Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18358 от 16.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4056/2026
Вид
Определение № 18358
Подписан
16.05.2026
Състав
МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18358 гр. София, 16.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20261110104056 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.

Образувано е по искова молба на *** срещу „***” и „***” за заплащане на застрахователно обещетение в размер на 500 евро, представляващи частичен иск от сумата от 35 790, 43 евро - застрахователно обезщетение по застраховка „Живот”, сключена от ***.а в полза на „*** по застрахователна програма „Кредит на протекция” и застраховка „66 Плюс”, Пакет А Застрахователен договор№***, касаеща Договор за паричен кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:

Според чл. 113 ГПК (изм. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.) исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Според чл. 119, ал. 3 ГПК (изм. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал.

2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

В исковата молба се сочи, ищецът е наследник на бившата си съпруга ***.а за задължения по Договор за потребителски паричен кредит № *** от 24.11.2023 г. с „***, които задължения били обезпечени със сключването чрез посредничеството на кредитодателя на процесния застрахователен договор между ***.а и ответниците, поради което ищецът има права на застрахован, освен правото да получи обезщетение до размера на непогасената част от задължението.

В чл. 382, ал. 1, изр. осл. КЗ е регламентирано субективното право на длъжника по договор за банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката е страна по сключен договор за застраховка като обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя. Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна – застрахован, по учреденото застрахователно правоотношение, т. е. той на самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора от 1 остатъчните задължения по договора за банков кредит – "по повод изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението".

С тази разпоредба се защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда изричната възможност същите да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице /кредитора/.

Тълкуването на разпоредбата води до извод, че при неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат право на иск срещу застрахователя, което прави и допустимо искането за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита.

Доколкото ищецът претендира заплащане на суми по застрахователен договор с твърдения, че има права на застрахован по същия договор, е налице потребителски характер на правоотношението, от което е възникнал спорното вземания при липса на твърдения и данни първоначалният длъжник да е сключил застрахователния договор, съответно договора за потребителски паричен кредит № *** от 24.11.2023 г. като физическо лице в рамките на евентуално осъществявана от него професионална или търговска дейност (арг. Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о.).

Когато наследодателят е имал качеството на потребител по смисъла на ЗПК, спорът запазва своя потребителски характер (арг. от Решение от 30.06.2021г. по т.д.№ 351/2020 г., ВКС, I т.о.).

Придобиването качеството на „потребител“ е свързано с възникването на правоотношение, от което за потребителя следват определени материални и процесуални права. Самото качество на потребител може да бъде придобито само на лично основание, но не и наследено от призования към наследяване кръг наследници.

Имуществените права и задължения, възникнали във връзка с качеството „потребител“ на наследодателя биха могли да бъдат наследени и следователно възникналите между наследника и третото лице спорове във връзка с тях следва да се уреждат при съобразяване на потребителското му качество. В настоящият случай се касае до спор, свързан с наследими права на наследодателя, изведени от качеството му на потребител, а именно спорно правоотношение, възникнало във връзка с потребителски договор, по който се твърди, че е страна наследодателят на ищеца.

От служебно извършена справка в Национална база данни „Население“ се установява, че ищецът има регистриран настоящ и постоянен адрес към момента на подаване на исковата молба в населено място, което не попада в съдебния район на сезирания съд.

Предвид изложеното, следва прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на съответния съд на основание чл. 119, ал. 3 вр. чл. 113 ГПК с оглед посоченото качество на ищеца и естеството на предявените искове.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС – Велики Преслав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3