Определение № 973 от 05.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 973 гр. София, 29.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20241100601743 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. 22 НПК.

С разпореждане № 3367/12.03.2024 година, СРС, НО, 106 с-в по НЧХД № 979/2024 г. е прекратил наказателното производство по делото, образувано по тъжба на Т. Д. П. срещу М.П.Р. по обвинение за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК на осн. чл. 250, ал. 1, т. 2, вр чл. 247б, ал. 2, т. 1 НПК.

Срещу разпореждането е постъпила частна жалба от частния тъжител, с която се иска отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото на СРС за неговото разглеждане.

Изразява се несъгласие с изводите на съда досежно несъставомерност на твтърдените за употребени изрази като престъпление "клевета". Поддържа се, че изразът, че предложенията на тъжителя са нереализируеми и неподходящи бил клеветнически, тъй като лицето, срещу което е подадена тъжбата е заявило на официална среща, както и на лична такава, че приема изцяло предложенията му. В този смисъл очевидно лицето умишлено го представяла като фантазьор, който е организирал среща само, за да загуби времето на поканените.

Жалбоподателят не приема извода на съда, че Р. е изказала критично мнение, като следвало да е изказала такова на проведената среща, което е в противоречие с принципа на откритост, по който работи българската администрация.

Заявеното, че тъжителят е отправил обидни думи към кмета се явявал клеветнически, тъй като с него на тъжитела било приписано престъпление обида.

Поддържа се, че обстоятелствата са възприети опосредено, като на тъжитела е бил даден достъп до преписката и не било необходимо да присъства лично на разгасяването.

Съдът като съобрази материалите по делото и доводите на жалбоподателя намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна, срещу съдебен акт, 1 който подлежи на проверка по реда на гл. 22 НПК от настоящата инстанция на осн. чл. 250, ал. 4 НПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а първоинстанционният съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден.

Производството пред първата съдебна инстанция е било образувано по тъжба от Т. Д.

П. срещу М.П.Р. за твърдяно престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК, като е повдигнато обвинение за това, че Р. на 12.07.2023 година, в гр. София, ул.

"****, в сведение № 958000-191/12.02.2023 година до Дирекция "Вътрешна сигурност"МВР, пред инспектор П.М. чрез изразите "Г-н П. отправи няколко предложения за организиране на работата на МВР, но те не бяха подходящи поради факта, че същите са нереализируеми и правно неиздържани"; "Поради непристойното държание на П. Кмета прекрати срещата" е разгласила позорни обстоятелства за другиго- Т. Д. П., а с изразите "Пред всички г-н П. отправи обидни думи към Кмета" му е приписала престъпление, като клеветата е нанесена по друг начин.

С разпореждане № 3367/12.03.2024 година, СРС, НО, 106 с-в по НЧХД № 979/2024 г. е прекратил наказателното производство по делото, образувано по тъжба на Т. Д. П. срещу М.П.Р. на осн. чл. 250, ал. 1, т. 2, вр чл. 247б, ал. 2, т. 1 НПК.

За да прекрати наказателното производство, първоинстанционният съд е приел, че съдържанието на употребените изрази не покриват състав на престъпление по смисъла на чл. 147, ал. 1 или чл. 146, ал. 1 НК.

Изводите на първоинстанциония съд са правилни и почиват на вярна съпоставка на фактическите данни, съотенесни към приложимите норми на чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 НК. Констатирайки, че деянието не поркива признаците на състав на престъпление "обида" или "клевета", първоинстанционният съд правилно е приложил процесуалния закон.

След изпълнение на действията по чл. 247б, ал. 1 НПК и след като съдията-докладчик имплицитно е приел, че делото е подсъдно на Софийския районен съд предвид твърденията в тъжбата, същият е изпълнил задължението си, на осн. чл. 247б, ал. 2, т. 1 НПК, да прецени дали са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1 НПК за прекратяване на наказателното производство. Извършвайки тази преценка, съдията-докладчик е констатирал, че са налице основанията на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК за прекратяване на наказателното производство, тъй като описаното в тъжбата деяние не съставлява престъпление.

За да обоснове своя правен извод, съдът от първа инстанция е изложил обосновани и подробни аргументи както досежно обективните предели на престъпленията по смисъла на чл. 146 и чл. 147 НК, които са трайно застъпени в теорията и съдебната практика, позовал се е съответно на относими към случая съдебни актове на Върховен касационен съд и Конституционен съд на Република България.

Съществено от гледна съставомерността на престъплението клевета е довеждането до знанието на друо лице на позорни от гледна точка на господстващия в обеството морал твърдения за съществевуването на конкретен факт, който с оглед съдържанието му накърнява доброто име в обществото на пострадалия или въвеждането на твърдение за 2 извършено престъпление с конкретни фактически действия, каквото засегнатото лице не е извършвало. Същественото от гледна точка на съставомерността е инкримирнианите изрази от гледна точка на тяхното съдържание да въвеждат твърдения за конкретно обстоятелство, факт, време, място, процес, а не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани данни общо. Изпозлването на абстрактни и недостатъчно индивидуализирани твърдения, включително с елементи на оценъчно съждение не са съставомерни по своя характер, тъй като същите подлежат на тълкуване по различен начин от различните субекти, а не еднозначно от гледна точка на действащия морал, изсикващ опазане и уважение на доброто име на останалите граждани. В този смисъл, както е посочил и Върховен касационен съд в решение № 80 от 09.03.1998 г. по НД № 766/1997 г., II НО позорността на определени обстоятелства не може да се извежда от субективния прочит, от оценъчни съждения, от изводи и определен начин на мислене на други лица, тъй като това е психически процес, който не може да се инкриминира, имайки предвид, че резултатите от него са нееднозначни и неподлежащи на доказване.

Отчитайки така посочените практически и теоретични основи на приложимото право, правилно първоинстанционният съд е констатирал, че употребените изрази „Г-н П. отправи няколко предложения за организиране на работата на МВР, но те не бяха подходящи, поради факта, че същите са нереализируеми и правно неиздържани“ не съдържат позорни факти за личността на тъжителя, тъй като от една страна съставляват оценъчни съждения от страна на лицето, срещу което е подадена тъжбата, резултат на психически процес, който не може да се инкриминира, имайки предвид, че резултатите от него са нееднозначни и неподлежащи на доказване, а от друга са въведени с допустими изразни средства, непрекрачващи допустимостта от гледна точка на действащия в обществото морал и в съотвествие с гарантираното в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България право на изразяване на мнение, което от гледна точка на съдържание и информационна структура, не влиза в колизия с нормата на чл. 39, ал. 2 от Конституцията, тъй като не накърнява доброто име на тъжителя и според настоящия съдебен състав. Всъщност, преценявайки съдържанието на конкретните изрази, лицето, срещу което е подадена жалбата, никъде не е посочвало, че тъжителят е фантазьор, който е организирал среща само, за да загуби времето на поканените, каквото оплакване се съдържа в частната жалба. Този довод всъщност е субективния прочит на частния тъжител на употребените изрази, тълкувани от него по този начин, без такива конкретни твърдения да се съдържат в инкриминираните изрази.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд на следващо място досежно липсата на съставомерност от гледна точка на състав на престъпление по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК в употребените ирази: "Поради непристойното държание на П. Кмета прекрати срещата". Правилно първоинстанционният съд е посочил, че в случя е налице негативна оценка на поведението на тъжителя, а не въвеждане на конкретни позорни факти от обективната действителност. Налице е субективен прочит на определено човешко поведение от страна на Р.. Изразите, за които се твърди, че са засегнали доброто име на пострадалото лице подлежат на преценка доколко са допустими от господстващия в 3 обществото морал и установените нравствени норми за нормално човешко общуване, въз основа на обективен критерий, а не на субективна оценъчна дейност. Изразът непристойно поведение е абстрактен и оценъчен по своя характер и не съдържа конкретика за факт, който може да да бъде оценен въз основа на обективен критерий, за да се приеме, че е разгласено позорно обстоятелство досежно личността на пострадалия. Правилно е установено, че се касае до негативна, субективна критика, основана на общовъзприети изразни средства и езикови форми, която не изпълва състав против честта и достойнството по смисъла на НК.

Правилно на следващо място първоинстанционният съд е констатирал, че инкриминираният израз „Пред всички г-н П. отправи обидни думи към Кмета“ не осъществява състав на престъпление по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК. Както вече бе посочено, за да е налице съставомерност по посочения текст при изпълнително деяние приписване на престъпление в принципен план е необходимо да са въведени конкретни твърдения от гледна точка на тяхното съдържание и информационен потенциал, а не общи, абстрактни или подлежащи на субективен прочит. В случая лицето, срещу което е подадена тъжбата не е посочило конкретни изразни средства, за които да е въвела твърдения да са употребени от тъжителя и субективно е оценила и квлаифицирала като обидни, за да се прецени дали същите са от естество да засегнат честта и достойнството на кмет на СО, Район "Искър". В този смисъл деянието и в тази част правилно е преценено от районен съд като несъставомерно по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК и в двете форми на изпълнително деяние.

В принципен план по отношение на престъплението "клевета" е верен доводът на жалбоподателя, че за съставомерността не е необходимо личното му присъствие при разгласяване на позорни обстоятелства. Такъв аргумент не е изложил и първоинстанционният съд досежно престъплението "клевета". Доводите на първата инстанция се отнасят към изследване въпроса дали изразите, инкриминирани от частния тъжител, не осъществяват състав на друго престъпление, извън престъплението "клевета" по смисъла на чл 147, ал. 1 НК, а именно "обида" по смисъла на чл 146 НК. Последният изисква от гледна точка съставомерност обидата да е присъствена. Съображенията на първата инстанция по отношение на престъпление "обида" са подробни, обосновани и съответни на закона, като съдът не намира основания да внесе корекция и в тази част от обжалвания съдебен акт.

Отчитайки гореизложените съображения, настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съдебен акт е правилен, тъй като е обоснован и законосъоразен както от гледна точка на материалния, така и от гледна точка на процесуалния закон, което обосновава неговото потвърждаване.

Така мотивиран, на осн . чл. 345, ал. 1, вр. чл. 250, ал. 4 НПК, СГС, НО, IX въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3367/12.03.2024 година на СРС, НО, 106 с-в по НЧХД № 979/2024 година, с което е прекратено наказателното производство на осн. чл. 250, ал. 1, т. 2, вр чл. 247б, ал. 2, т. 1 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5