Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 15.02.2023, Районен съд - Кубрат

Съд
Районен съд - Кубрат
Дело
Гражданско дело 422/2022
Вид
Решение № 20
Подписан
15.02.2023
Състав
Диана Пенчева Петрова Енева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Закон за наследството
  • чл. 323, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Кубрат, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана П. П.а Енева при участието на секретаря Павлина П. И.а като разгледа докладваното от Диана П. П.а Енева Гражданско дело № 20223320100422 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявени от ищцата за съвместно разглеждане обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.77 от ЗС, и чл. 537, ал.2 от ГПК.

Ищцата – Г. К. К., ЕГН ********** от **, като твърди, че е придобила на правно основание – давност и наследяване от баща си К. К. О., б.ж. на **, поч. на **. в гр. **, правото на собственост на 504/ 1360 ид. части върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – Дворно място, находящ се в село Савин, община Кубрат, област Разград, ул. „**“ № 23, целия с площ от 1 360.00 кв.м., съставляващ имот с пл. № 128 по плана на селото, одобрен със Заповед № 1292/ 1989 г., за който е отреден парцел № X – 128 в кв. 15, при граници: улица „**“ и улица „**“, имоти с пл. №№ 130 и 129, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 52.00 кв.м., второстепенна сграда със застроена площ от 30 кв.м., подобрения и трайни насаждения; процесния поземлен имот както преди, така и сега е разделен на две части, оградени, съответни на бивши парцел № XII -15 с адм. адрес на ул. „**“ № 21, владян и ползван от баща й К. К. О. до смъртта му, а в последствие от ищцата, и парцел № IX – 15 с адм. адрес на ул. „**“ № 23, владян и ползван от ответниците; по този начин са декларирани в ДС при Община – Кубрат и така се плащА. дължимите ежегодни данъци и такси; през 2021 г. ищцата, която не е губила фактическа власт върху наследения от баща си имот и никой, вкл. и ответниците, не и е оспорвал правата на собственост, узнала, че ответниците са се снабдили с констативен НА за собственост № 179, 1 том IV, рег. № 07188/ 18.06.2007 г., нот.дело № 828/ 2007 г. по описа на нотариус С. С., вписана в регистъра на НК с № 004, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, удостоверяващ единствено в тяхна полза право на собственост по отношение на целия ПИ с пл. № 128 по плана на селото, Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците К. Г. Н., ЕГН **********, и Р. Н. С., ЕГН **********, посочени и дв. с адрес в с. **, ул. „**“ № 23, че тя – ищцата Г. К. К., ЕГН **********, е собственик на 504/ 1360 ид. части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, придобити от нея по давност и наследство от К. К. О., б.ж. на **, поч. на **. в гр. **, и да бъде отменен/ изменен издадения в полза на ответниците констативен НА № 179, том IV, рег. № 07188/ 18.06.2007 г., нот.дело № 828/ 2007 г. по описа на нотариус С.

С., в частта, удостоверяваща правата им на собственост върху претендираните 504/ 1360 ид. части от правото на собственост върху процесния недвижим имот. Искът намира правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77, предл. трето ЗС, във вр. с чл. 5 ЗН, и чл. 537, ал. 2 ГПК. Претендира разноски.

Ответниците К. Г. Н., ЕГН **********, и Р. Н. С., ЕГН **********, посочени и дв. с адрес в с. **, ул. „**“ № 23, уведомени на 11.07.2022 г., изпращат писмени отговори в срока за това, постъпили с вх. №№ 2199 и 2214/ 11.08.2022 г., чрез адв. Ю. Д., АК – Варна, посочила съд. адрес в гр. Варна, ул. „**, с които заявяват възражения за недопустимост и неоснователност на исковата претенция; придобили са права на собственост по отношение на процесния имот, вкл. и на претендираните от ищцата нейна собственост ид. части от него, по наследство от Н.И.Н., б.ж. на **, поч. на ** г., който приживе е придобил правото на собственост върху имота по давност; снабдили се с НА за собственост № 179, том IV, рег.

№ 07188/ 18.06.2007 г., нот.дело № 828/ 2007 г. по описа на нотариус С. С., вписана в регистъра на НК с № 004, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат; изминА. са повече от 10 години от вписването му, поради което считат претендираните от ищцата права на собственост върху ид. части от същия за погасени; през 2022 г. с НА за продажба на недв. имот № 77, том II, рег. № 2360/ 30.06.2022 г., н.д. № 227/ 2022 г. на нотариус Ив. Башева – ЙорД., вписана в регистъра на НК с № 573, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, са продА. процесния ПИ с пл. № 128, с площ от 1 270.00 кв.м., от кв. 15 по плана на село Савин, ведно с построените в него сгради на М. П. С., поради което молят производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на исковата претенция срещу тях, а по същество заявяват искане за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана.

Възраженията на ответниците за недопустимост на исковата претенция съдът намира за неоснователни, тъй като правото на собственост не се погасява по давност и на установяване по делото подлежи така, както е твърдяно от ищцата – придобито по давност и наследство, упражнявано фактически от нея към момента на завеждане на исковата молба, макар и въпреки снабдяването на ответниците с нотариален акт за собственост на 18.06.2007 г.; несъмнено претендираното от ищцата право на собственост се смущава от издаден НА за собственост, удостоверяващ право на собственост единствено в полза на ответниците по 2 отношение на същия обект на собственост, ид. части от който претендира да притежава ищцата, което обосновава интереса на упражняващата фактическа власт ищца от предявяването на установителен иск.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобразявайки ги със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от приложения към исковата молба НА за собственост № 179, том IV, рег. № 07188/ 18.06.2007 г., нот.дело № 828/ 2007 г. по описа на нотариус С. С., вписана в регистъра на НК с № 004, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, и в съответствие с представените от цитирания нотариус запазени документи от нот. дело – Протокол за извършена на 18.06.2007 г. обстоятелствена проверка, чрез разпит на трима свидетели – л.111 от делото, на 18.06.2007 г., със съставянето му нотариус С. С. е признала ответниците по делото: К. Г. Н., ЕГН **********, и дъщеря й Р. Н. С., ЕГН **********, посочени и дв. с адрес в с. **, ул. „**“ № 23, за собственици по давностно владение и наследство с равни права, на следния, описан в т. 2, недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с предназначение Дворно място, находящ се в строителните граници на село Савин, община Кубрат, област Разград, на ул. „**“ № 23, целия с площ от 1 360.00 кв.м., съгласно представена скица, а по удостоверение за данъчна оценка 1 250 кв.м., съставляващ имот с пл. № 128 от кв. 15 по плана на селото, одобрен със Заповед № 1292/ 1989 г., за който имот съгласно същия план е отреден парцел № X – 128 в кв. 15, при граници: улица „**“ и улица „**“, имоти с пл. №№ 130 и 129, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 52.00 кв.м., второстепенна сграда със застроена площ от 30 кв.м., подобрения и трайни насаждения.

Видно от съставения за извършената от нотариуса обстоятелствена проверка от 18.06.2007 г. – л. 111 от делото, нито един от разпитаните в нотариалното производство свидетели не дава показания ответниците да са упражнявА. фактическа власт по отношение на имот с адм. адрес в **, ул. „**“ № 21, конкретизирано е изрично изявление за всеки от тях, че К. и Р. Н. от преди повече от 40 години живеят и ползват тези имоти, които се намират на улица „**“ №№ 22, 23, 24, 26 и 26А.

Между страните не се спори, че: ответниците са наследници по закон на Н.И.Н., б.ж. на **, ул. „**“ № 23, поч. на ** г. в с.с., син на Яна Друмева Симеонова, съпруг на К. Н. и баща на родената от брака им Р. Н. С.; а ищцата Г. К. О. е наследница по закон на К. К. О., б.ж. на **, поч. на **., като негова дъщеря, което се установява и от съдържанията на приложените към исковата молба и писмените отговори удостоверения за наследници, изд. от Община – Кубрат, Кметство – ** – л. 44, л. 45 и л. 12 от делото.

Достоверността на заявените от ищцата с исковата й молба, предявена на 24.06.2022 г., факти и обстоятелства: 1/ процесният поземлен имот както преди, така и сега – към 24.06.2022 г., е разделен на две части, оградени, съответни на бивши парцел № XII -15 с адм. адрес на ул. „**“ № 21, владян и ползван от баща й К. К. О. до смъртта му, а в последствие от ищцата, и парцел № IX – 15 с адм. адрес на ул. „**“ № 23, владян и ползван от ответниците; 2/ по този начин са декларирани в ДС при Община – Кубрат и така се плащА.

3 дължимите ежегодни данъци и такси; през 2021 г. ищцата, която не е губила фактическа власт върху наследения от баща си имот и никой, вкл. и ответниците, не и е оспорвал правата на собственост, узнала, че ответниците са се снабдили с констативен НА за собственост № 179, том IV, рег. № 07188/ 18.06.2007 г., нот.дело № 828/ 2007 г. по описа на нотариус С. С., се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключение на назначена и приета по делото съдебна техническа(геодезическа) експертиза.

Видно от събраните по делото гласни доказателства, вкл. и от показанията на разпитаните по инициатива на ответниците свидетели, семействата на всяка от страните са ползвА. съседни имоти: първият от които с площ около 500.00 кв., находящ се на ул. „**“ № 21, застроен с жилищна сграда и стопански постройки, ползвани от прародителите и родителите на бащата на ищцата – К. К. О.; след смъртта им братята съборили разрушените вече паянтови жилищна сграда и стопански постройки; към 1981 г. се разбрА. имота да остане в собственост на брат им К., в съответствие с показанията на св. Г. О., съпруга на друг от братята, и св. Х. А., К. К. и А.А.; мястото, граничещо с улица „**“ било оградено с оградна мрежа от четирите страни, поддържана от К. и сродниците му, вкл. и свидетелката Г. О. – снаха, които обработвА. земята – засявА. боб, царевица, а последно люцерца; К. К. О. починал през 2018 година, но оставил едно дете – ищцата Г. К. К., която трайно се е установила да живее извън страната, поради което възложила стопанисването на имота на сродниците си – св. Г. О. и съпруга й, нейн чичо.

Вторият от които с площ от около 800.00 кв.м., находящ се на улица “**“ № 23, застроен с жилищна сграда и стопанска постройка, ползвани от родителите на бащата на ответницата Р. Н. С. – Н.И.Н., оставен му в наследство, като тяхно единствено дете; обитаван от него и съпругата му – отв. К. Н., която живее в жилищната сграда и обработва двора и към настоящият момент.

През м.07.2022 г. ответниците К. и Р. Н., без знание и съгласие на ищцата, премахнА. съществуващата ограда между двата имота и присъединили процесните около 500.00 кв.м. към своя имот, което дало повод на ищцата, чрез пълномощник, да подаде сигнал – жалба за извършените от ответниците самоуправни действия(л.99 от делото), по който е образувана проверка по преписка вх. № 290000-4375/ 08.07.2022 г. по описа на РУ – Кубрат с оглед извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК – самоуправство, видно от постъпило по делото писмо вх. № 2267/ 18.08.2022 г. – л. 29 от делото. Производството по преписката е приключило с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 24.10.2022 г. – л. 100 – 101 от делото, съдържанието на което и правните доводи на прокурора от състава на РП – Разград, ТО – Кубрат, съдът не е необходимо да възпроизвежда и коментира по делото.

От показанията на разпитаните по инициатива на ищцата свидетели - св. Г. О., съпруга на чичо на ищцата, и св. Х. А., К. К. – б.родство и отношения със страните, се установи, че по волята на родителите и със съгласието на братята му Р.и М. К. О., фактическа власт върху имота - дворно място с площ около 500 кв.м., от 1981 г. е била предадена на К. К. О., той е упражнявал същата до смъртта си през 2018 г. – лично и с 4 помощта на семейството на брат си, за което свидетелства снаха му – св. Г. О., е обработвал земята, засявал и прибирил реколтата, поради което те възприемат него за собственик, а след смъртта му – неговото единствено дете, ищцата Г. К..