Решение № 248 от 07.11.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Враца, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Росица Ив. Маркова

Мирослав Д. Досов при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20221400500291 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР - гр.Враца, представлявана от директора Ц. Н. Н., чрез юрисконсулт Д. П. М., срещу решение №260037/16.06.2022 год. по гр. дело №1008/2021 год. по описа на Районен съд - Враца, с което е уважен предявеният от С. М. В. от гр.Враца иск с правно основание 178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за заплащане на сумата от 1184.32 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.03.2018 год. до 06.07.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2021 год. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на сумата от 353.64 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2018 год. до предявяване на иска 10.03.2021 год. С решението съдът е възложил в тежест на жалбоподателя и направените в производството пред него разноски.

Във въззивната жалбата са изложени оплаквания, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.Според въззивника, неправилното приложение на материалния закон се извежда от извода на районния съд, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9, ал.2 от 1

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, тъй като за процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 год., обнародвана на 02.08.2016 год.

Въззивникът изразява несъгласие с приетото от първата инстанция, че не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, и че забраната би поставила тези служители в понеблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение на заплащането на допълнителните възнаграждения. С оглед посоченото от районния съд, че съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощни часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, въззивникът настоява, че работното място в случая е МВР, където за служителите на МВР е предвиден 8 часа нощен труд /чл.179 ЗМВР/, т.е. налице е разлика от останалите държавни служители или лица, работещи по трудово правоотношение - 7 часа нощен труд.

В жалбата се цитира практика на ВКС, развиват се правни съображения във връзка с приложението на закона и със спецификата на работата на държавните служители полицейски органи, и се поддържа, че по отношение на последните НСОРЗ е неприложима.

Въззивникът настоява, че по делото не са събрани доказателства, че ищецът е работил над рамките на установеното за него работно време по график и не може да иска заплащане на извънреден труд, какъвто не е положен. На следващо място в жалбата се поддържа, че дори да се приеме, че за положения нощен труд, след преизчисляването му в дневен с коефициент 1.143 се дължи възнаграждение в увеличен размер, такова увеличение не е поискано, тъй като искът е предявен за заплащане на извънреден труд. Поддържа се също, че разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е неприложима по отношение на нощния труд, полаган от служителите на МВР, тъй като предвидените в тази разпоредба изчерпателно уредени четири предпоставки не са налице.

Искането на въззивника е обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Доказателствени искания пред тази инстанция не се заявяват.

Чрез пълномощника си адв. Г. Г. от САК въззиваемият е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като излага правни съображения за неоснователност на изложените оплаквания.

С отговора не се заявяват доказателствени искания. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

В открито съдебно заседание по делото въззивникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Враца, представлявана от директора Ц. Н., редовно призована чрез юрк. Д. П. М., не се представлява.

Въззиваемият С. М. В., също редовно призован за откритото съдебно заседание по 2 делото, се представлява от адв. Г. Г., който оспорва жалбата, поддържа подадения отговор и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районен съд – Враца е бил сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 266282/07.04.2022г. от С. М. В. срещу ОД на МВР гр.Враца с искане на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР във вр. чл.50а, ал.2 ЗДСл вр. чл.140, ал.1 и чл.143, ал.1 КТ вр. чл.9, ал.2 НСОРЗ ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2544.00 лева, представляваща обезщетение за неотчетен и неизплатен извънреден труд за периода от 10.03.2018г. до 06.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, както и да бъде осъден на основание чл.86 ЗЗД да му заплати сумата от 394.37 лева., представляваща мораторна лихва за забава върху посочената главница за периода от 01.04.2018г. до датата на завеждане на исковата молба.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че в процесния период ищецът е работил на длъжност "***, ***" в сектор "Охранителна полиция"-РУ-АЕЦКозлодуй при ОДМВР гр.Враца. Осъществявал трудовата си дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени при сумирано изчисляване на работното време съгласно чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР, като графиците били организирани на 24-часови и 12-часови смени, в рамките на които попадали "нощни смени" от 22.00 до 6.00ч. Изложени са доводи, че през процесния период ищецът полагал нощен труд по 8 часа за всяка 12часова нощна смяна. Заявено е, че при липса на механизъм за преизчисляване на извънредния труд за работа през нощта в повече /т.е. с продължителност 8 часа/, приложим е чл.9, ал.2 НСОРЗ. Изложил е, че според този чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители на МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, а нормалната продължителност на нощното работно време следвало да бъде 7 часа при субсидиарното прилагане на чл.140, ал.1, изр. 2-ро КТ. От 10.03.2018г. до 06.07.2020г. ищецът положил 1856 часа нощен труд, които, преизчислени с коефициент 1.143, стават 2121 часа. Разликата между положения и преизчисления извънреден труд била 265 часа, за които ищецът не получил възнаграждение. Посочено е, че основното му месечно възнаграждение възлиза в размер на 1126.00 лева, а допълнителното възнаграждение по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР се заплащало с 50 на сто увеличение върху основното съгласно разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР. Според ищеца средната месечна норма от часове труд е 176 часа, което означава часова ставка от 6.40 лева, а след увеличението 9.60 лева. При това положение счита, че неплатеното му възнаграждение възлиза на 2544.00 лева за 265 часа положен, но незаплатен извънреден труд за периода 10.03.2018г.-06.07.2020г. При тези доводи е поискано предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който е оспорил исковете като неоснователни. Заявил е, че не оспорва факта, че в процесния период ищецът е бил служител на РУ-АЕЦ-Козлодуй при ОД на МВР гр.Враца, осъществяващ дейността си 3 по утвърдени протоколи и графици, с работно време на сменен режим на работа – 24 часа и при сумарно изчисляване на работното време. Посочил е, че през исковия период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, поради което и съгласно ал.2 на същата разпоредба статуса му се определя само от този закон, но не и от ЗДСл и НСОРЗ. Посочено е, че съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР е предвидено за работещите на смени работното време да се изчислява сумарно, а съгласно ал.5 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Изложени са твърдения, че в случая не е налице извънреден труд. Липсата на празнота, респ. уреждане на статуса на ищеца, е обоснована с довода, че през процесния период са действали относимата за въпроса Наредба №8121з-776/29.07.2016, обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в която липсвала изрична норма, съответстваща на Наредба №8121з-407/11.08.2014г., както и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. Твърди се, че по тази причина към случая е неприложима НСОРЗ и по аналогия същата не е приложима. Сочи се, че в издадените наредби е уредено, че за всеки отработен час през нощта /между 22.00 и 6.00ч./ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е. налице била специална нормативна уредба за отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключвала общия ред.

Посочено е, че НСОРЗ не се прилага в случая и заради изричната разпоредба на чл.2, ал.3, която изключвала приложението към "служители по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ", а от там и за държавните служители с полицейски функции. В отговора е посочено, че производството по делото е било спряно, заради преюдициалността му с висящо пред СЕС дело С-262/2020, като са възпроизведени поставените въпроси и отговори. Направено е заключение, че от тях може да се изведе, че прерогатив на държавата е възможността да решава каква да бъде нормалната продължителност на нощния труд в зависимост от естеството на работа при отчитане на особеностите й и зачитане на стандарта на Директива 2003/88. Направено е възражение, че на ищеца са заплащани както нощен, така и извънреден труд. Претендираната лихва е оспорена като неконкретизирана по период. При тези доводи е поискано исковете да бъдат отхвърлени, като се присъдят направените по делото разноски.

Изготвен е доклад по делото, срещу който страните не са възразили както пред районния съд, така и във въззивната жалба. В първото по делото заседание ищецът е направил изменение на иска с оглед изготвената съдебно-счетоводна експертиза и такова е допуснато, като е прието намаляване размера на иска, който да се счита предявен за сумата от 1184.32 лева, представляваща главница и 353.64 лева лихва за забава, а в останалата част до пълния искан размер производството е прекратено.

С решението, предмет на проверка в настоящото производство, районният съд е уважил изцяло предявените искове. За да постанови този резултат е приел, че спорен между страните се явява само въпроса дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен. За решаването на въпроса районният съд първо е посочил, че ЗМВР предвижда в чл.176, чл.178, ал.1, т.3 и чл.179 ЗМВР заплащането на допълнителни възнаграждения на държавните служители в 4

МВР, сред които такива за извънреден и нощен труд. Констатирал е, че в процесния случай за организацията и разпределянето на работното време, за отчитането му, за компенсирането на работата извън редовното работно време, за режима на дежурства, времето за отдих и почивка на тези служители е приложима Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, тъй като първата действаща преди това наредба е изрично отменена с приемането на втора, която от своя страна е отменена с решение с ВАС. Посочил е, че в последните две действащи наредби, включително в приложимата в случая, няма разпоредба, каквато е имало в първата действаща Наредба № 8121з-104 от 11.08.2014 г., която дава възможност за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 0.143. Счел е, че подобна липса не представлява законова пречка за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, тъй като такава забрана би била противоконституционна – би поставила служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение изплащането на допълнителни възнаграждения, а представлява празнота в тази специална уредбата, изискваща да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на чл.9, ал.2 НСОРЗ, където е предвидено такова преобразуване. Приложимият коефициент съдът е определил, позовавайки се на чл.140, ал.1 КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, или до 7 часа за една нощ, поради което е изчислил коефициента като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 ЗМВР/ и 7 часа за първия. Решаващият състав е приел, че работниците имат право да получат възнаграждение за положения нощен труд, а от друга страна е приел, че работодателите са длъжни да превърнат нощният труд в дневен, за да съобразят общата продължителност на работното време, след което и при надвишаването му, да заплатят извънреден труд за разликата, респ. е приел, че са налице две различни основания за дължимост на допълнително възнаграждение, като едно от тях било отчетено от работодателя. В тази връзка съдът е посочил конкретни разпоредби от трудовото законодателство и подзаконовата правна уредба, приетото в т.2 от ТР №8/14.11.2014г. по т.д.№8/2013г. на ВКС, ОСГК, и решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване от РС-Луковит. С тези мотиви исковете са уважени, а тяхната основателност е обусловила уважаването и на искането за присъждане на мораторна лихва.