Решение № 125 от 02.04.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 125 Дата

02.04.2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

Председател: Красимир Коларов

Членове: Георги Чамбов

Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева в съдебно заседание на 15 януари 2020 г. разгледа докладваното от К. Коларов търговско дело номер 765 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

От „П.П.Г.“

ЕООД е обжалвано Решение № 115 от 01.03.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 859/ 2016 г., в частта му, с която това дружество е било осъдено, да заплати на дружеството „Б.“ ЕООД сумите:

- 10 229.35 лева, представляваща

„неплатен остатък от наемна цена по договор за наемна техника от 01.05.2015 г. за м. 06.2015 г. по фактура № 1137 от 30.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2016 г. до окончателното и заплащане“;

- 23 119.22 лева, представляваща

„неплатена наемна цена по договор за наемна техника от 01.05.2015 г. за м.

07.2015 г. по фактура № 1154 от 06.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2016 г. до окончателното и заплащане“;

- 22 001.92 лева, представляваща

„неплатена наемна цена по договор за наемна техника от 01.05.2015 г. за м.

08.2015 г. по фактура № 1173 от 29.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2016 г. до окончателното и заплащане“;

- 1 382.26 лева, представляваща

„обезщетение за забава плащането на остатъка от наемна цена по договор за наем на техника от 01.05.2015 г. за м. 06.2015 г. по фактура № 1137 от 30.06.2015 г. за периода от 31.08.2015 г. до 29.12.2016 г.“;

- 3 130.28 лева, представляваща

„обезщетение за забава плащането на наемна цена по договор за наем на техника от 01.05.2015 г. за м. 07.2015 г. по фактура № 1154 от 06.08.2015 г. за периода от 30.08.2015 г. до 29.12.2016 г.“;

- 2 789.16 лева, представляваща

„обезщетение за забава плащането на наемна цена по договор за наем на техника от 01.05.2015 г. за м. 08.2015 г. по фактура № 1173 от 25.09.2015 г. за периода от 30.09.2015 г. до 29.12.2016 г.“ и

- 6 694.53 лева, представляваща

„направени разноски, съразмерно на уважената част от исковете, по плащане възнаграждение за адвокат, държавна такса, депозит за вещо лице и разноски, направени по обезпечаването на иска“.

Ответникът по жалбата „Б.“ ЕООД е на мнение, че тя е неоснователна Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

Искът е по чл. 228, ал. 1 ЗЗД, между страните е сключен Договор за наем на техника от 01.05.2015 г. (л. 8 и сл.), а претенцията на наемодателя „Б.“ ЕООД е за присъждане на твърдените като дължими от наемателя:

- неплатен остатък от наемна цена за м. юни 2015 г., за което негово вземане била издадена фактура № 1137 от 30.06.2015 г.;

- неплатена наемна цена за м. юли 2015 г., за което негово вземане била издадена фактура № 1154 от 06.08.2015 г. и - неплатена наемна цена за м. август 2015 г. за което негово вземане била издадена фактура № 1173 от 29.05.2015 г.

Ищецът претендира и съответните обезщетения за забавеното плащане на задълженията по трите фактури.

Според договора, уговорената наемна цена е била в размер на 500 лева без ДДС за една машиносмяна от 8 часа (чл. 2, ал. 1), намалена със стойността на осигуреното от наемателя гориво за работата на машината (чл. 4).

По делото са представени общо четири сертификата, всеки от тях с подписите на лице, представляващо „Възложителя“ „П.П.Г.“ ЕООД и „Изпълнителя“ „Б.И.“ ООД:

- Сертификат № 1

„за установяване на извършените видове дейности за месец май 2015 г.“ (л. 11), в който стойността на наема е била посочена от подписалите сертификата в размер на сумата 14 625 лева без ДДС, а приспаднатата стойност на горивото – в размер на сумата 2 404.78 лева без ДДС, с което крайният размер на дължимата наемна цена е бил определен на сумата 12 220.22 лева без ДДС;

- Сертификат № 2

„за установяване на извършените видове дейности за месец юни 2015 г.“ (л. 13), в който стойността на наема е била посочена от подписалите сертификата в размер на сумата 23 256 лева без ДДС, а приспаднатата стойност на горивото – в размер на сумата 4 757.76 лева без ДДС, с което крайният размер на дължимата наемна цена е бил определен на сумата 18 804.74 лева без ДДС;

- Сертификат № 3

„за установяване на извършените видове дейности за месец юли 2015 г.“ (л. 15), в който стойността на наема е била посочена от подписалите сертификата в размер на сумата 24 312.50 лева без ДДС, а приспаднатата стойност на горивото – в размер на сумата 5 046.48 лева без ДДС, с което крайният размер на дължимата наемна цена е бил определен на сумата 19 266.02 лева без ДДС и - Сертификат № 4

„за установяване на извършените видове дейности за месец август 2015 г.“ (л.

17), в който стойността на наема е била посочена от подписалите сертификата в размер на сумата 22 937.50 лева без ДДС, а приспаднатата стойност на горивото – в размер на сумата 4 602.56 лева без ДДС, с което крайният размер на дължимата наемна цена е бил определен на сумата 18 334.94 лева без ДДС.

Съобразно тези четири документа, носещи подписите на лица, които не само са ги съставяли от името на „Възложител“ – „П.П.Г.“ ЕООД и от името на „Изпълнител“ – „Б.И.“ ООД, но са положили и печати с фирмените наименования на тези две дружества, Изпълнителят „Б.И.“ ООД е издал четири данъчни фактури, като във всяка от тях е било посочено конкретното основание за съставянето им:

- фактура № 1121 от 31.05.2015 г. за 14 644.26 лева с ДДС (л. 12), издадена „съгласно Сертификат № 1 от м. май“, със съответно посочена в нея данъчна основа – точно крайната сума по сертификат № 1 – 12 220.22 лева без ДДС;

- фактура № 1137 от 30.06.2015 г. за

22 565.69 лева с ДДС (л. 14), издадена за „наем по Сертификат № 2 от 09.07.2015 г.“, със съответно посочена в нея данъчна основа – точно крайната сума по сертификат № 2 – 18 804.74 лева без ДДС;

- фактура № 1154 от 06.08.2015 г. за

23 119.22 лева с ДДС (л. 16), издадена за „наем по Сертификат № 3 от 06.08.2015 г.“, със съответно посочена в нея данъчна основа – точно крайната сума по сертификат № 3 – 19 266.02 лева без ДДС и

- фактура № 1173 от 25.09.2015 г. за 22 001.92 лева с ДДС (л. 18), издадена „съгласно Сертификат № 4 от 25.09.2015 г.“, със съответно посочена в нея данъчна основа – точно крайната сума по сертификат № 3 –

18 334.94 лева без ДДС.

В тази обстановка ясните и неоспорени от страните констатации по заключението на счетоводната експертиза на вещото лице Т.Р. (л.

321 и сл.) са, че четирите описани по-горе, издадени от „Б.“ ЕООД фактури „са включени в подаваните от „П.П.Г.“ ЕООД справки – декларации и дневници за покупките по ЗДДС за съответните данъчни периоди с посочените във фактурите стойности на данъчната основа и ДДС“, като експертизата е констатирала и два безспорни между страните факта:

- първо, че ответникът (възложителят) „П.П.Г.“ ЕООД „е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите в размер на посочения във фактурите ДДС – общо 13 725.17 лева“ – вж. т. ІІІ.1 от заключението и

- второ, че според приложените по делото банкови извлечения по сметка (л. 19 и л. 20), ответникът (възложителят) „П.П.Г.“ ЕООД е извършил по фактурите следните две плащания: на датата 15.07.2015 г. е била платена сумата 15 000 лева, а на датата 31.08.2015 г. е била платена сумата 12 000 лева.

Със сумите по тези две плащания са били погасени съответно: изцяло вземането по първата издадена по време фактура с № 1121 от 31.05.2015 г. и частично – вземането по втората по време фактура с № 1137 от 30.06.2015 г., точно такива са основанията за двата превода, които не друг, а наредителят на преводите е вписал в двете платежни нареждания.

Така след отчитане на двете извършени досега плащания, неплатеният остатък по фактурите е в размер на сумата 55 351.09 лева – колкото е и размера на предявената по делото осъдителна претенция.