Решение № 17989 от 02.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17989 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20221110141891 по описа за 2022 година

Ищецът „***” ЕАД е предявил против М. Д. И. в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът излага, че по сключен договор при Общи условия в периода 01.11.2018г.

30.04.2021г. е доставил топлинна енергия на стойност 548,50 лева до топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, жк. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***. Поради неплащане на дължимата сума, за периода 15.09.2019г. до 31.03.2022г. се дължало и обезщетение за забавата в размер на 82,87 лева, както законна лихви върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.08.2022г. до окончателното плащане. Ищецът претендира и заплащане на сумата от 42,29 лева – главница за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихви върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.08.2022г. до окончателното плащане и лихва за забава в размер на 7,06 лева за периода от 15.09.2019г. до 31.03.2022г. Моли ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. Д. И..

На 26.04.2023 г. от ответницата е депозирана молба, с която поддържа, че е заплатила в полза на ищеца сумата от 680,72 лв., с което процесните вземания следва да се считат погасени изцяло. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

С молба от 14.07.2023 г. ищецът е заявил, че на каса в дружеството е постъпила сума 1 в размер на 1008,40 лв., с която са погасени изцяло претендираните от него суми, като остава дължимо единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В о. с. з. на 24.10.2023 г. процесуалният представител на ищеца – юрк. К., заявява, че процесните суми са изцяло погасени, поради което претендира единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „***“ ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

В случая с оглед потвърденото от ищеца плащане на сумата от 1008,40 лв. от ответницата, което по своето естество представлява признание относно наличието на дълг на посоченото основание, съдът приема, че всички юридически факти от фактическия състав на процесното вземане са безспорни между страните по делото. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

Видно от представените по делото доказателства за плащане – фискален бон за сумата от 1008, 40 лв., извършено на 10.02.2023 г., както и съобразно изричното признание на процесуалния представител на ищеца в молбата му от 14.07.2023 г., поддържано и в о.с.з. на 24.10.2023 г., след завеждане на исковата молба в съда, ответницата изцяло е погасила претендираните по делото суми.

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.

С оглед гореизложеното, вземанията на ищеца за главница и мораторна лихва към датата на устните състезания са изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото плащане. Ето защо исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на делото плащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответницата М. Д. И. с поведението си е дала повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе изцяло разноските по производството, макар и исковете да са отхвърлени поради извършено в хода на процеса погасяване. Ищецът претендира разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл.78, ал. 1 ГПК в полза на „***“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.

2

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу М. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.

„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 548,50 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2021 г., за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, ведно със законната лихва от 02.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 82,87 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.03.2022 г., сумата от 42,29 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.08.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата от 7,06 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 31.03.2022 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА М. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.

***, ап. ***, да заплати на ***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „***“ ООД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3