Определение № 726 от 17.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 726 гр. София, 17.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20258002100994 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника А. В. В., чрез адвокат Г. К., срещу решение № 1121 от 07.11.2024 г. по в.гр.д. № 1032/2024 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 193 от 11.01.2024 г. по гр.д.№ 9766/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, 17 състав, А. В. В. е осъден, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на Л. А. К. сумата 10000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от направено на 09.04.2022 г., в предаването “Седмицата” по ”Дарик радио”, изявление, съдържащо клеветническото твърдение, че с подпис на ищеца са откраднати 1000000 лева от вложител на банката, чийто изпълнителен директор бил ищецът, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2022 г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – на чл. 133, чл. 146, чл. 157, чл. 266, ал. 3, чл. 235, ал.2, чл. 236, ал.2 и чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс, поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му в нарушение на чл. 45 ЗЗД – уважаване на претенцията при неустановяване осъществяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и на чл. 52 ЗЗД – неспазване на законоустановения критерий при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и несъобразяване с формираната по сходни случаи съдебна практика. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в обжалваната 1 част и цялостно отхвърляне на предявения иск.

Подаден е писмен отговор на касационната жалба от ищеца Л. А. К., чрез адвокат В. Г., с който са развити подробни съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за основателност на предявения установителен иск за сумата 10000 лв., въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 09.04.2022 г., в обзорно-политическото предаване “Седмицата” на “Дарик Радио” гостува ответникът А. В.

В., който към този момент заема длъжността на заместник министър-председател, отговарящ за еврофондовете и министър на финансите, видно от решението на Народното събрание от 13.12.2021 г. за избиране на Министерски съвет на Република България, обн. ДВ, бр.

106/2021 г. Към момента на интервюто - 09.04.2022 г. ищецът Л. К. е председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси, съгласно решение на Народното събрание от 22.12.2021 г. за избиране на комисия по бюджет и финанси, обн. ДВ, бр. 111/2021 г. и кандидат за управител на Българска народна банка в процедурата за избор на Управител на БНБ, видно от извадка от Протокол от заседание на 47-мо Народно събрание от 15.04.2022 г.

Въз основа на видеозапис от предаването “Седмицата” на “Дарик Радио” от 09.04.2022 г., придружен с възпроизведен на хартиен носител препис на електронен документ, в рамките на своето участие, ответникът А. В. заявил, че кандидатът, издигнат от Политическа партия “Продължаваме промяната” за управител на БНБ, в лицето на А. Г., е лице с безупречна репутация, каквото е изискването на закона. На поставен въпрос от водещия на предаването К. В. по повод другия кандидат: “Това значи ли, че другият кандидат не е с безупречна репутация?”, ответникът А. В. прави следните изявления по повод кандидатурата му за управител на БНБ: “Ами мисля, че това което се видя през последната седмица, а и което той сам каза, той (Л. К.) е сложил подписа си под документ, с който един милион, мисля че лева, на вложител на банката, на която той е бил изпълнителен директор, са били откраднати.” Ищецът К. е обект на изказването на интервюирания ответник В. за извършеното плащане на 1 000 000 лева от “Инвестбанк” АД по време, в което е бил изпълнителен директор на тази банка. Така е припомнен случай от преди седем години по сключено споразумение между “ДИГ – 94” ЕООД и “Инвестбанк” АД от 13.08.2015 г.

Прието е, че това изявление на ответника А. В. съдържа в себе си твърдение за два конкретни факта: че Л. К., в качеството си на изпълнителен директор на банка, е подписал документ, с който сума в размер на един милион лева е била открадната от вложител на същата банка, както и че Л. К. е признал за извършеното.

Въззивния съд е приел, че и двете конкретни твърдения са останали недоказани пълно и главно, тъй като по делото няма ангажирани доказателства, сочещи, че К., по време на заемане на длъжността изпълнителен директор на в “Инвестбанк” АД, е подписал подобен документ и че с този документ са били откраднати един милион лева (или друга валута) на вложител в банката. Няма доказателства ищецът да е осъден за твърдяната от ответника 2 кражба, нито за каквото и да било друго престъпление по служба или документно такова, нито срещу него са предявявани претенции от банката за “откраднати” с неговия подпис суми. Не е налице образувано досъдебно производство, нито е изготвен и внесен в съда обвинителен акт. Не се установява и направено от Л. К. извънсъдебно признание на твърдения факт на “кражба” - в медийното пространство или в личен разговор с трето лице.

Направен е извод, че с изявлението ответникът набеждава ищеца за извършено тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода повече от 5 г.

Изявлението на А. В. впоследствие е възпроизведено многократно в електронни медии: в сайта neudobnitebg.com, видно от разпечатка на хартиен носител на статия от 09.04.2022 г. със заглавие “А. В. обвини в кражба от 1 милион К. (neudobnitebg.com), в сайта facti.bg, видно от разпечатка на хартиен носител на статия от 09.04.22 г. със заглавие “А. В. постави под съмнение безупречната репутация на К.” (Новини от Fakti.bg - България |Факти.бг) и в сайта novini.com, видно от разпечатка на хартиен носител на статия от 09.04.2022 г. със заглавие “Финансовият министър А. В. публично постави под съмнение доколко Л. ....” Новини 24/7 (novini247.com). Различни журналистически материали са публично достъпни за гражданите и към настоящия момент.

За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди са разпитани като свидетели лицата И. М. – Р. (колега на ищеца), И. И. (сестра на ищеца) и К. (служител в кабинета на А.

В.).

Според показанията на свидетелката Р., към 9. 04. 2022 г. ищецът бил депутат от парламентарната група на “Има такъв народ” и председател на комисията по бюджет и финанси в 47 НС и се ползвал с популярност и високо одобрение досежно неговия професионализъм, заради което е получавал предложения за работа в Световната банка и в Комисията по финансов надзор. Свидетелката познава ищеца от април 2021 г. Той бил много комуникативен човек, но репутацията му била очернена от процесното публично изказване на заместник министър председателя и министър на финансите. Ищецът и свидетелката били заедно, когато чули интервюто. К. изпитал силно притеснение, пребледнял, започнал да трепери и спрял да говори. Веднага след интервюто започнал да получава различни обаждания във връзка с казаното от ответника. Всички тези отрицателни емоции и влошеното психическо състояние наложило спешно прибиране в София и купуване на лекарства. Емоционалното състояние на ищеца било силно влошено и в следващите дни затворил се в себе си и отказвал да говори с нея и с колегите си в парламента. Интервюто породило съмнение към личността му от страна на неговите колеги от парламентарната група и останалите депутати в Народното събрание и същият бил призоваван да оттегли кандидатурата си за гуверньор на БНБ. През следващите дни изказването на ответника било възпроизведено многократно в медийното пространство. До този момент бил възприеман от обществото и колегите му като професионалист със сериозни познания и умения в областта на финансите и банковото дело, но след изказването на А. В. сред колегите и обществото се породило сериозно съмнение в тези му качества. Ищецът изпаднал в трайна изолация, не общувал със своите колеги, не е отговарял на телефонни обаждания. Изявленията на ответника съвпаднали с момент, в който ищецът имал водеща роля в процеса по изготвяне и 3 приемане на бюджета на държавата, което засилило психическото напрежение. Според свидетелката, до настоящия момент ищецът не може да си намери работа, включително при интервю за работа в Париж му е бил поставен въпросът, свързан с “кражбата” на един милион лева от вложител, коментиран публично от финансовия министър. Наложило се многократно да обяснява на колеги, на журналисти и на случайни хора, които го срещали по улицата, че изложените от ответника факти са неверни. Твърдението за извършена от ищеца кражба, изнесено от министъра на финанссите, продължава да влияе негативно на репутацията му. След интервюто психическото състояние на ищеца рязко се влошило, приемал непрекъснато лекарства, почти винаги бил пребледнял, отказвал общуване и въобще вече “не бил същия човек”. От един комуникативен човек, ищецът се затворил в себе си и се променил драстично. Според свидетелката, ищецът все още е в “в тази дупка и депресия” и не може да я преодолее. Не знае дали в предишни интервюта Л. К. е засягал тази тема, но тя лично не е виждала журналистически материали преди 09.04.2022 г, които да го свързват с кражба на пари от вложител в банка. Знае още, че е бил изпълнителен директор в “Инвестбанк” АД, както и че е работил в Люксембург в сферата на банковия надзор и е напуснал Европейската банка, за да се отдаде на обществена дейност като депутат. Фактът, че изявлението е направено от министъра на финансите, довело до значително увреждане на доброто име на ищеца. Към момента на интервюто е имало натиск върху политическа партия “Има такъв народ” да оттегли кандидатурата на К. за гуверньор на БНБ, което не било направено от тяхната група.

От показанията на св. И. И., сестра на ищеца, е прието за установено, че непосредствено след интервюто на А. В., свидетелката се обадила на брат си, който звучал притеснен и нервен, не искал да говори с нея и прекратил разговора с молба да изслуша въпросното интервю от 09.04.2022 г. Не отговорил на последващи обаждания, което я накарало да отиде при брат си и да говори с него. При отваряне на врата на жилището останала потресена при вида на брат си - бил червен и треперил, възкликнал: “Как може да има такива лъжи и такова нещо, и то от висш държавен служител?”. Брат й бил много весел, дружелюбен, но “изведнъж се пречупил”, имал проблеми със съня, отказвал да се вижда с нея, със семейството, с приятелите си. Изпитвал допълнителни притеснения как цялата ситуация ще се отрази на баща им, който е хипертоник, и въобще на родителите им и се чувствал виновен заради тях, което още повече влошило състоянието му. В следващите дни ходел на работа единствено поради необходимостта от приемане на бюджет, въпреки че му коствало много усилия, тъй като непрекъснато му намеквали за фактите, изнесени в интервюто. Въпреки че изнесеното не било истина, ищецът го възприел много зле, станал нервен, раздразнителен, не изслушвал, “не искаше да се вижда с хора, дори и с най-близките си приятели”, имал безсъние и тревожност, които има и до днес, останал без работа и до момента кандидатствал където може, но без успех. Преди интервюто брат й не е споделял за несправедливо повдигнати обвинения и разследвания срещу него и въобще не е имало такава тема на разговор. Научила от брат си, ищец в настоящия процес, че е получил текстово съобщение дни преди интервюто, в което се съдържала заплаха да очаква проблеми, ако не се откаже от кандидатурата си за управител на БНБ. Не знае за други интервюта преди процесното, в 4 което да се е разисквала подобна тема за “кражба” на един милион от вложител в “Инвестбанк”АД. Внесените съмнения за участие в престъпна схема променили отношението на колегите му и довели до избор на другия кандидат за управител на БНБ. К. се е затворил и ограничил значително обичайните си контакти, опасявайки се от въпроси, предизвикващи дълги обяснения за невярното клеветническо изявление на министъра.