Решение № 2216 от 08.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2216 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330110314 по описа за 2024 година

С исковата молба ищцата М. С. К. е предявил против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД пасивно субективно и кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както следва:

1. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че сключеният между тях Договор за паричен заем № ........../04.05.2020 г. е недействителен, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК;

2. за осъждане на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати в полза на ищцата сумата от 67, 83 лв. (след прието с Определение от 24.04.2025 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличаване на неговия размер), представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ........../04.05.2020 г.;

3. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство № ........../04.05.2020 г. е недействителен, 1 поради липса на правно основание, поради противоречието му със закона и поради противоречието му с добрите нрави.

4. за осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД да заплати в полза на ищцата сумата от 463, 19 лв. (след прието с Определение от 24.04.2025 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличаване на неговия размер), представляваща недължимо платено и получено от ответника при начална липса на правно основание възнаграждение за поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство № ........../04.05.2020 г.

Ищцата твърди, че между нея и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ........../04.05.2020 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на ищцата да върне сумата от 1 096, 81 лв. на 26 седмични вноски. Сочи, че в договора е установен годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 41, 74 %. Твърди, че с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Договора е установено задължение за предоставяне на обезпечение от страна на ищцата, в изпълнение на което задължение ищцата е сключила с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № ........../04.05.2020 г. Сочи, че в чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство е установено задължение за ищцата за заплащане на възнаграждение за поръчителство от 463, 19 лв. Излага съображения за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа, че посочения в договора годишен лихвен процент не отговаря на действително приложения, доколкото уговореното възнаграждение за поръчителство представлява скрита печалба и добавък към договорната лихва. Счита, че по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че поради невключване на възнаграждението за поръчителство в годишния процент на разходите, посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита не отговаря на действително приложения. В този смисъл се позовава на практика на СЕС и счита, че е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, доколкото е сключен при липса на основание – с оглед акцесорния му характер и недействителността на договора за паричен заем. Сочи, че договорът за поръчителство е сключен с цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за недействителност на договора за поръчителство, поради установяването му в противоречие с добрите нрави, доколкото ищцата 2 не получава насрещна престация по него срещу задължението й за заплащане на възнаграждение. Сочи, че по договорите са осъществени частични плащания, но подлежи на връщане единствено чистата стойност по договора за паричен заем на основание чл. 23 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на разходите не води до недействителност на целия договор, доколкото приложение следва да намери разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК. Позовава се на практика на СЕС, съгласно която констатацията за неравноправния характер на договорни клаузи не се отразява на действителността на договора.

Оспорва изложените в исковата молба твърденията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Сочи, че установения в договора лихвен процент е фиксиран, като са посочени условията за прилагането му. Твърди, че в договора е посочен годишния процент на разходите и общата дължима сума по договора, като последните са изчислени към момента на сключване на договора. Сочи, че в годишния процент на разходите следва да се включат единствено известни разходи към момента на сключване на договора за заем, като заемодателят няма задължение да изменя и посочва нов годишен процент на разходите при промяна на условията на договора. Сочи, че годишният процент на разходите включва всички разходи по кредита съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, като възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при определяне на годишния процент на разходите, тъй като не е част от общия разход по кредита. Поддържа, че представянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, като потребителят сам е избрал да сключи договор за поръчителство с дружество, което предоставя гаранционни сделки, като е имал възможност да избира между три алтернативни начина за обезпечаване на задължението. Твърди, че сумата от 1 067, 83 лв., която е заплатена от ищцата, е получена от ответника при наличие на правно основание за това. Сочи, че доколкото задълженията по договора за кредит са предсрочно погасени задължението за заплащане на възнаградителна лихва е редуцирано от сумата от 96, 81 лв. до размер на сумата от 67, 83 лв. По така 3 изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове.

Сочи, че основният предмет на дейност, който осъществява и е вписан в ТР, е предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Твърди, че между страните е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по който ответникът е изпълнил задълженията си, поради което сумата е получена при наличие на валидно правно основание за това. Твърди, че сключеният договор представлява договор за предоставяне на услуга, а не договор за поръчителство, поради което не следва да се приема, че последният има акцесорен характер по отношение на договора за паричен заем. Счита, че правоотношението по договора за поръчителство е самостоятелно и е възникнало между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД. Сочи, че дори да се приеме, че договорът за паричен заем е недействителен, потребителят остава задължен за чистата стойност по кредита, поради което при наличие на дълг, не може да се приеме, че договорът за поръчителство е нищожен. Поддържа, че искът за установяване нищожността на договора за предоставяне на поръчителство, поради липса на основание, е недоказан. Сочи, че основанието се предполага до доказване на противното. Оспорва изложените в исковата молба съображения за недействителност на договора, поради установяването му в противоречие с добрите нрави. Твърди, че предоставя насрещна престация, тъй като се задължава да отговаря солидарно с потребителя за задълженията му по договора за паричен заем. Поддържа, че разпоредбите на Законът за потребителския кредит са неотносими към договорите за поръчителство. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради нарушаване на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и за установяване недействителността на договора за поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, поради 4 липса на правно основание, поради противоречието му със закона и поради противоречието му с добрите нрави. Предявени са и искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата М. С. К. и „Изи Асет Мемиджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ........../04.05.2020 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на ищцата – кредитополучател, да върне предоставения й за възмездно ползване финансов ресурс на 13 двуседмични погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 84, 37 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 1 096, 81 лв. Установен е годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 41, 74 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство № ........../04.05.2020 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на посредник, и М. С. К. – потребител. По силата на така сключения договор по възложение на потребителя поръчителят поема задължение да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения, възникнали по силата на договор за паричен заем, а именно – задължение за връщане на заемната сума от 1 000 лв. Установено е, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и т. 2 от Договора за паричен заем в указания срок. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че за поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 463, 19 лв., платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора е установено, че потребителят заплаща възнаграждението по 5 начините, установени в договора за паричен заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.