Решение № 187 от 17.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Благоевград, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20231200500928 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Й“ ЕАД, ЕИК*** седалище и адрес на управление: гр.С, р-н М, ж.к.М“, Бизнес парк С, сграда, против Решение №333/26.05.23г на РС-Благоевград по гр.д.№2425/22 г. по описа на с.с., подадена чрез проц. представител, с пр.осн. чл.258 и сл. ГПК.

С атакувания акт е отхвърлен установителния иск по чл.422 ГПК за присъждане на претендираните неустойки, като същевременно е уважен осъдителният иск, ведно с произтичащите от това последици досежно разноските.

Недоволен от отхвърлителната част на така постановения акт е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковите претенции, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

По делото, на мястото на въззиваемия Д. М., починал в хода на процеса, е конституиран неговия син К. М., чрез неговата майка и законен представител Й. П..

1

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.

Поради това и при отсъствието на нови доказателства настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че на 29.10.2019г., между Д. М. и „Т“ ЕАД (сега „Й ЕАД) е бил сключен договор за мобилни услуги, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника подробно уговорените мобилни услуги с избрана абонаментна програма Тотал + 49,99, със срок на действие 24 месеца - до 29.10.2021г., сключен за предпочетен мобилен номер 359893749043.

С договора за мобилни услуги на ответника е предоставено за ползване устройство - марка NOKIA 2.1 Dual Blue Copper, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от 29.10.2019 г.

На същата дата, Д. М. е подписал и приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти.

С декларация-съгласие от 29.10.2019г., подписана от ответника, същия е декларирал, че е получил подписан от представител на оператора екземпляр от Общите условия на „Т“ ЕАД за взаимоотношенията на потребителите на мобилни услуги, съгласен е с тях и се е задължил да ги спазва, както и че операторът му е предоставил информацията по чл. 4, ал.1 ЗЗП.

Според дубликата на издадената от въззиваемото дружество фактура №7297513142/05.12.2019г., ответникът е задължен за отчетния период 05.17.2019г.-04.12.2019г., за сумата от 62,28 лв. с ДДС.

Според формираната СПН по влязлата в сила част от атакувания акт, е прието че е налице поддържаното от ищеца предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника и в тази връзка е издадена фактура №7300223526/05.02.20г., с която са му начислени неустойки по т.11 от горния договор в размер на 351,29 лв., които липсват данни да са платени.

2

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№1748/21г.по описа на ПРС, изпратено по подсъдност на БлОС и образувано ч.гр.д.№103/22 г. по описа на с.с., със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 ГПК, ищцовото ЕАД на 13.12.21 г. е поискало, респ. получило, търсената заповед срещу ответника да заплати подробно описаните суми, сред които и горната неустойка.Тъй като заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, заявителя е предявил в срок настоящия иск по силата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

При тези данни РС правилно е признал по реда на чл.422 ГПК несъществуването в полза на въззиваемото дружество на вземане в размер на 328,51лв., от които: 124,98 лв., представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси и 203,53 лв., представляваща нeустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Copper, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 29.10.2019 г.

Тези изводи се обосновават от обстоятелството, че уговорката за неустойка в т.11 от договора за мобилна услуга от 29.10.19г. е нищожна, заради противоречие с добрите нрави. В случая страните са постигнали съгласие за неустойка при прекратяване на договора по вина на потребителя, равняваща се на всички неплатени месечни абонаменти до края на неговия срок. Така уговорената неустойката обаче надхвърля възложените й от законодателя обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции.

Доставчика на мобилни услуги ще получи облага от потребителя в обем, който би получил при действието на договора, но без да му предоставя уговорената услуга. По този начин ще се обогати неоснователно за чужда сметка, което е в разрез с принципа за справедливост и нашият правен ред не го допуска. Ето защо, дори договора да се счете за прекратен, макар да наподобява разваляне, в полза на ЕАД не съществува вземане срещу въззивника за неустойка в размер на 328,51 лв., заради нищожността на т.11 от договора, поради противоречие с добрите нрави(така Р№ 110/21.07.2016г по т.д№1226/15 на ВКС, ТК, I т.о.; Р№193/09.05.16г по т.д.№ 2659/14г на ВКС, I т.о.;Р№219/09.05.2016г по т.д. № 203/15г. на ВКС, I т.о. и др.).

Отделно от горното, съдът намира, че клаузите за неустойки, уговорени в процесния договор за мобилни услуги, са неравноправни по смисъла на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата 3 на сключения договор са били предоставени различни мобилни услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП. Настоящата инстанция счита, че клаузата, с която е уговорена неустойката се явява неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП, във връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на клауза на потребителски договор, която не е индивидуално уговорена, няма за последица намаляване на неустойката до размер, който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146, ал.

1 от ЗЗП.

В чл. 19а от ОУ изрично е предвидено, че при прекратяване на договора едностранно от страна на абоната последният дължи едномесечно писмено предизвестие. В чл.19в от ОУ самият доставчик на комуникационни услуги е предвидил, че същият дължи едномесечно писмено предизвестие при едностранно прекратяване по негова инициатива на договор, но при наличието на конкретни хипотези. Само в случаите на неплащане на дължими суми от абоната в ОУ ищецът не е предвидил предварително уведомяване на абоната, че следва прекратяване на договора – чл. 19б. В тази връзка не може да бъде споделено становището на въззивника, че за прекратяването на договора не се изисква форма за валидност и същото може да бъде осъществено и с конклудентни действия. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора без насрещната страна да бъде уведомена за това.

Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на 4 достигане на уведомлението до длъжника (така Р №76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I т. о. и др.). Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. По делото няма данни, а и не се твърди, ищецът да е отправил писмено изявление, което да е достигнало до длъжника за предсрочно прекратяване /разваляне/ на договора. Издаването на фактура с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора не е равносилно на писмено изявление на кредитора до потребителя с уведомление за прекратяване/разваляне на договора.

Предвид изложеното за ищеца не е възникнало право да реализира имуществена отговорност за неустойка по т.11 от договора за мобилни услуги, въз основа на която се претендира процесното вземане.

Неравноправна е и клаузата, регламентираща неустойка за предоставено за ползване устройство с марка NOKIA 2.1 Dual Blue Copper, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от 29.10.2019 г.Според настоящият състав тази уговорка сочи на обоснована вероятност за неравноправност. Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗП клаузите на договорите предлагани на потребителя трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В представения по делото договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** е посочено, че когато е предоставено устройство за ползване на услуги, при прекратяване на договора потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащият срок на договора. При тази формулировка остава неясен механизмът на формиране на крайния размер на неустойката. Липсва информация за заплатената сума при предоставянето на мобилното устройство, както и за изчисляването й при прекратяване на договора. Така уговорената клауза плюс дължимия трикратен размер при прекратяване на договора излиза извън присъщите функции на неустойката, поради което тази уговорка накърнява добрите нрави и се явява нищожна. В допълнение следва да се посочи и това, че размерът на неустойката е формиран на база „стандартна“ цена на устройството, а не на договорената такава. Това 5 нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнение по конкретен договор. На следващо място – в договора за мобилни услуги е предвидено заплащане на разлика между стандартна цена и тази която е заплатена от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора, но „съгласно актуалната ценова листа на оператора“ към точно определен момент – момента на сключване на договора, а според договора за мобилни услуги от 29.10.19г. – към момента на неговото прекратяване. По делото липсват данни за предоставянето на такива актуални ценови листи на лизингополучателя към релевантния момент (както е процедирано с ценовата листа за абонатни планове за частни и корпоративни клиенти). Упоменаването на стандартните цени на устройството в договора не променя горните изводи, тъй като не е ясно дали съответстват на цените в изрично уговорените актуални ценови листи към релевантия момент.

В този контекст атакуваната част от първоинстанционното решение ще следва да се потвърди. Неподаването на отговор не преклудира възможността на ответника за възражение за нищожност и не изключва произнасянето на съда по него, тъй като не е свързано с позоваването на нови факти и обстоятелства и не налага събиране на доказателства (Опр. №9/07.01.19г по ч.гр.д.№4531/18г, ІV ГО на ВКС и др.).

С оглед възприетото разрешение направените от жалбоподателя разноски си остават за негова сметка.