Решение № 554 от 25.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Благоевград, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20241200500704 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 12011/23.05.2024 г. и поправена въззивна жалба с вх. № 12049/27.05.2024 г., подадена от Д. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ул. „***” № *, вх. *, ет. *, ап. *; В. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „***” № *, вх. *, ет. *, ап. *; Д. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „***“ № * вх. *, ет. *, ап. *, чрез своя баща и законен представител М. Д. М., ЕГН **********; И. А. К., ЕГН **********, с адрес с. Ш.л., общ. С., обл. С., ул. „***“ № *; Д. С. К., ЕГН **********, с адрес с. Ш.л., общ. С., ул. „***“ №*; И. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „***“ № *; М. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „***“ № *; Й. М.

М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез своя баща и законен представител М. Д. М., ЕГН **********; Д. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „***“ №*, вх. *, всички чрез адв. В. У., вписана в АК Благоевград, с адрес гр. Б., ул. „****“ № *, ет. *, против Решение № 315/28.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1865/2023 г. по описа на РС – Благоевград. С атакуваното решение е признато за установено по отношение на въззивниците, че ищците, сега въззиваеми, са собственици на основание 1 наследствено правоприемство от общия на страните наследодател Х.М.И., починал на *** г., общо на 4/10 ид. ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18 32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота в гр. Благоевград, местност „Армутлука“, площ: 4496 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива; категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 105010, при съседи:

***, ***, ***, ***. С решението е отменен констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с № 198 от *** г., peг. № ***, издаден по нотариално дело № 894 от 2021 г. по описа на кантората на нотариус И.К., с район на действие – Районен съд – гр.

Благоевград. В жалбата се излагат правни съображения, свързани с вписването на нотариалния акт в Служба по вписванията по реда на Правилника за вписванията, респ. за института на придобивната давност.

Прави се заключение, че при съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства се установявало, че от 1999 г. до настоящия момент процесният имот е владян от ответника М., което владение било явно, трайно, постоянно, непрекъснато и спокойно, като никой друг от наследниците не оспорвал правото на собственост на Д. М.. С петитума на жалбата се отправя претенция за отмяна на решението на РС - Благоевград в неговата цялост и отхвърляне на исковата претенция. В срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил и отговор към въззивната жалба от адв. П. З., в качеството й на процесуален представител на въззиваемите, в който отговор се посочва, че предявяването на всички установителни искове е безсрочно, поради което направеното възражение от въззивниците за погасяване правото на иск било неоснователно. Излага се, че в хода на първоинстанционното производство безспорно се установило, че всички наследствени имоти били ползвани общо от различните наследници, като се цитират показания на свидетелите С. П., К.

С.. Акцентира се, че не било достатъчно едно лице просто да използва имота според неговото предназначение, което обстоятелство според въззиваемите дори не било установено по отношение на Д. М., а следвало намерението за своене да бъде явно противопоставено на останалите съсобственици чрез действия, които демонстрират отричане на техните права. Тези страни считат, че постановеният съдебен акт е правилен и като такъв следва да бъде оставен в сила. Претендират се разноски. С жалбата, респ. отговора към нея 2 доказателствени искания не са релевирани.

Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като съобрази възраженията и доводите на страните във въззивната жалба и отговора към нея, както и приетите по делото доказателства, намира следното:

Районен съд - Благоевград е сезиран с искова молба на С. С., ЕГН **********, Л. М., ЕГН **********, И. М., ЕГН **********, К. В., ЕГН **********, В.

В., ЕГН **********, К. Г., ЕГН **********, Д. Г., ЕГН **********, П. В., ЕГН

**********, С. П., ЕГН **********, Д. К., ЕГН **********, М. К., ЕГН

**********, Н. К., ЕГН **********, Г. М., ЕГН **********, В. Б. ЕГН

**********, А. М., ЕГН **********, С. М., ЕГН **********, Н. Х., ЕГН

**********, Г. В., ЕГН **********, М. К., ЕГН **********, Г. Ч., ЕГН

********** и В. К., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. Б., ул.

"***" № **, ет. *, подадена срещу Д. К. М., ЕГН **********, В. А. М., ЕГН **********, Д. М. М., ЕГН **********, чрез своя баща и законен представител М. Д. М., ЕГН **********; И. А. К., ЕГН **********, Д. С. К., ЕГН **********, И. Д. К., ЕГН **********, М. И. К., ЕГН **********, Й. М.

М., ЕГН **********, чрез своя баща и законен представител М. Д. М., ЕГН **********; Д. К. М., ЕГН **********, с която е предявена установителна претенция за признаване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство на общо 2/5 ид. ч. на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Благоевград, находящ се в град Благоевград, м. “Армутлука”, с площ от 4 496 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: ***, ***, *** и ***, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение под № 198, рег. № 897 от 2011 г. на нотариус И.К., с рег.

№ 241 в частта, с която са признати права в полза на Д. К. М. за размер от 2/5 ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот. Предявените искове са уважени от страна на първоинстанционния съд, който приел от фактическа страна, че Д. М. не е упражнявал фактическа власт върху целия спорен имот, като по делото били събрани доказателства, от които се установявало, че всеки един от наследниците на Х.М.И. се интересувал от процесната нива и обработвал дела си от нея, отделно от това не се установявало този ответник 3 да е отблъснал по някакъв начин владението, упражнявано от съсобствениците. Именно тези фактически положения, релевантни за изхода на правния спор, се оспорват от страна на въззивниците с тяхната жалба, които още с отговора към исковата молба навели възражение, че недвижимият имот е индивидуална собственост на Д. К. М. на основание упражнено от него давностно владение в периода от 1999 г. - 2011 г., като се настоява, че в този период единствено той ползвал необезпокоявано същия, отдавайки и го под аренда, като никой от останалите съсобственици не бил допускан до него и всички били със знание за наличие на само един собственик в лицето на ответника Д. М..

Между страните по делото не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че с влязло в сила на 07.05.1999 г. Решение № 2 - Г от 01.02.1999 г. на ПК - град Благоевград и на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ в полза на наследниците на Х.М.И., бивш жител на град Благоевград, са възстановени имоти, сред които е и процесният такъв, представляващ нива с площ от 4.497 дка, намираща се в м. "Армутлука", с предходен пл. № 105010 по плана за земеразделяне. Видно е от удостоверение за наследници, че Х.М.И., починал на *** г., оставил като наследници К. Х.

М., М. Х. М., Г. Х. М., М. К., С. Д.а, като ищците са наследници на М. и Г. М. а ответникът Д. М. е наследник на К. Х. М.. Ищците придобили по силата на наследствено правоприемство общо от двамата си наследодатели 2/5 ид. ч. от процесната нива. С нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, на *** г. ответникът Д. К. М. бил признат за собственик на основание давностно владение на процесния поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 4 496 кв. м., след което с поредица от сделки тази страна извършила следните разпореждания с права върху посочения обект, а именно - на 27.11.2020 г. дарил на внука си Д. М., действащ чрез своя баща М. М., 496/4496 ид. ч., на същата дата продал на И. К. 2000/4496 ид. ч. На 09.12.2020 г. продал на И. К. също 2000/4496 ид. ч. от поземления имот, а на 29.03.2021 г. прехвърлил чрез дарение на Й. М. М., действаща чрез своя законен представител М. М., и на Д. К. М., действащ чрез баща си К. Д. М., на по 2000/4496 ид. ч. от същия имот за всеки от надарените.

По делото са разпитани и свидетели и всички те са категорични за коя конкретна нива се води производството, посочвайки местността и нейната 4 площ, като св. С.П. и св. К. С. твърдят, че нивата била разпределена за ползване между всички братя и сестри, наследниците на Х.И., съобразно съществуващите на място бразди, като била обработвана общо от тях до 2005 2006 г., но след това грижите били преустановени поради липса на вода, а същата била отдадена под аренда на първоначален арендатор М., а след това на друго лице, което заплащало цената за ползването й единствено на ответника Д. М., както изрично признава св. П. и в каквато насока са и показанията на св. С.М., който поел грижите за имота след 2018 г. В този смисъл между казаното от св. М., П. и С. противоречия не се наблюдават, тъй като е налице съвпадение между техните твърдения за предназначението и ползването на нивата хронологически назад във времето. Ето защо изолирани се явяват показанията на св. Я.К., който посочва, че ходил след 1995 - 1996 г. да помага заедно със своя баща на ответника Д. М., за да обработва нивата, в това число да сее жито и да го прибира, като това продължавало до 2012 2013 г., но от останалите свидетелски показания се установява друго, а именно че грижите на наследниците се изразявали в отглеждане на зеленчукови култури, а не на жито, засяването на което стартирало около 2006 г. и то от трето за спора лице, поради което за съда действително съществува причина да се съмнява в достоверността на казаното от св. К.. Вярно е, че св. П. е съпруг на ищцата С. П., но както вече се посочи, неговите показания срещат потвърждение в думите на св. С., който няма родствена връзка със страните по делото и като такъв не е заинтересован от изхода на делото.

На база на така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси, свързани с правилността на съдебния акт, той е ограничен от посоченото в жалбата. В случая постановеното първоинстанционно решение е валидно, тъй като изхожда от правораздавателен орган със съответната за това компетентност и е постановено в надлежна форма, като същото е и допустимо, тъй като е произнесено съобразно исковата претенция на ищците, които доказват правен интерес от предявяването на установителния иск, с оглед извънпроцесуалното поведение на ответника Д. М., като предявяването на иска е съобразено и с постановките на т. 3Б от ТР № 4/ 2014 г. ОСГК на ВКС, в което е прието 5 наличие на правен интерес от насочване на иск за собственост срещу лицето, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на делото.

Образуването на исково производство с предмет положителен или отрицателен установителен иск за собственост не е ограничено от никакъв срок и е без значение кога конкретно ищецът е узнал за претенциите на ответната страна върху спорния обект, поради което възраженията в жалбата по този въпрос за неоснователни. По съществото на правния спор въззивната инстанция се съгласява с крайните правни изводи на ***та инстанция, като аргументите на съда за това са следните:

Първият ответник осланя претенцията си да е придобил по силата на давностно владение правото на собственост върху идеалните части, притежавани от ищците. Съдът, с оглед извършения по-горе доказателствен анализ на гласните доказателства, счита това възражение за недоказано. Както е известно, сънаследник може да придобие по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне владението на другите сънаследници. При сънаследствени имоти се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници. За да се приеме, че владее целия имот изключително за себе си е необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение за това. Владението на невладеещия собственик се счита отблъснато, когато с действията си владеещият собственик препятства недвусмислено този собственик да упражнява правото си на собственост. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота, заявяване пред невладеещия и пред трети лица, че съсобственикът владее за себе си, както и други подобни, които изключват категорично властта върху вещта. Простото ползване на недвижимия имот лично или чрез друго лице не доказва своене на чуждите идеални части, ако преди това владението на останалите съсобственици не е отблъснато по някакъв начин. Възможно е също така презумпцията, залегнала в чл. 69 ЗС да се приложи и между сънаследници, но когато се установи, че фактическата власт на конкретния наследник върху имота е установена на такова основание, което да изключва владението на останалите наследници (например при извършена приживе от общия наследодател делба). В процесния казус обаче не се наблюдава наличието на нито една от двете хипотези, при осъществяването на която да е 6 възможно ответникът М. да се позове на оригинерния придобивен способ на давностното владение, тъй като нито се твърди и доказва наличието на такова фактическо отпочване на владение върху спорните идеални части, нито път се установява да е извършил акт на отрицание на правата, притежавани от ищците. От разпитаните по делото свидетели се доказва по категоричен начин, че след възстановяване правото на собственост върху конкретната нива до 2005 - 2006 г. същата се ползвала от всички наследници, които успели да разделят ползването й помежду си, а след това фактическата власт върху нея преминала върху държането на трети за спора лица - арендатори, последният от които е и св. М.. В този смисъл основното възражение на първия ответник е, че самостоятелно отдавал под аренда нивата, което обстоятелство не се и оспорва от ищците, то се признава и от доведения от тях свидетел, но то не може да обоснове различен правен извод. Това е така, защото още в Решение № 8 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г. на Върховен касационен съд е разяснено, че управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването на недвижим имот, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта.