Решение № 461 от 26.10.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Анабела Д. Нинова Въззивно гражданско дело № 20261800500545 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

Окръжен съд – София е сезиран с въззивна жалба от Б. Е. Й., подадена чрез адв. Ч. П., срещу Решение № 22 от 17.02.2026 г., постановено по гр. д. № 184 по описа на Районен съд – Пирдоп, с което са отхвърлени предявените от Б. Е. Й., срещу В. Д. Ч., обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, чл.

45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 284, ал. 2 от ЗЗД за сумата 12 782.30 евро, представляваща равностойността на 25 000 лв., ведно със законната лихва от 27.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски за първата инстанция в размер на 1 822.76 евро.

В жалбата се поддържа, че районният съд неправилно е приел, че е доказано наличието на валидно пълномощно в полза на ответницата и още понеправилно е извел извод, че изтеглените от нея средства са били отчетени или върнати. Развити са доводи, че графическите експертизи не установяват категорично авторството на подписите на Б. Й. върху пълномощното и върху заявлението за оттеглянето му, поради което не било допустимо съдът да основе извод за валидно овластяване на предположения и косвени съображения. Поддържа се още, че счетоводното отразяване на парични потоци не съставлява отчет по смисъла на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, че липсва проследимост на всяка конкретна изтеглена сума до нейното реално предаване или конкретно разходване в интерес на ищеца и че близките лични отношения между страните не са достатъчни, за да се презумира знание, съгласие или 1 отчитане. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете, евентуално уважаване поне на иска по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.

В срока за отговор е постъпил писмен отговор от В. Д. Ч., чрез адв. В.

Х., с който въззивната жалба се оспорва изцяло. Поддържа се, че решението е правилно, тъй като по делото е установено валидно учредена представителна власт в полза на ответницата, произтичаща от банково пълномощно, подписано пред банков служител, както и последващо оттегляне на това пълномощно именно от Б. Й.. Развиват се съображения, че процесните тегления не представляват неправомерни действия, а действия в рамките на дадено овластяване, осъществявани в период, когато страните са живели съвместно на семейни начала, ответницата е водила счетоводството на ищеца и е извършвала финансовото обслужване на дейността му. Поддържа се, че от съдебно-счетоводната експертиза и банковите извлечения се установява не еднопосочно движение на средства в нейна полза, а постоянен двупосочен поток между сметките на страните, включително конкретни захранвания от нейна към неговата сметка, преводи чрез Money Gram и други плащания в интерес на ищеца и негови близки. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Настоящият състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и в отговора, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Районен съд – Пирдоп е бил сезиран с искова молба от Б. Е. Й., ЕГН **********, чрез адв. Ч. П., срещу В. Д. И., впоследствие с фамилия Ч., ЕГН **********, с която след указанията, дадени с въззивно Решение № 143 от 19.04.2022 г. по в. гр. д. № 869/2021 г. на Окръжен съд – София, и след намаляване размера на претенцията с молба от 24.11.2020 г., са предявени три обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни иска за сумата 25 000 лв., равностойна на 12 782.30 евро. Главният иск е бил основан на твърдение за получаване на сума без правно основание, първият евентуален иск – на твърдение за причинени имуществени вреди от неправомерно теглене на пари от банкова сметка, а вторият евентуален иск – на твърдение за неотчетена от довереник сума, получена при изпълнение на поръчка.

В исковата молба е било наведено твърдение, че в периода от 05.02.2015 г. до 31.03.2015 г. ответницата е изтеглила от банкова сметка на ищеца в „Райфайзенбанк“ ЕАД с IBAN BG42RZBB945510C4999826 суми в общ размер 36 550 лв., както следва: 2000 лв. на 05.02.2015 г.; 500 лв. на 12.02.2015 г.; 150 лв. на 13.02.2015 г.; 5000 лв. на 13.02.2015 г.; 25 000 лв. на 04.03.2015 г.;

2900 лв. на 05.03.2015 г.; и 1000 лв. на 31.03.2015 г. Ищецът е твърдял, че сумите са били изтеглени без негово знание и съгласие, без да е упълномощавал ответницата за това, без същата да му е дала отчет и без да му е предала полученото.

Ответницата в отговора си е оспорила исковете. Поддържала е, че тегленията не са били неправомерни, а са извършени в рамките на дадена й представителна власт и при знанието на Б. Й., с когото към този период са 2 живели съвместно. Твърдяла е, че е извършвала не само тегления от негови сметки, но и внасяния по тях, както и преводи към него и към негови близки, че е водила счетоводството му като земеделски производител и че движението на средствата е било част от установен между тях модел на финансова организация.

По делото е представено копие от пълномощно от 30.07.2014 г., по формуляр на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в което Б. Е. Й. е посочен като упълномощител, а В. Д. И. като упълномощена да извършва разпоредителни действия със средствата по банкова сметка с титуляр Б. Й.. В графата „условия“ е изписано ръкописно „неограничено, самостоятелно и безсрочно“.

В долната част на документа е удостоверено, че данните са проверени и документът е подписан в присъствието на банков служител, като е положен подпис и печат на банката.

Представено е и копие от заявление/искане с вх. № 136-71/21.04.2015 г., адресирано до банката, в което е нанесен ръкописният текст: „Моля считано от 21.04.2015 г. да бъде оттеглено направеното от мен пълномощно за разпореждане на В. Д. И. на личните ми сметки и на „Биофууд“ ЕООД с ЕИК 200658712“. Банката не е представила оригиналите на двата документа поради заявено обстоятелство, че същите не са открити в архива й.

Приети са като писмени доказателства нареждания-разписки за плащане в брой от процесната сметка, съответстващи на всички описани от ищеца тегления.

Настоящият състав кредитира в цялост всички писмени доказателства, тъй като от тях се установяват датите, размерите и лицето, което е получило сумите в брой.

С писмо изх. № 94663/03.12.2019 г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е представила извлечение от движението по сметката на Б. Й. за периода 01.01.2013 г. – 31.05.2015 г. От същото се установяват процесните тегления, както и вноски и захранвания по сметката, извършени от В. И.. В писмото изрично е посочено и че са установени два превода чрез системата Money Gram от 13.02.2015 г. с изпращач В. И. и бенефициент Б. Й. за сумите 1000 евро и 4500 евро.

Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира изцяло, като правилна и компетентно изготвена. От заключението й се установява, че в периода 05.02.2015 г. – 31.03.2015 г. от сметката на Б. Й. са изтеглени общо 36 550 лв. по посочените седем операции. Установява се също, че по сметката е била активирана услуга „интернет банкиране“, че на 16.02.2015 г. В. И. е внесла 500 лв. по сметката на Б. Й., на 27.03.2015 г. е внесла 8600 лв., а на 01.04.2015 г. – 4750 лв. Отразени са и двата превода чрез Money Gram на 13.02.2015 г. за 1000 евро и 4500 евро. В заключението е посочено и че за сумата 23 500 лв. на 04.03.2015 г. е закупена земя съгласно Заповед № 47/27.02.2015 г. Установено е още, че от банкова сметка на В. И. за периода от февруари 2013 г. до 2015 г. са извършени няколко превода към Г.

Е.а Й.а в общ размер 42 056.23 лв., както и преводи за по-малки суми за задължения на Б. Й. към държавни институции и към друго физическо лице 3 като аванс за закупуване на земеделска машина.

При първоначалното изслушване на вещото лице е изяснено, че то е работило по банкови документи, предоставени от банката, а Б. Й. не е предоставил счетоводна информация и не е бил осигурен достъп до счетоводството му. Поради това е била допусната допълнителна съдебносчетоводна експертиза от същото вещо лице. От това допълнително заключение се установява, че месечните банкови извлечения за периода 01.01.2015 г. – 21.04.2015 г. са били осчетоводявани аналитично в счетоводството на земеделския производител Б. Й., че приходите и разходите по банковата сметка са били отразени в годишния финансов отчет и че теглените от банка суми са били заприходени в касата като касова наличност и впоследствие осчетоводявани като разходи. Вещото лице е поддържало в съдебно заседание, че счетоводството на Б. Й. е водено добре и редовно.

По оспорването на пълномощното и на заявлението за оттеглянето му са изслушани съдебно-графически експертизи, както и съдебно-почеркова експертиза, които настоящият състав кредитира изцяло като правилни и изготвени при цялостен анализ на доказателствената съвкупност.

От първото графическо заключение се установява, че ръкописните текстове в пълномощното не са написани от Б. Й., а от друго лице, а подписът в него е негоден за идентификационно изследване поради прост строеж и липса на достатъчно индивидуализиращи признаци. От допълнителното графическо заключение се установява, че подписът в заявлението от 21.04.2015 г. също е негоден за идентификационно изследване, че ръкописните текстове в процесните пълномощно и заявление не са написани от В. И., а текстът в заявлението след графата „Дом. Телефон/Home phone number/“, съдържащ искането за оттегляне на пълномощното, е написан от Б. Й..

Установено е още, че подписи на В. И. се съдържат в пълномощното в графата за упълномощения и в нарежданията-разписки за тегленията.

От съдебно-почерковата експертиза се установява, че между подписите върху пълномощното и върху заявлението, от една страна, и подписния почерк на Б. Й., от друга, са налице съвпадения по съществени и устойчиви признаци, но поради оскъдния графичен материал и лесната възпроизводимост на движенията не може да се даде категорично заключение за идентичност.

Вещото лице е приело, че е възможно подписите да са положени от Б. Й., но те могат да бъдат изпълнени и от други лица.

Пред първоинстанционния съд е разпитана свидетелката М. Н. Н., банков служител в „Райфайзенбанк“ през периода 2012 г. – 2022 г., като въззивния съд кредитира изцяло твърденията й. Тя е заявила, че когато клиент на банката упълномощава друго лице да оперира със сметката му, пълномощното се попълва и подписва в банков офис пред банков служител, като не се приема подписан извън офиса документ. След предявяване на процесното пълномощно свидетелката е потвърдила, че документът е банков формуляр и че подписът на банков служител под него е неин. Посочила е и че Б. Й. и В. И. са посещавали банката както заедно, така и поотделно.

Разпитана е и свидетелката Д. И., майка на ответницата, като 4 настоящият състав съобразя обстоятелството, че свидетелката предвид близките си отношения с В. И., би могла да бъде заинтересована от изхода на делото. Въпреки това съдът кредитира и нейните твърдения, тъй като те не влизат в противовес с останалия доказателствен материал. Свидетелката И. споделя, че Б. Й. и В. И. са живели заедно като семейство от 2003 г. до 2015 г., и че двамата са се занимавали със земеделска дейност, В. е движела финансовата част на дейността и е водела счетоводството на Й., както и е теглила пари от негови сметки за нуждите на дейността, с негово съгласие.

По делото е прието и постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 22.10.2019 г. на Районна прокуратура – Пирдоп, от което се установява единствено, че е извършвана предварителна прокурорска проверка по повод твърдения на Б. Й..

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: