Решение № 2258 от 21.06.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3481/2023
- Вид
- Решение № 2258
- Подписан
- 21.06.2023
- В сила
- 11.12.2023
- Състав
- Десислава Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл.142, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.170, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.226, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.34 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 34, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 148 · Закон за устройство на територията
- чл. 223, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал. 2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2258 гр. Варна, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110103481 по описа за 2023 година
С решение 331/14.03.2023 г. по к.адм.д. 2856/2022 г. е отменено решение 3040/12.10.2022 г. по адм.д. ***/2022 г. по описа на ВРС, 48 състав, с което е отхвърлена жалба на В. М. М. срещу обективирания с писмо с изх. номер 9400В-90/19.04.2022 г. отказ на кмета на община Долни Чифлик да издаде заповед по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ за изземването от Г. *** ***, упражняващ търговска дейност като *** на поземлен имот с идентификатор ***в землището на община Долни Чифлик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
Във връзка с това решение е образувано настоящото производство.
Предмет на настоящото производство е жалба вх. №7404/11.05.2022 г. по описа на Варненския административен съд, изпратена по компетентност на Районен съд-Варна, подадена от В. М. М. срещу обективирания с писмо с изх. номер 9400В-90/19.04.2022 г. отказ на кмета на община Долни Чифлик да издаде заповед по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ за изземването от Г. ***, упражняващ търговска дейност като Е*** на поземлен имот с идентификатор ***в землището на община Долни Чифлик.
Сочи се, че правния му интерес от искането за издаване на заповед по чл.34 ЗСПЗЗ произтича от факта, че е ползвател на основание договор за аренда, вписан в Сл. Вп. - Варна. вх. per. № 4543. акт № 132, том II, дело № 2046/25. 02. 2021 г. на поземления имот, който според своето непроменено предназначение е земеделска земя с начин на трайно ползване нива. V категория при неполивни условия при граници и съседи, описани в договора.
Излага, че Г. ***М., упражняващ търговска дейност като ***“ ползва без правно основание имота и нарушава правото на ползване на жалбоподателя. В жалба се излага, че Г. ***М., упражняващ търговска дейност като ***“ е извършил незаконно строителство е имота, като е поставил масивна ограда в него. Сочи се, че оспорваната заповед противоречи на материалния закон, като административния орган е достигнал до неправилен извод, че имота не се ползва от***. Моли за отмяна на обжалвания административен акт и да се задължи административният орган да издаде исканият акт като му се дадат задължителни указания по приложението на закона.
Административният орган- кмета на Община -Долни Чифлик е изразил становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че в Община - Долни чифлик са образувани две административни производства - за наличие на незаконно строителство в поземлен имот с 1 идентификатор №***по КККР на гр. Долни чифлик и за ползване без правно основание на същия имот от Г.***, като и по двете административни производства е извършена проверка на място от служители на община Долни чифлик. Констатирано било че в поземлен имот с издентификатор № ***по КККР на гр. Долни чифлик има засята люцерна и е поникнала ливадна трева, по време на извършване на теренната проверка жалбоподателят М. в нито един момент не е заявил или посочил, че имотът се ползва неправомерно по смисъла на разпоредбата на чл. 34 от ЗСПЗЗ, като е обработен и засаден с определена полска култура от Г.***, а претенциите му са насочени изцяло към изградено незаконно строителство на плътна масивна ограда, ограждаща поземлен имот с идентификатор № ***и поземлен имот с идентификатор № ***, както и част от съществуващата в поземлен имот с идентификатор № ***сграда, собственост Г. ***действащ като ЕТ „*** като само на това основание се иска издаване на заповед за изземване на имота по чл.34 от ЗСПЗЗ и предаването му на жалбоподателя. При проверката с оглед изследване обстоятелствата за неправомерно ползване по чл. 34 от ЗСПЗЗ не е установено да е ограничен достъпът до имота, чрез разораване на полски пътища. При извършената проверка на място не е установено Г.
***действащ като ***", да има претенции по отношение обработения и засят с люцерна поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на гр. Долни чифлик, както и да получава или да очаква да получи добиви от него. Извършващи проверката са счели, че в настоящия случай не е приложима процедурата по чл. 34 от ЗСПЗЗ, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, а и не се твърди неправомерно ползване по смисъла на цитираната разпоредба. На основание извършената проверка на място и предвид представената комбинирана скица, от която е видно, че съществуващата на място масивна ограда изцяло е изградена в поземлен имот ***по КККР на гр. Долни чифлик е съставен констативен акт № 4/10.03.2022 г. от служители на общинска администрация Долни чифлик, определени със Заповед № РД-1038/22.04.2020 г. на кмета на община Долни чифлик, на основание чл. 223, ал. 2 и чл.225а, ал. 2 от ЗУТ, с който се констатира, че Г. *** действащ като***, в качеството си на собственик на поземлен имот ***и поземлен имот *** по КККР на гр. Долни чифлик, община Долни чифлик, обл. Варна, е изградил строеж, представляващ „масивна ограда", разположен в съседния ПИ ***по КККР на гр. Долни чифлик, община Долни чифлик, обл. Варна, без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж от главния архитект на община Долни чифлик, съгласно разпоредбите на чл. 148 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е административно производство за премахване по реда на чл. 225 а от ЗУТ и е издадена заповед №РД-778 от 13.04.2022г. за премахването й. Поддържа се, че не са налице преподставките за издаване на заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот от владението на лице, което го ползва без правно основание. Установено е наличие на незаконно изградена масивна ограда навлизаща в отдадения под аренда на жалбоподателя имот, инициирано е производство по незаконно строителство и е издадена заповед за премахване на оградата. За премахване на незаконно изградени строежи е предвиден специален ред в ЗУТ, а предвидената в ЗСПЗЗ процедура по изземване на имот от лице, което го ползват без правно основание се прилага при наличието на кумулативно определени предпоставки, които в настоящия случай не са налице. Иска се отхвърляне на жалбата.
В хода на първото разглеждане на делото, ответникът е поддържал, че са издадени констативни протоколи от 09.06.2022 г. и 14.09.2022 г. от които се установява, че незаконно изградената ограда е премахната до кота терен доброволно от Г. ***.
Заинтересованата страна Г. ***М., упражняващ търговска дейност като ЕТ *** не е изразила становище по жалбата.
С определението от 31.03.2023 г. по делото е указано на страните, на основание чл.170, ал.3 АПК, че в тежест на жалбоподателя е да установи, че има правно основание да ползва имота с идентификатор *** в землището на община Долни Чифлик, представляващ земеделска земя; че заинтересованото лице Г. Василев М., упражняващ търговска дейност като ЕТ „****ползва този имота.
В тежест на заинтересованата страна Г. ***М., упражняващ търговска дейност като ***че е да установи, че ползва земеделския имот с идентификатор *** в землището на община Долни Чифлик на годно правно основание; че е собственик сграда, изградена в собствения му имот с идент.***, ситуирана също и в ПИ ***.
2
В тежест на ответника е да установи законосъобразното издаване на оспорваната заповед вкл. лицето което ползва имота.
Със същото определение е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че в имота идентификатор *** е попадала масивна ограда, премахната от заинтересованата страна в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. При тази законова разпоредба следва правния извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, включва единствено изследване на законовите предпоставки за това. Тези законови предпоставки са да е възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците или ползвателите и това ползване да е без правно основание. В приложимата редакция на нормата изрично е предвидена възможност за административно изземване и по искане на ползвателите на правно основание. /Решение № 11926 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8600/2011 г., IV о., докладчик съдията Т*** Решение № 12973 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8076/2011 г., IV о./.
След като е бил сезиран с искане за изземване на конкретно посочени земеделски земи административният орган е следвало да установи предпоставките на чл. 34, ал. 1, изр. първо от ЗСПЗЗ, а впоследствие да пристъпи към изясняване въпроса относно това кой в момента на сезирането ползва тези земеделски земи и на какво основание.
Съдът намира, че процесният отказ е постановен от компетентен орган. Това е така, тъй като в процесния случай кметът на общината бил сезиран от жалбоподателя с изрично искане (л. 34 от гр.д.6065/2022 г. по описа на ВРС) за провеждане на конкретно посочена процедура по чл.34 ЗСПЗЗ / следва да се разбира ал.1 от същия, с оглед формулираното искане/, като в искането е посочен и конкретен имот, по отношение на който да бъде проведено производството, както и лице което се твърди да ползва имота.
Видно от извършените справки, в имотния регистър е вписан договора за аренда, на който основава правата си жалбоподателя, като този договор е правното основание на което жалбоподателя ползва имота, т.е. налице е първата предпоставка от състава на чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ- искането за издаване на заповедта е отправено от ползвател на правно основание на имота. Видно от съдържанието на договора за аренда / л.21 от д.6065/2022 г. по описа на ВРС/ и от справката в регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ / л.38/ се установява, че имотът е земеделски и административната процедура по чл.34 ЗСПЗЗ е приложима за него.
Съгласно чл. 34, ал. 1, изр. първо от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. Според разпоредбата на алинея втора, заповедта на кмета, както и отказът му да издаде такава заповед подлежат на обжалване по реда на АПК.
В конкретния случай се касае за отказ именно на кмета на общината, който бил надлежно сезиран с искане за извършване на процедура по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по отношение на конкретно посочен имот. По тези съображения отказът се явява постановен от компетентен административен орган. Не е налице основание за оспорване по чл. 146, т. 1 от АПК.
Отказът е постановен в изискуемата от закона писмена форма, като са изложени фактически констатации и правни изводи, които органът е приел като основание за отхвърляне на отправеното до него искане от жалбоподателите. Не са налице основания за оспорване по чл. 146, т. 2 от АПК.
В конкретния случай съдът намира, че е налице и нарушение на чл. 146, т.3 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствени правила и нарушение на чл.
146, т.4 от ГПК - противоречие с материалноправни разпоредби.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 изр. 2 от ЗСПЗЗ указва, че за установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд 3
Земеделие - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. В конкретния случай, ответникът е представил доказателства, част от преписката / л.35 и сл. от гр.д. 6065/2022 по описа на ВРС/, че е изпълнил вмененото му с диспозицията на тази правна норма задължение за служебно събиране на данни относно евентуално неправомерно ползване на сочения от жалбоподателя имот.