Решение № 27 от 18.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Перник, 18.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря Роза М. Ризова като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Административно наказателно дело № 20251720201739 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-1158-003278 от 08.10.2025 г., издадено от А.К. РА. – на длъжност Началник Група в ОДМВР Перник, Сектор Пътна Полиция Перник, упълномощен със Заповед № 313з-491/ 21.03.2022 г. на Директора на ОДМВР - Перник, на М. А. Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от М.

А. Г., ЕГН **********, с която прави искане наказателното постановление да бъде отменено. Излага доводи, че посочения в обжалваното наказателно постановление автомобил е собственост на юридическо лице - „Мирела 2018“ ЕООД, представлявано от управителя П. Ц.ов С.. Сочи, че е едноличен собственик на капитала на дружеството, но не и негов законен представител. Поддържа, че съгласно чл. 638 КЗ и практиката на ВАС, санкцията следва да бъде наложена на собственика на МПС – юридическото лице, чрез имуществена санкция, а не на физическо лице, което не е управител. Твърди, че в случая административно-наказващият орган е санкционирал физическо лице - жалбоподател, вместо юридическото лице чрез неговия управител, което представлява смесване на субекти на отговорност и прави наказателното постановление изцяло незаконосъобразно. Излага доводи и че е налице е несъответствие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация, като с оглед всички описани в жалбата нарушения, допуснати при издаването на обжалваното наказателно постановление, правото на защита на наказаното лице е нарушено. Съобразно изложеното прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

1

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не участва лично, а се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Б., като поддържа доводите за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, изложени в жалбата.

За административно наказващият орган, редовно призован, не се явява представител в проведеното по делото открито съдебно заседание. В писмото с вх. рег.

№ 29935/14.11.2025 г., с което е изпратен препис от преписката във връзка с обжалваното наказателно постановление, от административно-наказващият орган е заявено становище за законосъобразност на същото и е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от жалбоподателя с искане да бъде редуциран до предвидения в закона минимален размер, в случай че се претендира и жалбата бъде приета от съда за основателна.

По делото, в качеството на свидетели, са разпитани актосъставителя Б. В. Б. и свидетеля по АУАН – Ц. В. Б. относно констатациите при съставянето на акта, като същите поддържат описаното в него.

Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 17.09.2025 г. около 16:16 часа, разпитания по делото свидетел Б. В. Б. актосъставител, и в присъствието на свидетеля – Ц. В. Б., е установил при извършена проверка по повод осъществяване на служебните си задължения, че в Община Перник, село Драгичево, ПП-1-1, пред Автокъща „Дими ауто” водачът В.М.А., с ЕГН:

**********, управлява лек автомобил Волво В 40, с регистрацонен номер *** без договор застраховка Гражданска отговорност. Във връзка с установеното при проверката е издаден АУАН, Серия GA № 4691653/17.09.2025 г. на жалбоподателя М.

А. Г., като собственик на посоченото МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, към датата и часа на проверката, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че на водача А. е съставен АУАН номер GA 4691652. По отношение на жалбоподателя е посочено, че е нарушил виновно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ – „Едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което не е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите”. В АУАН е записано относно мястото на нарушението и следното: път - граница Румъния – Видин – Монтана – Враца – Мездра – София – Благоевград – Кулата –Гърция – километър – 285”. В съдържанието му първоначално е записано, че жалбоподателят е собственик на посоченото МПС, а впоследващата част на словесното описание на нарушението е посочено, че е законен представител на юридическо лице „Мирела 2018” ЕООД, с ЕИК *********, което е собственик на МПС-то.

При пълна идентичност на описаното нарушение, на 08.10.2025 г. е издадено обжалваното наказателно постановление /НП/ от Началник Група в ОДМВР Перник, Сектор Пътна Полиция Перник, като нарушението било квалифицирано по чл. 483, ал.

1, т. 1 КЗ и чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 1022.58 евро.

Наказателното постановление /НП/ е връчено на жалбоподателя на 29.10.2025 г., видно от отбелязването върху самото НП. Жалбата срещу НП е депозирана в ОД МВР - Перник на 07.11.2025 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията 2 на разпитаните по делото свидетели Б. В. Б. и Ц. В. Б., които съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът също кредитира изцяло, като съобрази и че кореспондират с показанията на разпитаните свидетели. Част от тях е и приетото като доказателство по делото свидетелство за регистрация Част 1 на описания в наказателното постановление лек автомобил Волво В 40, с рег. № РК 2553АТ, в което е вписано, че негов собственик е „Мирела 2018” ЕООД, ЕИК *********. Приложена към материалите по преписката е и справка за актуално състояние на дружеството в Търговски регистър към Агенция по вписванията, от която се установява, че към 04.11.2025 г. Мирела 2018” ЕООД, ЕИК ********* се представлява от управителя П.

Ц.ов С., а едноличен собственик на капитала е жалбоподателя М. А. Г..

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН е издаден от компетентен за това административен органи. По отношение на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че по делото не е приложена цитираната в него Заповед № 313з-491/ 21.03.2022 г. на Директора на ОДМВР – Перник, с която е упълномощен А.К. РА., издадена от Директора на ОДМВР – Перник, а е приложена Заповед № 8121з-1623/02.12.2021 г. на министъра на МВР.

Основателни са възраженията в жалбата за неправилно приложение на материалния закон. На първо място, споделят се възраженията, че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Съгласно посочената като нарушена от наказаното лице разпоредба на чл. 483, ал. 1 КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор. На лице по чл. 483, ал. 1, т.

1 КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец – съгласно чл. 638, ал. 1 КЗ.

В конкретния случай при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати няколко нарушения на материалния закон.

На първо място, неправилно е определен субекта на административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, доколкото от данните по делото безспорно се установява, че собственик на лекия автомобил е юридическото лице „Мирела 2018” ЕООД, а не жалбоподателя М. А. Г.. Следва да се посочи и че от съдържанието на обжалваното наказателно постановление не е ясно дали АНО санкционира жалбоподателя в качеството на собственик или в качеството на законен представител 3 на собственика „Мирела 2018” ЕООД, доколкото са посочени и двете твърдения при словесното описание на нарушението. С оглед изложеното, следва извода, че с обжалваното наказателно постановление неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, който не е собственик на моторното превозно средство, посочено в него, за което е установено, че не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Обстоятелството, че същият е едноличен собственик на капитала на юридическото лице „Мирела 2018” ЕООД, няма отношение към факта, че именно последното е собственик на обсъждания лек автомобил и като такъв е надлежен субект на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ .

На следващо място, при издаване на наказателното постановление АНО неправилно е определил размера и е наложил административното наказание глоба в размер на 2000 лв. на физическо лице, тъй като имуществена санкция в този размер е предвидена единствено за юридическо лице или едноличен търговец, а на физически лица, извършили санкционираното с обжалваното наказателно постановление нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ се налага глоба в размер от 250 лв. – аргумент от чл. 638, ал. 1 КЗ. Следва да се посочи, че е допуснато нарушение при цифровото описание санкционните разпоредби, водещо до смесване и съчетаване в едно на две различни нарушения - по чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането и по чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането, което заедно с констатираните други недостатъци, изразяващи се в неправилно определяне на субекта на нарушението и неговото неясно описание, мотивира отмяна на обжалвания акт по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, като незаконосъобразен.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, който е направил разноски в производството за заплащане на възнаграждение на адвокат и своевременно е поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от 06.11.2025 г., сключен между него и адв. Б., се установява, че страните са договорили възнаграждение в размер на 1 200 лева за защита и процесуално представителство по настоящото а. н. дело, като е отразено, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора. Тези разноски съдът възлага на структурата на МВР, издала отменения електронен фиш. От ОДМВР Перник е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото, и като съобрази размера на присъждани адвокатски възнаграждение по дела със сходен предмет и при идентична икономическа обстановка, съдът намира, че следва да бъде намалено до предвидения в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа - чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, минимум от 255,65 евро. Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.