Определение № 319 от 12.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 319 гр. Варна, 06.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Яна Панева

С. К. Попов като разгледа докладваното от С. К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20233100600701 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.

Настоящото производство е образувано въз основа на частен протест от прокурор при ВРП, срещу протоколно определение от 19.04.2023 г., постановено по НОХД № 60 / 2023 г. на ПрРС. Атакуват се изводите на съда изложени в рамките на разпоредителното заседание, че процесуалните действия на органите по разследването са извършени в разрез с разпоредбите на НПК и при тях е нарушено правото на защита на обвиняемите.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частния протест и материалите по делото, намира за установено следното:

Производството по НОХД № 60 / 2023 г. на ПрРС е образувано въз основа на внесен ОА № 147 / 2023 г. на ВРП, с който е повдигнато обвинение на Т., К., Д. и Н. Т. по чл. 290, ал. 1 от НК.

Делото е внесено в разпоредително заседание насрочено за 19.04.2023 г.. В рамките на същото, съгласно нормите на процесуалния закон, съдът е предоставил възможност на страните за становище по въпросите визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК.

Подсъдимите, чрез техния защитник адв.Б са навели възражения и искания свързани с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Представителят на ВРП е счел, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила, такива каквито визира т. 3 от чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПрРС е констатирал допуснати процесуални нарушения, в рамките на ДП, които са нарушили правото на защита на четиримата подсъдими.

Посочените факти и доказателствената съвкупност обуславят следните правни изводи:

Съвкупната преценка на изложените възражения в протеста, въззивния съд оценява като неоснователни. В първоинстанционният съдебен акт са 1 изложени убедителни мотиви за връщане на делото, които следва да бъдат споделени. Основният аргумент на проверявания съд да върне делото на прокурора е, че действията по предявяване на обвинението и последващият разпит на обвиняем, са извършени без адвокат, при изрично заявено искане от страна подсъдимите да ги представлява такъв и то точно адв.Б.

Поднесената в разглежданото определение хронология на събитията в ДП е изключително подробна, категорично следва да бъде възприета като коректна, а това и обезсмисля изцяло преповтарянето й във въззивния акт.

Едва ли трябва да се припомня, че основаното право на едно лице, чиято наказателна отговорност се претендира от държавата /дори и при частното обвинение е така/ е правото му на защита. И това право /както многократно е имал повод да посочи върховната инстанция, включително и в ангажиращата си практика/ следва не само да бъде разяснено, по-важното, да бъде предоставена възможност на лицето да го упражни и то реална. Нищо от това, не се случило в ДП.

Има призовка за явяване на лице, в която са отразени обстоятелства визирани в чл. 219, ал. 5 от НПК и основно, че следва да се яви при разследващ орган за предявяване на обвинение. По ДП е постъпила молба от адв.Б, че процесуално ще представлява подсъдимите и поради наличните му ангажименти на посочената в призовките дата и час, не може да се яви, като е посочил друга примерна такава, за извършване на плануваното процесуално действие.

Разследващият орган е преценил, че щом няма надлежно упълномощаване на адв.Б, неговата претенция за отлагане на процесуалните действия е неоснователна и принудително е довел бъдещите обвиняеми на посочената в призовката датата. Те не само са доведени, но им е и предявено обвинение и проведен разпит /позовавайки се очевидно на чл. 219, ал. 7 от НПК/, в качеството им на обвиняеми, при изричното заявеното от тях, че желаят да ползват договорна адвокатска защита. Само изявление, че не искат да се защитават сами, т.е желаят предявяването на обвинението да бъде извършено в присъствието на защитник е достатъчно да се предприемат действия по осигуряването на такъв, или поне да бъде извършена преценка на обстоятелствата, визирана в хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК. В тази връзка трудно могат да се намерят аргументи в твърдението, че за престъплението, в което са обвинени подсъдимите не се предвижда задължителна защита визирана в чл. 94, ал. 1 от НПК. Не ясна и причината довела до необходимостта, най-важното процесуално действие в ДП и първо, в което може да участва защитник /арг. на чл. 97, ал. 1 от НПК/ да изисква такава експедитивност, при това, че на разследващите органи до онзи момент /22.12.2022 г./ им е била необходима почти цяла календарна година /ДП е образувано на 21.01.2022 г./ и в него изобилстват искания и постановления за удължаване срока на разследването.

Поради изложеното съдът намира, че разглежданото определение е правилно, което налага и неговото потвърждаване, респ. обявяване протеста за неоснователен.

2

Допуснатите нарушения са съществени, но за сметка на това отстраними и следва да бъдат коригирани, а процесуалния ред е този, който е посочил ПрРС – връщане делото на прокурора.

Водим от горното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 341 и сл. от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение № 196 от 19.04.2023 г., постановено по НОХД № 60 / 2023 г. на ПрРС, с което е прекратено съдебното производство за допуснати в ДП отстраними съществени нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и делото върнато на ПрРП.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3