Решение № 513 от 02.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Пловдив, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330101432 по описа за 2023 година

Производството по образувано е по искова молба на А. Г. А., ЕГН ********** против „Моят кредит” ЕООД, ЕИК 203939675, с която са предявени обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ал. 1 и във вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване нищожността на Индивидуален договор за заем № *** г., сключен между страните и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 938,46 лева, представляваща недължимо платена по Индивидуален договор за заем № ***** г.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Индивидуален договор за заем № **** г., по силата на който му била предоставена сумата от 1400 лева, която била изцяло усвоена. В договора било посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 2635,48 лева.

Срокът на договора е 10 месеца, а минималната вноска е 166,73 лв. Твърди се, е налице несъответствие между погасителния план по договора и предвидените в договора за заем условия, тъй като в погасителния план е предвидено да се заплаща погасителна вноска в размер на 263,55 лв. Твърди се, че разликата в сумите се дължи на допълнително начислена сума, която е предвидена в чл. 12, ал. 4 от договора. Посочва се, че по договора се дължи връщане на обща сума в размер от 1667,30 лв., а по погасителен план се дължи връщане на сума от 2635,48 лв. Ищецът твърди неизпълнение на задължения от страна на ответника.

Ищецът счита, че са налице неравноправни клаузи, което обуславя недействителност на договора, както и че липсва ясна информация за общата дължима сума по договора.

Посочва, че е заплатил главницата в размер на 1400 лв. Твърди, че сключеният между 1 страните договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като шрифтът на текста на договора за паричен заем бил помалък от 12. Излагат се съображения за нарушаване на разпоредбите на ЗПК и чл. 26 ЗЗД.

Ето защо счита, че поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК, договорът за заем бил недействителен.

Моли исковете да се уважат.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, със становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен Индивидуален договор за заем № ***** г., по който е уговорена дължимост на неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 968,12 лева. Не се спори и, че ищецът е върнал по заема сумата от 2339,46 лева., като посочва, че с нея е погасена главницата, договорна лихва в размер от 196,10 лв. и 742,36 лв.- неустойка. Лихвата и неустойката не са изплатени в пълен размер, защото са начислени само до **** г., когато ищецът предсрочно е погасил задълженията. Оспорва твърдението на ищеца да е платил по договора сума в по-голям размер от предвидения. На следващо място оспорва твърдението на ищеца, че договорът е нищожен. Неоснователно било твърдението, че шрифта на договора е по-малък от 12.

Оспорва се твърдението, че единствената цел на поставяне на изискването и уговорената неустойка било осигуряване на допълнителна печалба. Твърди се, че уговарянето на неустойка е проявление на принципа на свобода на договаряне, закрепен в чл. 9 от ЗЗД.

Същата била в предварително определен размер, като тази клауза не била в противоречие със закона, защото по кредита нямало обезпечение. Не била нарушена и нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото в ГПР не се включвали разходите, които потребителят трябва да плати при неизпълнение на задълженията си по договора. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се оспорва, че между страните е подписан договор за заем № **** г., при ГПР в размер на 421,21 % и в който е уговорена клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 495,03 евро /968,16 лева/, дължима при непредоставяне на обезпечение от ищеца.

Не се спори и от приложената и приета като писмено доказателство разписка се установява, че сумата по кредита в размер на 1400 лв. е предадена на ищеца.

Не се спори и, че ищецът е заплатил по договора за заем от **** г. сума в общ размер на 2338,46 лева.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение по договор за паричен заем, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до неговата недействителност, респ. - по евентуалния иск - твърдените предпоставки за нищожност на клаузите за дължимост на неустойка и ГПР, поради противоречие с добрите нрави и нарушение на материалния закон, както и плащане на исковата сума във връзка с 2 договора за заем, без основание за това.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи валидност на договора и клаузите за неустойка и ГПР, който е сключен, съобразно изискванията на ЗПК и при спазване правата и интересите на потребителя, като опровергае твърденията на ищеца и установи всички свои твърдения и възражения в отговора, както и при условията на пълно и главно доказване установи наличие на валидно основание за плащане, респ. получаване на търсената парична сума. Ответната страна следва да опровергае твърденията за недействителност на клаузите му на сочените основания, да проведе насрещно доказване и да установи твърденията и възраженията си в отговора на исковата молба. По иска по чл. 55 ЗЗД ответникът следва да установи, че претендираната за връщане сума е платена на валидно правно основание и не следва да бъде възстановявана.

От приетия като писмено доказателство по делото – на хартиен носител Индивидуален договор за заем № *** г. (л.**), се установява, че на ***** г. е сключен между страните процесния договор. С процесния Договор, на ищеца е предоставена сума в размер на 715,81 евро или тяхната левова равностойност, съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева, с уговорен годишен лихвен процент по заема 39,72 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 41,21 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 10 месечни погасителни вноски в размер 85,25 евро (166,73 лева) всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 852,48 евро (1667,20 лева).

Не се спори и от приетите писмени доказателства се установява, че ищецът е платил по договора за заем сумата от 2338,46 лева.

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че с уговорената в чл. 12, ал.4 неустойка кредитът се оскъпява в с 69,16 % . При добавяне на сумата, предвидена в чл. 12 от договора ГПР се установява да е в размер на 358,75 %.

От приетото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че типа на използвания в процесния договор за кредит шрифт е ****, а размерът е *** pt.

В чл. 12, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава на основание чл. 23 ЗЗД, в срок от три след сключването на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Третото лице/поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на Заемодателя в страна и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по настоящия договор. /чл. 12, ал. 2/ Третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. /чл. 12, ал. 3/. Страните се договорят, че третото лице – поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: 1. да бъде дееспособно физическо лице; 2. навършена възраст: 25 години;

3. минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи 3 сключването на договора: 1500 лева на месец; 4. валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключването на договора; 5. стабилна кредитна история; 6. предложенията поръчител не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или не поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя. /чл. 12, ал.

3/.

С клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора, страните са уговорили, че в случай, че Заемателят в определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл. 12, ал. 1, за когото да са изпълнени условията на чл. 12, ал. 3, дължи на Заемодателя неустойка в размер на 495,03 евро (968,19 лева). Страните се съгласяват, в случай, че посочената в ал. 4 неустойка стане дължима от страна на заемателя, същият да я заплати на части, съгласно погасителния план.

(чл.12, ал.6).

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя 4 начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.

Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 41,21 %/.

Посочената годишна фиксирана лихва от 39,72 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 41.21 % и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено, уговорената в чл. 12, ал. 4 неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно със съответната погасителна вноска. Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставя – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, относно физическото лице – поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Това обстоятелство, обаче не е включено в ГПР разходите, поради което е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен.