Решение № 260685 от 23.02.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр.

София, 23.02.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова мл. съдия Мирослав Стоянов при участието на секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4530 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 23.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 7625/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 66 състав, поправено с решение от 16.01.2020 г., „Х.Л.“ ЕООД- *** /ЕИК *******/ е осъдено да заплати на М.М. С./ЕГН **********/ на основание чл.200 КТ сумата 21 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 24.03.2017 г. на територията на предприятието на ответника, ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука- 24.03.2017 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 630 лева - разноски по делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата М. С.е осъдена да заплати на ответника „Х.Л.“ ЕООД сумата 1 293.40 лв.- разноски по делото. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „Х.Л.“ ЕООД е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 840 лв.- държавна такса, и сумата 84 лв.- депозит за вещо лице

С решение от

16.01.2020 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 23.05.2019 г. чрез допълване на диспозитива му с отхвърляне на предявения от М.М. С./ЕГН **********/ срещу „Х.Л.“ ЕООД- *** /ЕИК *******/ иск с правно основание чл.200 КТ за горницата над сумата 21 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука от 24.03.2017 г.

Постъпили са въззивни жалби от М.М. С./ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС на 23.05.2019 г. решение-в отхвърлителната му част и в частта относно присъдените на ответника разноски, и на постановеното на 16.01.2020 г. решение по чл.247 ГПК, с искане да бъде постановена отмяната им и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираните по делото обезщетения по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Подадена е въззивна жалба и от ответника „Х.Л.“ ЕООД- ***, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС на 23.05.2019 г. осъдително решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД като неоснователни, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещните страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.

Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите на насрещните страни са неоснователни.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваните първоинстанционни решения са валидни и допустими.

Настоящата въззивна инстанция намира постановените от СРС решения и за правилни, като споделя изложените в мотивите им съображения, обосноваващи окончателен извод за частично уважаване на предявените от М. С.искове по чл.200 КТ и чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди- до размер на сумата 21 000 лв., ведно с лихва за забава от датата на злополуката, като основателни и доказани, съответно за отхвърляне на исковете в останалата част до пълните предявени размери, като неоснователни- чл.272 ГПК.

За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на работодателя, следва да бъде установено кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на чл.200 КТ:

1/ наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2/ трудова злополука, претърпяна от работника или служителя през времетраене на трудовото правоотношение; 3/ претърпени от работника вреди /в случая- неимуществени/; и 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредата. Правопораждащият фактически състав на задължението за обезвреда по чл.200 КТ не включва субективен елемент- вина на някой от служителите на работодателя за причиненото на съответния работник непозволено увреждане, поради което и такава не се търси.

Размерът на неимуществените вреди и на дължимото за тях обезщетение по чл.200 КТ /доколкото се касае за вземане, породено от непозволено увреждане/ се определя съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, т.е. по справедливост с оглед на обстоятелствата по делото.

Относно наличието на горепосочените елементи от приложимия фактически състав не е налице спор между страните. Спорни пред въззивния съд са въпросът дължи ли се на ищцата М.

С. Л.2 на Реш. по гр.д.№ 4530/ 2020 г.-

СГС, ГК, ІV- Е с-в обезщетение за претърпените вследствие настъпилата на 24.03.2017 г. трудова злополука неимуществени вреди /болки и страдания/ на основание чл.200 КТ, в какъв размер и налице ли са предпоставки за неговото намаляване при условията на чл.201, ал.2 КТ, поради проявена от служителката при настъпване на злополуката груба небрежност.

По делото не е спорно, а се установява и от събраните писмени доказателства, че считано от 30.01.2017 г. ищцата М. С.е работила по трудово правоотношение в ответното дружество, където заемала длъжността „специалист снабдяване“, с място на работа: ДЦ „Х.Л.“ на адрес: бул.“*******в гр.

София. В длъжностната й характеристика са включени задължения, описани по следния начин: контролира и управлява складовите наличности, като осигурява оптимален запас от стоки и изключва възможността за ситуации, при които липсва даден продукт; изготвя и изпраща поръчки до доставчици, комуникира с тях, следи за точното изпълнение на поръчките; следи за навременно пристигане на доставките до дистрибутивния център, като при възникване на проблеми своевременно изисква информация от доставчика за причините, довели до тази ситуация; при възникване на проблем при приемането на стоките оказва съдействие за неговото отстраняване, като контактува с доставчиците; проверява коректността на документите, съпровождащи доставката на стоки, и т.н.

Безспорно е по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че вследствие настъпила на 24.03.2017 г. трудова злополука, станала на работното й място /на територията на дистрибутивния център на ответното дружество/ и в работното й време, при придвижване в складово помещение и преминаването на пътя, по който се движи електрокар, ищцата М. С.получила травматични увреждания, изразяващи се в „счупване на метатарзална кост, открито на десния крак“, причинени от страничната част на електрокара. Установена е и причинната връзка между увреждането и неблагоприятните последици от него- физически и психически болки и страдания, понесени от ищцата. Въз основа на събраните доказателства- писмени, гласни и заключение на съдебно- медицинска експертиза, са установени по делото и претърпените от ищцата болки и страдания, представляващи неимуществени /морални/ вреди.

Според представените по делото 9 бр. болнични листа ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност през периода от 24.03.2017 г. до 23.12.2017 г., т.е. в продължение на 9 месеца.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- медицинска експертиза, основано на приложената медицинска документация и личен преглед на ищцата, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, вследствие настъпилата на 24.03.2017 г. трудова злополука ищцата получила следните увреждания: разкъсно- контузна рана по горната част на дясно ходило е размери 12 x 12 см с неравни ръбове, увреда на екстензорните /разгъвачните/ сухожилия на втори и трети пръст на дясното ходило, открито счупване на 2- ра и 3- та предходилни кости. Лечението е проведено от ортопед- травматолог, а предоперативно ищцата е консултирана от кардиолог и анестезиолог. Проведеното лечение е за наместване на счупените кости и фиксирането им и за зашиване на увредените сухожилия на 2- ри и 3- ти пръст. През периода на лечение ищцата е изпитвала болки, които през първите три месеца са били с по- висок интензитет. При извършения на 16.01.2019 г. преглед на ищцата вещото лице е констатирало, че по гърба на ходилото в долната му част се вижда белег с неправилна форма и размери приблизително 5/3 см, под нивото на кожата, сраснал в дълбочина с костите и сухожилията. Констатирана е невъзможност за активно повдигане на пръстите, като втори, трети и четвърти пръст не са в редица- трети пръст стои по- високо, качен върху втори пръст. Според дадените от експерта в о.с.з. обяснения невъзможността за повдигане на пръстите се дължи на срастване на сухожилията с пластиката /с ново-поставената кожа/, като това е трайна последица и няма да се възстанови. С оглед ограничения обем на движение на пръстите е възможно при пострадалата да има затруднения в двигателната дейност, съответно по- лесна уморяемост. Според експерта като цяло общото състояние на крака е добро, като при прегледа е констатирано добро кръвооросяване. По отношение на възстановителния период вещото лице е посочило, че при нормално протичане на възстановителния период-без усложнения, срокът за възстановяване от такъв тип увреди е около 4 месеца. Провеждането на втората операция е било задължително, тъй като металната остеосинтеза е с Киршнерови игли и подлежи на отстраняване след необходимия срок- в случая 35 дни. Третата и четвъртата операции са проведени от лекар по пластична хирургия за покриване на липсващата кожа в областта на раната на дясно ходило. Причината за настъпилите усложнения- некроза на кожата по горната страна на дясно ходило, се дължи на нарушеното кръвоснабдяване на тази част от кожата, с която е била покрита раната. При такъв механизъм на увреждане- прегазване, освен директните травми от притискането се получава и откъсване на кожата от подкожната тъкан в зоната на увреждане, при което се нарушава нейното кръвоснабдяване и последваща некроза.

Според свидетелските показания на св. А. С.- съпруг на ищцата, непосредствено след инцидента ищцата била силно уплашена и плачела. След първата операция не можела да се придвижва и обслужва сама, за което той й помагал. За придвижването си ищцата ползвала и патерици, но дълго време раната на крака не заздравявала, кракът бил продължително време син, с некрозирала тъкан, и се наложило провеждането на четири операции. Възстановяването продължило повече от година, като ищцата била в тежко емоционално състояние-вечер плачела, била уплашена, изпитвала силни болки. Впоследствие станала по- страхлива, всякакъв шум я притеснявал, променил се начинът й на живот, тъй като преди инцидента се движела активно, но след това не било възможно да се движи често и продължително. Към момента на разпита кракът на ищцата бил деформиран, пръстите й били един върху друг, а раната- синя.

По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, според която справедливостта- като критерий за Л.3 на Реш. по гр.д.№ 4530/ 2020 г.-

СГС, ГК, ІV- Е с-в определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.