макар и отменени, имат последици и понастоящем. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение, е в размер на 50 000 лв., законната лихва считано от 04.10.2023 г., както и разноски по делото.

Ответникът оспорва иска. Оспорва допустимостта на претенцията за вреди, счита, че е приложима разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ следва наказателното производство да е прекратено, което не е сторено в настоящия случай и твърди, че отмяната на привличането на едно лице в качеството му на обвиняем не води до извод за незаконосъобразност на обвинението. Оспорва наличието на твърдените вреди. Твърди, че липсват данни Прокуратурата на Република България неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното производство в медиите. Оспорва началния момент, от който се претендира законна лихва. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като сочи, че същият не е съобразен с принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ:

Установява се от представените писмени доказателства, че на 04.05.2023 г. с Постановление №9076/04.05.2023 г. (л.83 и сл. от том I от приложенията) ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 211, вр, чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК – за това, че в периода от началото на месец януари на 2021 г. до 05.11.2021 г. в гр. София, в съучастие като извършител със С.С.Д. и Й. Т. К., с цел да набави за себе си и другиго имотна облага, възбудил заблуждение у М.Х.Б. и М.Р.Б., че ще бъде извършен строеж на жилищен комплекс, офиси, обществено обслужване и търговски части от 85 000 кв.м. разгъната застроена площ в имот и с това причинил на ТД „МАСТЕР ИНВЕСТ“ ООД имотна вреда в особено големи размери – 1 2

546 670,36 лева. Със същия акт на ищеца е определена мярка за неотклонение „Паричка гаранция“ в размер на 100 000 лева.

С постановление от 04.05.2023 г. на наблюдаващия прокурор при СРП на основание чл. 68, ал. 1, вр. чл. 57 и чл. 199 НПК на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на Република България, освен с разрешение на прокуратурата, като е разпоредено на директора на Дирекция „Миграция” незабавно да приведе в изпълнение постановлението съобразно чл. 76, т. 1 ЗБЛД и да уведоми съответните ГКПП.

На 11.09.2023 г. ищецът е разпитан в качеството си на обвиняем – видно от Протокол за разпит на обвиняем от 11.09.2023 г. (л.86 и сл. от том I от приложенията).

Установява се от писмените доказателства, че с Постановление от 23.10.2023 г. по пр.пр. №9076/2022г. на СРП, ДП № 73/2022 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 10783/2023 г. по описа на СГП, е отменено постановление на СРП от 04.05.2023 г. за привличане в качеството на обвиняем на ищеца за извършено от него престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК по пр.пр. №9076/2022г по описа на СРП, ДП№73/2022г., по описа на СДВР. Със същото е отменена и наложената на ищеца мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 100 000 лева. Отменена е и наложената на ищеца принудителната процесуална мярка по чл. 68 НПК „Забрана за напускане пределите на Р.България“ наложена с постановление от 05.04.2023 г. на наблюдаващия прокурор при СРП на основание чл. 68, ал. 1, вр. чл. 57 и чл. 199 НПК. Водещ мотив за постановяване на акта е констатирано нарушение при прилагане на материалния закон - неправилно е приложена разпоредбата на

НК в хипотезата на един гражданско/административно правен спор. Съгласно съображенията на СГП не е направена правилна и законосъобразна правна преценка, респ. релевантна оценка на доказателствата, предвид на което и действията по повдигане на обвинение са необосновани и са налице основания за отмяната им.

Прокурорът от СГП сочи още в акта си, че са използвани институти от НПК за засягане на административни и търговски взаимоотношения по договорни проекти между страни, с използване на наказателно-правни похвати.

За да възникне вземане по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ следва да се осъществят елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено, претърпени вреди и причинна връзка между незаконното обвинение и вредите. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г. отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. В настоящия случай формално не е постановен акт по смисъла на чл.24 НПК за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, но отмяната на акта за привличането му в качеството на обвиняем по образувано наказателно производство има същият процесуален ефект. Ето защо и доколкото ищецът е 3 конституиран в качеството си на обвиняемо лице по наказателно производство, а в последствие е преразгледано привличането му като обвиняем и с прокурорски акт процесуалното действие е отменено поради материалната му незаконосъобразност, съдът приема че хипотезата е аналогична на незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено. Ето защо в полза на ищеца е възникнало право да претендира обезщетение за възникналите в причинна връзка с незаконното обвинение вреди.

От показанията на свидетеля Й. Т. К., колега на ищеца, се установява, че ищецът е заемал длъжността изпълнителен директор в дружество, участвало в строителен проект. След спор с потенциален съинвеститор, се намерила прокуратурата да проверява разрешението за строеж и устройствения план, издадени от Столична община. По думите на свидетеля, животът им станал ад, не можели да обяснят на семействата си случващото се, ищецът загубил доверието на собственика на дружеството, в което работел, не могъл да напуска страната, понесъл финансови загуби.

От показанията на Д. Б. Д. – майка на ищеца, се установява, че по време на образуваното наказателно производство бащата на ищеца бил диагностициран с тежко заболяване, което налагало извършване на спешна операция в Гърция, но ищецът не можел да го придружи, заради забраната да напуска страната. Синът й се променил, станал неспокоен, съкрушен, унизен, не говорил, бил в безизходица, възникнали му здравословни проблеми.

Отчуждил се от семейството. Приятелите му се отдръпнали. Към настоящия момент ищецът не е преодолял случилото се, налага се да доказва правотата си пред партньори, акционери в дружеството.

При така установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение. При присъждане на обезщетение за конкретно увреждане неимуществени права и правнозащитими интереси съдът е ограничен от твърденията в исковата молба за причинените вреди, въз основа на които се иска да бъде ангажирана отговорността на правозащитните органи. Повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга личния, семеен, социален и професионален живот на обвиненото лице, както и неговите авторитет и достойнство. След като чрез наказателната репресия се засягат правата и интересите на гражданите, съдът е длъжен да присъди обезщетение за незаконното обвинение, но при съобразяване с релевантните за конкретния спор обстоятелства и доказването им по делото. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на имуществените вреди се определя от съда по справедливост.

В конкретния случай, при преценка на обезщетението, следва да се съобразят възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време, през който се е водело наказателното производство, както броят и вида 4 на престъпленията, които са били разследвани в досъдебното производство, тежестта на обвиненията, мерките за неотклонение, които са били взети срещу ищеца, продължителността на наказателното преследване. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

Съдът отчита следните обстоятелства, имащи отношение към понесените вреди, съответно - размера на дължимото обезщетение: на ищеца е повдигнато обвинение по чл. 211, във вр.с чл.209, ал.1 във, вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал. 1 от НК, т.е. за тежко престъпление, което е наказуемо с лишаване от свобода в размер до 10 години, както и конфискация до 1/2 от имуществото.

Тежестта на предвидените наказателноправни последици, от обективна страна предопределя и високия интензитет на потенциалните негативни последици за личността на ищеца. В процесния случай наказателното производство е приключило за ищеца на досъдебната фаза и е продължило от привличането му като обвиняем на 04.05.2023г. до отмяната на привличането му на 23.10.2023 г., т.е. наказателното производство срещу ищеца е продължило пет месеца. Взета е мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 100 000 лева, която макар да не е най-леката мярка за процесуална принуда, не е свързана със съществени ограничения и съдът приема, че не се отразила значимо върху начина му на живот. Другата наложена мярка на процесуална принуда - забрана да напуска пределите на Република България, представлява съществено засягане на обичайния начин на живот на ищеца, който има освен българско, и гръцко гражданско и роднини и приятели в Република Гърция, съответно – през петмесечния период на действие на мярката е бил ограничен да пътува до Република Гърция. Това представлява сериозно нарушение на личния му и професионален живот, доколкото са ограничени професионалните му контакти с бизнес партньори в Гърция, което е съществената част от неговия професионален живот.