Решение № 14 от 15.01.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. гр. Лом, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20231620100584 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание – чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по предявен от Д. П. Л., ЕГН **********, от гр.

Лом, чрез пълномощника си, адв. Д. Ц., МАК, срещу ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ АД, ЕИК ********, гр. София (с предишно наименование ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД), иск за установяване на недължимост на парично задължение, за което има издаден изпълнителен лист.

В исковата молба се твърди, че по изпълнителен лист, издаден (на 13.10.2008 год.), на осн. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 1222/2008 год. на ЛРС ищцата е била осъдена да заплати на ответника сумата от общо 6657,17 лв.

За задълженията е образувано изп.д. № 976/2018 год. на ЧСИ М. И.а, рег. № 748 в КЧСИ.

Ищцата счита, че в нейна полза е изтекла общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че вземането му към ищцата по изп.д. № 976/2018 год. на ЧСИ М. И.а, рег. № 748 в КЧСИ, район на действие МОС, образувано по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1222/2008 год. на РС Лом за сумата от 6657,17 лв. е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.

1

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК /видно от пощенското клеймо/.

Ответникът, чрез пълномощника си, ю.к. А. А. оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност и недоказаност.

Оспорва твърдението за погасяване по давност на вземанията си, като на свой ред твърди, че давността е била прекъсвана.

Твърди, че по издаденият изпълнителен лист първоначално е било образувано изп.д. № 1088/2009 год. на ДСИ при ЛРС, прекратено на 20.09.2013 год. на ДСИ на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Изпълнителният лист е бил върнат на ответника на 01.06.2018 год., на която дата е образувано и изп.д. № 976/2018 год. на ЧСИ М. И.а, рег. № 748 в КЧСИ, по което били извършвани действия по изпълнение срещу ищцата.

Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищцата се представлява от адв. Д. Ц., МАК, който моли да бъде уважен предявеният иск, като основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от пълномощника си, ю.к. А. А., който оспорва исковете като неоснователни и недоказани и пледира за отхвърлянето им.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

В производство по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 1222/2008 год. на ЛРС е издадена Заповед от 15.09.2008 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ответника ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, срещу ищеца Д. П. Л., за сумата от 6657,17 лв. – главница за ползвана ел.енергия за периода 01.09.2003 – 20.05.2008 год. и 2 083,42 лв. – лихва, начислена от 11.11.2003 год. до 28.03.2007 год., ведно със законната лихва върху главницата от 09.09.2008 год. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 232,81 лв.

Изпълнителен лист въз основа на Заповедта по горното дело е издаден на 13.10.2008 год., и е получен от пълномощник на заявителя на 18.02.2009 год.

Вероятно въз основа на него е било образувано изпълнително дело № 1088/2009 год. в ДСИ при ЛРС, така както твърди ответника, доколкото това твърдение не се оспорва от ищцата, а върху представеното заверено от ЧСИ М. И.а заверено копие от изпълнителния лист е обективирано Постановление о т 20.09.2013 год ., с което делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От справката от партидата на ищцата Д. Л. в Сл.вп. Лом е видно, че 2 последното отбелязване е вписана на 31.08.2012 год. продажба на поземлен имот. Преди това са вписани няколко възбрани по изпълнителни дела, но по тях взискателите са трети лица, а не ответника.

Изп.д. № 976/2018 год. на ЧСИ М. И.а, рег. № 748 в КЧСИ е образувано на 01.06.2018 год., по молба на ответника от 01.06.2018 год., за събиране на вземанията му по горепосочения изпълнителен лист.

Ищецът/длъжник е уведомен за образуване на изпълнителното дело със съобщение изх. № 19438/31.10.2018 год., връчено й лично 06.11.2018 год. В съобщението е посочено, че задължението по делото възлиза на 17822,47 лв., от които: Главница 6657,17 лв., Законна лихва 7279,87 лв. за периода 09.09.2008 – 14.11.2018 год., Неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.) в размер на 2083,42 лв., Присъдени разноски – 237,81 лв., Разноски по изп.д. – 50 лв., 1514,20 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.11.2018 год.

С молба от 04.11.2019 год. ответникът/взискател е поискал извършването на действия по събиране на вземането (запори, възбрани и опис).

С молба от 19.02.2020 год. до съдия по вписванията гр. Лом, ЧСИ е поискала да бъде вписана възбрана върху жилище, собственост на ищцата в режим на СИО, като молбата е вписана под вх.рег. № 5970/30.10.2020 год.

Съобщението до ищцата за наложената възбрана е изпратено от ЧСИ на 04.11.2020 год., като липсват данни да е било получено.

На 29.08.2020 год. взискателят отново е поискал да бъде проверено имуществото на длъжника и да се предприемат действия по събиране на дълга.

Описът е насрочен за 09.12.2020 год., за което липсват данни да е уведомена ищцата.

Последната призовка принудително изпълнение, с която ищцата е уведомена за насрочен за 11.04.2023 год. опис на движими вещи, находящи се в дома й е получена на 21.02.2023 год.

Настоящото производство е образувано на 31.03.2023 год.

По делото липсват данни за спиране или прекъсване на давността за периода от прекратяването на първоначално образуваното изп.дело до образуването на процесното изпълнително дело.

От правна страна:

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че вземането му към ищцата по изп.д. № 976/2018 год. на ЧСИ М. И.а, рег. № 748 в КЧСИ, район на действие МОС, образувано по Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1222/2008 год. на РС Лом за сумата от 6657,17 лв. е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.

Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът 3 черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност).

В настоящия случай ищецът претендира установяването именно на такъв юридически факт, позовавайки се на изтекла погасителна давност за принудително изпълнение на вземането на ответника.

По принцип, в тежест на ищеца оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.

Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

Изпълнителният лист по ч.гр.д. № 1222/2008 год. на ЛРС е издаден на 13.10.2008 год. Образуваното по него изпълнително дело е прекратено с Постановление от 20.09.2013 год., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Следователно, последното валидно изпълнително действие по него е било извършено от взискателя/ответник най-късно на 19.09.2011 год.

В подкрепа на горното обаче липсват доказателства.

Напротив, в отговора си ответникът признава, че последното действие по изпълнението – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника е извършено на 05.10.2009 год.

Следователно, независимо от по-късната дата на Постановлението на ДСИ, обективирано на гърба на изпълнителния лист и съобразявайки трайната съдебна практика, настоящият състав приема, че изп.д. № 1088/2009 год. на ДСИ при ЛРС е перемирано на 05.10.2011 год., от която дата съгл. чл.

116, б. «в» ЗЗД за събиране на вземанията е започнал да тече нов срок по чл.

110 ЗЗД, който е изтекъл на 05.10.2016 год.

Изп.д. № 976/2018 год. на ЧСИ М. И.а, рег. № 748 в КЧСИ е образувано н а 05.06.2018 год., по молба на ответника от 01.06.2018 год.,т.е. повече от година и половина по-късно.

Горното води на извода, че в случая не са налице предпоставките на чл. 116, б. „в” ЗЗД за прекъсване на давността, доколкото същата /петгодишна, както се отбеляза по-горе/ вече е била изтекла още към момента на предприемане действията по принудително изпълнение.

Възраженията на ответника в обратна насока се преценяват като неоснователни. Посоченото от него Решение № 252/17.02.2020 год. по гр.д. № 1609/2019 год. на ВКС, III ГО разглежда различна от настоящата хипотеза, като даденото разрешение не противоречи на изводите, направени по-горе.

Това е така, тъй като в посоченото решение на ВКС, е допуснато касационно обжалване по въпроса:

„Тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.

4 на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли приложение по отношение последиците на давността по това принудително изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?“. Касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради твърдяното противоречие на въззивното решение в обжалваната му част с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о.“

В Решение № 252/17.02.2020 год. по гр.д. № 1609/2019 год. на ВКС, III ГО по касационния въпрос е дадено следното разрешение: