Определение № 483 от 28.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. Варна, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20263100100167 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Делото е образувано по предявени от С. Т. С., ЕГН **********, с адрес: *********, действащ чрез адв. М. Ш. и адв. Г. А., срещу „Университетска специализирана болница по очни болести за активно лечение – Варна“ ЕООД, ЕИК 000091879, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Дойран“ № 15, представлявано от управителя З. И. З.-А., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 42 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат от инфектиране на дясното око с вътреболнична инфекция при извършена на 09.02.2024 г. операция на катаракта на същото око, неправилно лечение на настъпилите усложнения, и нарушаване на правото на информация на пациента, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 717.85 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатената от ищеца стойност на лещата, поставена в дясното му око при операцията на 09.02.2024 г. и по-късно премахната заедно с окото при последваща оперативна интервенция на 20.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба е обективирано искане за освобождаване на ищеца от държавна такса по делото, тъй като той и съпругата му са пенсионери и имат ежемесечни разходи за лекарства. Представена е и подписана лично от ищеца декларация за материални и гражданско състояние от дата 17.12.2025 г.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

Според чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:

1 доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

Според съдебната практика цитираната разпоредба предвижда възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски не само лица, които са без доходи, но и такива, които получават доходи в недостатъчен размер. Преценката дали доходите на страната са достатъчни, за да бъде заплатена дължимата по делото държавна такса и/или разноски следва да бъде извършена към момента на искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски и да почива на конкретно установени факти и обстоятелства, а не на предположения за евентуални бъдещи доходи на страната (определение № 1355/2.05.2025 г. по ч.т.д. № 476/2025 г. на ВКС, II т.о., определение № 60267/14.06.2021 г. по ч.т.д. № 1164/2021 г. на ВКС, II т.о. и др.).

В настоящия случай ищецът С. Т. С. е представил по делото декларация за материалното и гражданско състояние, подписана лично от него под страх от наказателна отговорност, с която е декларирал, че има сключен граждански брак, той получава месечен доход от пенсия и помощи в размер на 3015,65 лв., а съпругата му – в размер на 1471,11 лв.; притежава парични влогове на стойност 28 000 лв., жилище с площ 65 кв.м. в гр. Шумен и вила с площ 80 кв.м. в с. Белокопитово, както и моторно превозно средство - „Опел Зафира“, произведено през 2008 г. Декларирал е още, че той и съпругата му страдат от заболявания, които налагат допълнителни периодични разходи в размер на общо 325 лв. месечно.

Съобразявайки декларираните от ищеца обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК относно неговите доходи и парични влогове и съпоставяйки същите с размера на дължимата държавна такса по делото – 1708.71 евро, съдът намира, че в случая не може да се направи обоснован извод, според който ищецът не разполага с достатъчно средства за заплащане на таксата, от която претендира да бъде освободен. Напротив – семейството му има регулярни месечни доходи от сигурен източник (пенсии) в размер на 2294.04 евро (4486,76 лв.) и разходи за лечение в размер на 166.17 евро (325 лв.), както и парични влогове на стойност 14316.17 евро (28000 лв.), поради което еднократното разходване на сумата от 1708.71 евро не би представлявало особено затруднение за бюджета на семейството. Следователно не са налице горепосочените нормативно установени предпоставки и разглежданата молба се явява неоснователна, респ. следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца С. Т. С., ЕГН

**********, с адрес: *********, за освобождаването му по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от задължението за заплащане на държавна такса по гр.д. № 167/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

2

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез процесуалния му представител адв. Г. А. на посочения в исковата молба съдебен адрес.

След влизане в сила на настоящото определение делото да се докладва за даване на указания до ищеца по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3