Решение № 2565 от 18.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2565 гр. София, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена И.ова

Членове:

И.ина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно гражданско дело № 20241100508411 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 211217/26.06.2024г., депозирана от ответника в първоинстанцинното производство – И. А. Б., срещу решение № 10745 от 05.06.2024 г., постановено по гр. д. № 51390/2023 г. по описа на СРС, 78 състав, с което е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, че И. А. Б., ЕГН **********, дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК: 121130788, сумата от 2121,07 лева, представляваща главница за регресно вземане по чл.

500, ал. 1, т. 3 КЗ за изплатено застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка по щета № 0000-5101-20-5-03682 и ликвидационни разходи, ведно със законна лихва за период от 10.07.2023г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 20951/19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 38418/2023 г. по описа на СРС.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като в тази връзка се твърди, че ответникът не е управлявал л.а. с рег. № ****, който е участвал в процесното ПТП на дата 10.01.2017 г. Установявало се, че още през 2017 г. ищецът е посочил лицето Б.

1

Р. Д. като управляващ лекия автомобил. Незабавно след установяване самоличността на това лице, ответникът поискал разпита му като свидетел, но от призовката по делото се установявало, че Б. Д. е отказал да я получи.

Въпреки искането на ответника за провеждане на разпита, съдът отменил определението си, с което е допуснал свидетеля и го заличил, като решил делото по същество. По този начин първата инстанция допуснала процесуално нарушение, което попречило да се съберат доказателства относно лицето, което е управлявало процесния автомобил при настъпване на произшествието.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ЗК „Лев Инс“ АД, е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност.

Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

Въззивният съд съгласно с чл. 269 ГПК се произнася служебно за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част. Въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е 2 валидно и допустимо.

Производството по гр. д. № 51390/2023 г. по описа на СРС, 78 състав е образувано по искова молба, подадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД против И. А. Б., с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Решението на първоинстанционният съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства намира, че са налице всички предпоставки от фактическия състав на приложимата материалноправна норма.

От приетите по делото писмени доказателства – неоспорена административно-наказателна преписка, съдържаща наказателно постановление № 18-4332-008329/18.05.2018 г., влязло в законна сила на 13.09.2019 г. и протокол за ПТП № 1659855/10.01.2017 г., разпита на св. Д.Д., чиито показания съдът кредитира като безпристрастни, логични и последователни, както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът на основание чл. 202 ГПК съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява фактическата обстановка по делото, а именно на 10.01.2017 г. около 18:30 ч. в гр. София, на кръстовището на ул. „Хан Кубрат“ и ул. „Владимир Зограф“, И.

А. Б., в качеството си на водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ****, поради неспазване на дистанция е участвал в ПТП с лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ****, като е нанесъл материални щети на последния и е напуснал местопроизшествието, без да 3 уведоми и без да изчака контролните органи. С това действие, водачът виновно е нарушил разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Основният спорен въпрос във въззивното производство е дали ответникът И. А. Б. е управлявал процесното МПС или соченото от него лице – св. Б. Р. Д..

Пред въззивния съд при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК е допуснат до разпит свидетеля Б. Р. Д. за установяване на факта кой е управлявал лек автомобил „Ауди А8“, рег. № **** на датата, на която е настъпило процесното ПТП. Свидетелят дава показания, че не е участвал в процесното ПТП и не знае повече за случая. Съдът възприема и кредитира тези показания, доколкото не противоречат на останалите събрани доказателства по делото и не се установява наличие на някое от основанията по чл. 172 ГПК.

Ответникът - жалбоподател не успя да докаже пълно и главно, предвид разпределената в негова тежест на доказване по чл. 154, ал. 1 ГПК, че именно соченото от него лице - Б. Р. Д. е управлявало лек автомобил рег. № ****, причинил ПТП-то.

Поради изложените съображения въззивният съд приема, че предявеният иск се явява основателен, а първоинстанционното решение правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 25 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV – B състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10745 от 05.06.2024 г., постановено по гр. д. № 51390/2023 г. по описа на СРС, 78 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. А. Б., ЕГН **********, гр. София, ул. **** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 25 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5